В омаята на преображението: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 4:
<small>(Цитатите са взети от изданието от 1987 г. на издателство "Христо Г. Данов", Пловдив. Преводач – Елена Матушева -Попова)</small>
 
<br />
 
====Цитати от книгата====
<br />
 
 
* ''Тя трепери силно, още от [[война]]та нервите и тръпнат от втълпения безсмислен и все пак непоклатим [[страх]] да не наруши някой от хилядите наредби: та нали винаги може да се престъпи някой [[закон]].'' (с.33)
 
Line 117 ⟶ 116:
 
* ''Ние предприемаме това рисковано начинание и залагаме главата си, за да живеем свободно поне за известно време. В понятието "[[свобода]]" влиза и свободата на човешките отношения. Ако по някакви вътрешни или външни причини съвместният живот се превърне за един от двама ни в непоносимо бреме, то той е в правото си да напусне другия. Всеки от нас рискува доброволно, без принуда или натиск от страна на другия, всеки отговаря само пред себе си и поради това няма право да упреква другия в каквото и да било. Както от първата минута ще делим парите, за да бъде всеки от нас свободен, така ще делим и отговорността, и опасността – всеки сам за себе си.<br/><br/>Занапред ще трябва да живеем със съзнанието, че '''не''' сме извършили [[несправедливост]] нито по отношение на държавата, нито един към друг, а само онова, което е било правилно и естествено в нашето положение. Безсмислено ще е да се впуснем в подобна авантюра против [[съвест]]та си. Само ако всеки от нас независимо от другия, след зряло премисляне стигне до убеждението, че този път е единственият и правилният, само тогава имаме право и трябва да тръгнем по него.'' (с.195)
<br />
 
====Спомени на автора за книгата====
<br />
 
 
* ''Най-напред трябва да завъша една по-голяма психологическа книга, която ме обвързва с библиотеки и градове; едва тогава, предполагам, в края на септември ще бъда вече свободен и искам да напиша един малък роман. За това няма да ми е нужно нищо друго освен пакет хартия и перо, а тях мога да намеря навсякъде. Вече изпитвам радост от този вид свобода, защото от година на година ставам вътрешно все повече номад и все по-независим от места, градове и езици.''
::— <small>в писмо до [[Максим Горки]], 1930 г.</small>
Line 131 ⟶ 129:
* ''Тук [в Лондон] човек може да диша, да мисли и да разсъждава… Тъкмо беше излязла моята "Мария Антоанета" и аз преглеждах коректурите си на книгата за Еразъм… След завършването на това забулено самоизложение възнамерявах да напиша един отдавна намислен роман. Наситил се бях вече на биографии."
::— <small>из мемоарната му книга "Светът от вчера", 1937 г.</small>
<br />
 
====Мнения за книгата====
<br />
 
 
* ''Това е спорна и противоречива творба, съвсем не "шедьовър" на своя автор. Но тя допълва представата за него; а освен това е характерен документ за една епоха, която разби много илюзии, но преди всичко отне окрилящите еразмовски илюзии на Стефан Цвайг, че само отделната личност може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усвършенстване на света.
::— <small>[[Венцеслав Константинов]], в предговора към изданието на романа на български от 1987 г.</small>