Стивън Кинг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
=== Гробище за домашни любимци ===
{{уикипедия|Гробище за домашни любимци|„Гробище за домашни любимци“}}
'''[[w:Гробище за домашни любимци|„Гробище за домашни любимци“]]''' (''Pet Sematary'') е роман на ужасите, издаден през 1983г.
{{цитат|За яките младежи миналото представляваше албум със стари снимки и истории за минали времена, разказвани им в прекалено затопления хол, където се чувстваха неудобно, защото не бяха стари, защото нямаха артрит и кръвта им все още кипеше. За тях миналото свършваше с ковчега, който вдигнаха и положиха в катафалката. В края на краищата, ако тялото на човека бе черупка за душата - Божието послание до света (според учението на различните религии), - то ковчегът марка "Американ Итърнъл" бе само черупка, съдържаща друга черупка и за здравеняците племенници (или братовчеди) миналото представляваше старо писмо, което трябваше да бъде изхвърлено, защото адресантът вече не съществуваше.|||}}
Line 57 ⟶ 59:
{{цитат|Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ". |||}}
=== Особени сезони ===
{{уикипедия|Особени сезони|„Особени сезони“}}
'''[[w:Особени сезони|„Особени сезони“]]''' (''Different Seasons'') е сборник от четири новели, издаден през 1982г.
{{цитат|Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!||
{{цитат|Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на [[разказвач]], а поради липса на слушател, който да те разбере.||
{{цитат|Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.|||}}▼
{{цитат|Татко мисли, че децата трябва да научават нещата от живота колкото може по-скоро, и лошото, и доброто. Така ще са готови за него. Той казва, че животът е тигър, който хващаш за опашката, и ако не познаваш природата на звяра, той ще те погълне.||
{{цитат|Той си тръгна със смях, вървеше леко и гъвкаво,сякаш не беше потресен като мен и нямаше мехури на краката като мен, сякаш не беше изпохапан от комари черни мухи като мен. Сякаш не му пукаше за света и отиваше в някое готино място, а не в тристайната си къща, да не кажа барака, без вътрешна канализация, със счупени прозорци облепени с найлон, и с братя, които го причакват в предния двор. Дори да знаех какво да кажа, сигурно нямаше да му го кажа.Думите унищожават обичта, един писател може да каже сума ти неща, но мисля, че това е така. Ако кажеш *сърна*, не й желаеш зло, но тя изчезва с едно мятане на опашката. Думата уврежда. Обичта не е това, което някои задници , поети като Макуин искат да си мислиш, че е. Обичта има зъби. Те хапят и раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Точно обратното - там е работата. Ако раните заздравеят, думите умират с тях.Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така. ||
{{цитат|Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.||
{{цитат|Чувствам се развълнуван, толкова развълнуван, че едва държа молива в разтрепераната си ръка. Мисля, че това е треската, която може да изпита само свободен човек, поел на дълъг път, чиито край не се вижда.
Надявам се, че Анди е там.
Надявам се да стигна дотам през границата.
Надявам се да видя моя приятел и да му стисна ръката.
Надявам се, че Пасификът е тъй син, както в мечтите ми.
''Надявам'' се.|||}}
=== Сблъсък ===
Line 110 ⟶ 134:
=== То ===
{{уикипедия|То (роман)|То}}
'''[[w:То (роман)|„То“]]''' (''It'') е роман на ужасите, издаден през 1986г.
{{цитат|Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.|||}}
Line 120 ⟶ 147:
{{цитат|Това е инстинкт, скъпа… а мисля, че инстинктът е железният скелет под всички наши заблуди, че имаме свободна воля.|||}}
=== Торба с кости ===
'''[[w:Торба с кости|„Торба с кости“]]''' (''Bag of Bones'') е роман, издаден през 1998г.
