Ричард Бах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) |
VanHelsing (беседа | приноси) |
||
Ред 9:
* ''Всяка велика [[религия]] започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.''
* ''Един от начините да избереш [[бъдеще]] е като вярваш, че то е неизбежно.''
* ''Единствената [[реалност]] е [[Любов]]та.''
* ''Единственият истински [[закон]] е този, който води към [[свобода]]та.'' — <small>из "[[Джонатан Ливингстън Чайката]]"</small>
* ''Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!'' ("Илюзии")▼
▲* ''Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!''
* ''За да летиш бързо като [[мисъл]]та, докъдето и да е, трябва да започнеш с съзнанието, че вече си пристигнал.''▼
▲* ''За да летиш бързо като [[мисъл]]та
* ''За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.'' ("Мост през вечността")▼
▲* ''За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.''
* ''Колко [[живот]]а има вьв Вселената? Един.'' ("Едно")▼
* ''Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече [[знание|познания]] постигаме, толкова по-вероятно е да живеем [[самота|сами]].'' ("Мост през вечността")▼
▲* ''Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече [[знание|познания]] постигаме, толкова по-вероятно е да живеем [[самота|сами]].''
Line 36 ⟶ 39:
* ''[[Зло|Лошите]] неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!''
* ''Мерило за [[невежество]]то ти е степента, в която вярваш в неправдата и [[трагедия]]та. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.''
* ''На човек никога не му се дава [[желание]], без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.''
Line 48 ⟶ 51:
* ''Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.'' — <small>из "[[Джонатан Ливингстън Чайката]]"</small>
* ''Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.'' ("Едно")▼
* ''Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен.'' — <small>из "[[Джонатан Ливингстън Чайката]]"</small>
* ''Ние създаваме нашата собствена [[действителност]].'' ("Едно")▼
* ''…Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.'' — <small>из "[[Джонатан Ливингстън Чайката]]"</small>
▲* ''Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.''
Line 57 ⟶ 69:
* ''Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва [[загуба]]та е всъщност печалба.''
* ''Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.''
* ''Ужасно е [[чувство]]то за [[провал]], когато се откажем от това, в което сме [[увереност|вярвали]], но още по-лошо е, когато [[идеи]]те, с които сме живели, се окажат погрешни.''
* ''Човек поверява [[живот]]а си на това, в което [[увереност|вярва]].''
Line 75 ⟶ 87:
:''— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.''
:''Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.''
:''— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.''
:: — <small>из романа "Илюзии"</small>
* ''[[Еволюция]]та бе направила [[цивилизация]]та управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от [[разум]]а и я положи в ръцете на [[любов]]та.''
* ''Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия.''
<br />
{{СОРТКАТ:Бах, Ричард}}
| |||