Спечели облог за Сатаната: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
{{цитат|Всезнайкото — името му беше Чивърс — ме дразнеше още откакто се качих на кораба. Наведох се напред и изсъсках в ухото му:<br>— Щом тези [[деца]] могат да минат през огъня, ще ви стигне ли куражът да направите същото и вие?<br>Нека това да ви е за урок. Поучете се от моя плачевен опит. Никога не допускайте да загубите
Ред 8:
{{цитат|Не е грешно да почувстваш [[страх]], стига да не му дадеш [[воля]], докато опасността отмине. Не е толкова зле и да си изтървеш нервите, но после, и насаме. Нито пък сълзите те лишават от мъжество — в банята и със заключена врата. Най-важната разлика между страхливеца и [[храброст|храбреца]] е в усета за подходящия момент.|||}}<ref group="I изд.">15 стр.</ref>
{{цитат|Ето какви бяха предположенията ми:<br>а) нещо странно се е случило със света около мен, или пък,<br>б) нещо още по-нелепо става в ума на Алекс Хергеншаймър. Значи се налага да бъде затворен на сигурно място и да си получи съответните лекарства.<br>Не ми хрумна трета възможност. Тези двете май покриваха всички
{{цитат|Съвсем се обърках насред тази груба реч, смайващо непристойно разголване и от смесването на две измамно леки напитки в щедри количества. Чувствах се чужденец в чудата страна и не можех да възприема тукашните нови за мен и стъписващи обичаи. Но през цялото [[време]] не забравях, че непременно трябва да изглеждам светски човек, да не показвам с нищо изумлението си. Никой не биваше да заподозре, че не съм неговият вече привичен спътник Алек Греъм, а напълно непознатият Александър Хергеншаймър… иначе можеше да се случи нещо ужасно.<br>Естествено, сгреших. Вече се бе случило нещо ужасно. И наистина бях като пътешественик, озовал се в смущаващо чужда за него страна. Но сега си мисля, че с нищо нямаше да влоша положението си, ако просто бях избълвал истината.<br>Никой нямаше да ми повярва.|||}} <ref group="I изд.">29 стр.</ref>
{{цитат|Наистина. При Рагнарок светът, който познаваме, ще бъде унищожен, но това няма да бъде краят. Дълго след това, след един период на изцеление, ще бъде създадена нова [[вселена]], по-добра и по-чиста, [[свобода|свободна]] от злините на сегашния свят. Това също ще трае много хилядолетия, докато
{{цитат|[[Бог]] е Всеблаг, Всемъдър и Всемогъщ, но как се съчетава логически всичко това? Този проблем винаги е бил костелив орех за теологията, дори йезуитите си бяха счупили зъбите в него.|||}} <ref group="I изд.">109 стр.</ref>
{{цитат|
{{цитат|За съвременния [[човек]] може би най-смущаващото свойство на вечността е невъзможността да измери времето. Без часовници и календари, без дори смяната на ден с нощ или фазите на Луната, или пък редуването на сезоните, преценката за изтеклото време става толкова субективна, че отговорът на въпроса „Колко е часът?“ не се опира на факт, а на лично мнение.|||}}<ref group="I изд.">278 стр.</ref>
Ред 32:
{{цитат|Зад всяка загадка се крият още [[тайни]]. И така до безкрайност. Но ти, както и аз, нямаш нужда от окончателни
{{цитат|Слушай ме внимателно. Сега ще те отведа при… една Същност, която за мен и за моя брат — вашия бог Яхве — е това, което е Яхве за вас. [...] За тази Същност вашият Господ Йехова е хлапе, което строи пясъчни замъци на брега, после ги стъпква в детински каприз. За Него и аз съм дете. Отнасям се към него както вие към своето тройствено божество — отец, син и свети дух. Не се покланям на Същността като на Бог. Той нито очаква, нито изисква подобно близане на подметки. Яхве е може би единственият, страдащ от този любопитен порок. Поне аз не знам да има друга планета или място във вселената, където някой се прекланя пред божество. Но аз съм още млад и не съм пътувал много.||Луцифер към Алекс|}}<ref group="I изд.">320-321 стр.</ref>
{{цитат|Господин Председател, у човешките създания почти всичко е смешно и нелепо, но не и
; Бележки
|