{{цитат|Когато лудостта премине определена граница, се превръща в еднопосочна магистрала без отклонения.||
{{цитат|Нощем мислите ни се превръщат в кучета, които се изплъзват от нашийника си и хукват накъдето им видят очите ...||
{{цитат|Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!||
=== Други ===
Line 164 ⟶ 203:
{{цитат|Какво ще кажете да си поговорим? Да поговорим за страха. Пиша тези редове сам в цялата къща; навън вали студен февруарски дъжд. Нощ е. Понякога, когато вятърът духа силно, електричеството изгасва, но сега всичко е наред. Е, хайде да си поговорим откровено за страха, да обсъдим съвсем рационално доближаването до границата на лудостта… дори за преминаването ѝ. (...) И все пак… да поговорим за страха. Няма да повишаваме тон, нито да крещим, ще разговаряме съвсем рационално. Ще поразсъждаваме върху това защо понякога нормалното внезапно се превръща в свръхестествено.||Понякога те се завръщат|}}
▲{{цитат|Когато лудостта премине определена граница, се превръща в еднопосочна магистрала без отклонения.||Торба с кости|}}
{{цитат|Когато си на двадесет и пет все още можеш да си позволиш лукса да вярваш, че в твоя случай поне остаряването е чисто механична грешка, която вероятно ще бъде поправена. Когато обаче се събудиш някой ден и откриеш, че кучето ти е на осемдесет и четири, а ти самият си на тридесет и седем... тогава този възглед трябва да бъде преразгледан. Да, безспорно.|||}}
Line 186 ⟶ 223:
{{цитат|Мисленето наистина е досадно, когато се затвориш в кръг около собствената си личност и изгубената ти любов.|||}}
▲{{цитат|Музите са призраци, които понякога идват неканени.||Торба с кости|}}
▲{{цитат|Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!||Особени сезони|}}
▲{{цитат|Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на [[разказвач]], а поради липса на слушател, който да те разбере.||Особени сезони|}}
{{цитат|Не е толкова зле, че животът е като тясна греда над бездънна бездна - греда, по която трябва да вървим със затворени очи. Това е лошо, но не чак толкова. Понякога освен всичко друго ни бутат. ||Библиотечна полиция|}}
{{цитат|Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда.|||}}
▲{{цитат|Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.|||}}
{{цитат|Но чуйте ме, вие тримата, и ако не сте чули нищо досега, чуйте поне това... Всичко, което съм извършила, извършила съм го от любов... Любовта, която една истинска майка изпитва към децата си. Това е най-силната любов, която съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от майката, уплашена за децата си.||Долорес|}}
{{цитат|Нощем, когато легна и изгася лампата, винаги внимавам краката ми да са добре завити. Вече не съм дете, но не обичам единият ми крак да стърчи навън. Знам, че ще изкрещя, ако ледена ръка се подаде изпод леглото и сграбчи глезена ми. Да, ще изкрещя толкова силно, че да събудя и мъртвите. Естествено, това няма да се случи и всички го знаем. В този сборник ще се срещнете с най-различни чудовища: вампири, любители на демони, създание, което се крие в гардероба и какви ли не още страхотии. Но всички те са измислени. Не е истински и таласъмът под леглото ми, който иска да сграбчи глезена ми. Съзнавам го, но съзнавам и това, че ако кракът ми е скрит под завивките, страшното същество не ще го хване...||Понякога те се завръщат|}}
▲{{цитат|Нощем мислите ни се превръщат в кучета, които се изплъзват от нашийника си и хукват накъдето им видят очите ...||Торба с кости|}}
{{цитат|Някои неща трябва да са верни — казваше Скот, — защото нямат друг избор.|||}}
Line 228 ⟶ 255:
{{цитат|Сигурно бе забравил, че вече не съм нито на четири, за да ме хвърля, нито на девет, за да треперя в палатката, докато той си разказва разни гадории с приятелите. Сигурно бе забравил, че малките деца помнят всеки удар и обидна дума, която са получавали от бащите си, и жадуват да си го върнат тъпкано.||Гняв|}}
▲{{цитат|Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!||Торба с кости|}}
{{цитат|Струва ми се, че ако непрекъснато мислиш за нещо, то се превръща в [[действителност]]. Може би всички чудовища с които ни плашеха като деца — Франкенщайн и Върколака — всъщност са истински, толкова истински, че убиват децата, за които само се предполага, че са паднали в яма, че са се удавили в езерата, както и онези, които изчезват безследно. Може би… ||Върколакът|}}
Line 236 ⟶ 261:
{{цитат|Така си беше то — щом свой човек те хване за топките, най-зле стиска.|||}}
▲{{цитат|Татко мисли, че децата трябва да научават нещата от живота колкото може по-скоро, и лошото, и доброто. Така ще са готови за него. Той казва, че животът е тигър, който хващаш за опашката, и ако не познаваш природата на звяра, той ще те погълне.||Особени сезони|}}
▲{{цитат|Той си тръгна със смях, вървеше леко и гъвкаво,сякаш не беше потресен като мен и нямаше мехури на краката като мен, сякаш не беше изпохапан от комари черни мухи като мен. Сякаш не му пукаше за света и отиваше в някое готино място, а не в тристайната си къща, да не кажа барака, без вътрешна канализация, със счупени прозорци облепени с найлон, и с братя, които го причакват в предния двор. Дори да знаех какво да кажа, сигурно нямаше да му го кажа.Думите унищожават обичта, един писател може да каже сума ти неща, но мисля, че това е така. Ако кажеш *сърна*, не й желаеш зло, но тя изчезва с едно мятане на опашката. Думата уврежда. Обичта не е това, което някои задници , поети като Макуин искат да си мислиш, че е. Обичта има зъби. Те хапят и раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Точно обратното - там е работата. Ако раните заздравеят, думите умират с тях.Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така. ||Особени сезони|}}
{{цитат|Той често казваше, че „никога“ е думата, която Господ обича да слуша, когато иска да се посмее.|||}}
Line 255 ⟶ 276:
{{цитат|Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.||Тъмната кула|}}
▲{{цитат|Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.||Особени сезони|}}
== Лични ==
| |||