В омаята на преображението: Разлика между версии

* ''Тя трепери силно, още от [[война]]та нервите йи тръпнат от втълпения безсмислен и все пак непоклатим [[страх]] да не наруши някой от хилядите наредби: та нали винаги може да се престъпи някой [[закон]].'' (с.33)

* ''Години нарднаред хората на улицата ме подминаваха и никой не обръщаше внимание на лицето ми, с години седя на село, а никой не ми е подарил нищо и не се е заинтересувал от мен. Дали защото хората там са толкова бедни и от бедност са така уморени и недоверчиви, или у мен внезапно се е появило нещо, което винаги си е било там, но просто не се е проявявало? Нима наистина съм била по-умна отколкото съм си мислила, и по-хубава, и по-привлекателна, само дето не смеех да го повярвам? Коя съм аз, коя съм всъщност аз?'' (с.77)

* ''Веднага й олеква щом престава да го вижда и да слуша утешително-кротикиякроткия и непоносимо смирен глас.'' (с.117)

* ''…В това е нашата [[вина]], нашият [[грях]], че бяхме толкова [[добро|добри]], толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вчевече в нищо, нито в [[Господ]]а, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот, и докато това не стане, ще казвам, че са ме ограбили и измамили. Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.'' (с.140)

* ''Радвам се на щастието на всекиго, но види ли човек, че другите живеят добре, веднага си казва: защоизащо и аз да не живея така? Един напълно естествен въпрос…'' (с.144)

* ''У мене няма никакви [[нравственост|нравствени]] угризения, чувствам се напълно [[свобода|свободен]] спрямо държавата. Тя извърши към всички ни, към нашето поколение такива чудовищни престъпления, че имаме право на всичко. … Почтеността към държаатадържавата се е проявявала едно време, когато тя е била добър настойник, пестелив, порядъчен и коректен. Сега, когато се отнесе към нас подло, всеки от нас има право да бъде подлец.'' (с.181)

* ''Трябва да ппогледнешпогледнеш опасността в лице, така както при дуел се гледа пистолетът на противника. Изстрелът мжоеможе да те улучи, може и да не улучи, но ти си под прицела.'' (с.189)

* ''Това е планът за цялата операция, разработих го много грижливо, четири-пет пъти го преписах, сега е напълно ясен. … Залогът е много висок, всяка импровизация е изключена. Но най-напред да поговорим за онова, което не езаписаное записано в плана. За теб и мен. Ще извършим това дело заедно – следователно ще имаме еднаква вина, макар да се боя, че според закона за правкпряк извършител ще сметнат теб. … Имай предвид, че това, което ще извършиш, което ще извършим, е безвъзвратно. Връщане назад няма. Дори с тези пари да спечелим милиони и петкратно да възстановим щетите, ти никога вече не можеш да се върнеш тук и никой няма да ти прости. Завинаги ще ни зачеркнат от редиците на порядъчните граждани, цял живот ще ни грози опасност. Трябва да помниш това. Колкото и да сме предпазливи, някоя случайност, някоя непредвидена и неподозирана случайност винаги може да ни изтръгне от чудеснототочудесното безгрижие, да ни хвърли в затвора и да ни жигоса с онова, което наричат позор.<br/><br/>…Не искам да ти вдъхвам измамни надежди. Не мога да ти дам никакви гаранции – нито на теб, нито на себе си. Ако заедно тръгнем на този риск, това не означава, че сме свързани за цял живот. Ще го извръшимизвършим, за да живеем свободно, а може би някой ден ще пожелаем да се освободим и един от друг. Възможно е дори скоро. Не гарантирам за себе си, сам не се познавам, а още по-малко пък зназная якакъвкакъв ще стана, когато вкусавкуся от свободата. Може би безпокойството, което се таи в мен, ще се уталожи, но може и да остане, дори да нарасне. Все още не се познаваме добре, прекарали сме заедно само няколко часа, безумие ще е да кажем, че можем да искаме да живеем вечно един с друг. Мога да ти обещая само, че ще бъда добър другар, тоест никога няма да те предам и никога няма да се опитам да те насиля за нещо, която сама не желаеш. Поискаш ли да си идеш от мен, няма да те задържам. Ала и аз не обещавам, че ще остана с теб. Нищо не мога да обещая: нито че ще успеем и че след това ще бъдеш по-щастлива и безгрижна, нито че ще заживеем заденозаедно, нищо. Както виждаш не те увещавам, напротив, предупреждавам те: защото ти си в по-неблагоприятно положение, теб ще обвинят, а освен това си жена. Ти рискуваш много, страшно много, не бих искал да те подведа. Моля те, прочети плана, размисли и тогава решавай, но помни, че решението ще е окончателно. …<br/><br/>Моля те прочети го с крайно недоверие, с изключителна предпазливост все едно някой ти предлага неизгодна сделка и опасен договор.'' (с.188–190)

* ''Ние предприемаме това рисковано начинание и залагаме главата си, за да живеем свободно поне за известно време. В понятието "[[свобода]]" влиза и свободата на човешките отношения. Ако по някакви вътрешни или външни причини съвместният живот се превърне за един от двама ни в непоносимо бреме, то той е в правото си да напусне другия. Всеки от нас рискува доброволно, без принуда или натиск от страна на другия, всеки отговаря само пред себе си и поради това няма право да упреква другия в каквото и да било. Както от първата минута ще делим парите, за да бъде всеки от нас свободен, така ще делимиделим и отговорността, и опасността – всеки сам за себе си.<br/><br/>Занапред ще трябва да живеем със съзнанието, че '''не''' сме извършили [[несправедливост]] нито по отношение на държавата, нито един към друг, а само онова, което е било правилно и естествено в нашето положение. Безсмислено ще е да се впуснем в подобна авантюра против [[съвест]]та си. Само ако всеки от нас независимо от другия, след зряло премисляне стигне до убеждението, че този път е единственият и правилният, само тогава имаме право и трябва да тръгнем по него.'' (с.195)