Гъртруд Стайн: Разлика между версии

* ''Аз самата никога не съм харесвала насилието[[насилие]]то и винаги съм изпитвала удоволствие да бродирам и да се грижа за градината.''

* ''Водех приятен живот, имах много приятели[[приятел]]и, много забава много интереси[[интерес]]и, животът ми бе сравнително изпълнен и ми харесваше но не живеех пламенно.''

* ''…Ако трябва да правиш нещо, прави го с достолепие.''

* ''…Ние всички живеехме приятно заедно и в моето съзнание нямаше действително [[желание]] или [[мисъл]] за [[промяна]].''

* ''Запознавала съм се с много важни личности[[личност]]и, запознавала съм се с няколко велики личности но познавам само три пръвокласни гения и при всеки от тях от пръв поглед нещо в мен иззвъня. В нито един от тези три случая не съм се заблудила. Така започна новият ми пълноценен живот.''

* ''Разбира се той често казва "да", и когато няма намерение да направи нещо, не му е в природата[[природа]]та да казва "не", тази частица я няма в неговия речник и трябва да знаеш дали неговото "да" означава "да" или означава не, но когато казва "да", това означава "да"…''

* ''…Очите му притежаваха странната [[способност]] да се отварят широко и да попиват всичко което искат да видят.''

* ''Не след дълго прошепнах на Пикасо, че харесвам портрета му на Гъртруд Стайн. Да, каза той, всички казват, че не си приличат, но това няма значение, един ден ще си заприличат, каза той.''

* ''Тя обичаше шапки, имаше истинско френско разбиране за шапките, ако една шапка не предизвикаше някой осторумен коментар от [[мъж]] на улицата то шапката не беше хубава.''

* ''Знаеш какви са художниците, исках да им доставя [[радост]] така че ги наредих да седнат около масата всеки срещу своята картина, и те бяха доволни толкова доволни че на два пъти трябваше да пращаме някого за още хляб, когато опознаеш французите ще разбереш че това е знак че са доволни, защото те не могат да ядат и пият без хляб а трябваше на два пъти да пращаме за още хляб така че бяха доволни.''

* ''…Когато правиш нещо, правенето е толкова сложно че няма как да не стане грозно, но тези които идват след теб не се мъчат с правенето и могат да го направят красиво[[красив]]о и така на всички може да им хареса когато другите го правят.''

* ''Държаха се и се чувстваха[[чувства]]ха сякаш бяха ухажваща се двойка от периода на първата империя, като той беше le vieux marquis който ?й целуваше ръка и ?й правеше комплименти а тя ги приемаше с грацията на императрица Жозефин. Беше карикатура, но прекрасна каритура.''