Спечели облог за Сатаната: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Panzer (беседа | приноси)
Нова страница: '''Спечелѝ облог за Сатаната''' (''Job: A Comedy of Justice'') е роман на Робърт Хайнлайн от 1984 г. ...
 
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Спечелѝ облог за Сатаната''' (''Job: A Comedy of Justice'') е роман на [[Робърт Хайнлайн]] от [[w:1984|1984]] г.
 
 
{{цитат|Всезнайкото — името му беше Чивърс — ме дразнеше още откакто се качих на кораба. Наведох се напред и изсъсках в ухото му:<br>— Щом тези деца могат да минат през огъня, ще ви стигне ли куражът да направите същото и вие?<br>Нека това да ви е за урок. Поучете се от моя плачевен опит. Никога не допускайте да загубите здравия си разум заради някакъв дръвник. Само след миг предизвикателството ми се беше обърнало срещу мене и по някакъв начин всичките трима — Всезнайкото, Скептика и Стария пътешественик — вече се обзалагаха на по сто долара, че няма да се осмеля да мина през трапа, след като децата вече са го направили.|||}} <ref group="I изд.">7 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Почувствах, че се задушавам и открих, че съм сдържал дъха си. Поех дълбоко въздух и веднага съжалих. Над една такава обширна яма се стеле облак от метан и дим, от въглероден двуокис и въглероден окис, и от още нещо, което може да е дъхът на сатаната, но не и кислород.|||}} <ref group="I изд.">9-10 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Не е грешно да почувстваш страх, стига да не му дадеш воля, докато опасността отмине. Не е толкова зле и да си изтървеш нервите, но после, и насаме. Нито пък сълзите те лишават от мъжество — в банята и със заключена врата. Най-важната разлика между страхливеца и храбреца е в усета за подходящия момент.|||}}<ref group="I изд.">15 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Ето какви бяха предположенията ми:<br>а) нещо странно се е случило със света около мен, или пък,<br>б) нещо още по-нелепо става в ума на Алекс Хергеншаймър. Значи се налага да бъде затворен на сигурно място и да си получи съответните лекарства.<br>Не ми хрумна трета възможност. Тези двете май покриваха всички мислими обяснения. Не беше необходимо да се занимавам сериозно с втората хипотеза. Започнат ли да ми се привиждат розови слонове, околните щяха да забележат съвсем скоро и да приготвят усмирителната риза и добре тапицираната болнична стая.<br>Приех, че съм с всичкия си (поне донякъде; не е зле да си малко луд, за да понасяш живота). Но щом аз съм добре, трябва светът да е тръгнал съвсем накриво. Я да огледам с какво разполагам.|||}}<ref group="I изд.">15 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Съвсем се обърках насред тази груба реч, смайващо непристойно разголване и от смесването на две измамно леки напитки в щедри количества. Чувствах се чужденец в чудата страна и не можех да възприема тукашните нови за мен и стъписващи обичаи. Но през цялото време не забравях, че непременно трябва да изглеждам светски човек, да не показвам с нищо изумлението си. Никой не биваше да заподозре, че не съм неговият вече привичен спътник Алек Греъм, а напълно непознатият Александър Хергеншаймър… иначе можеше да се случи нещо ужасно.<br>Естествено, сгреших. Вече се бе случило нещо ужасно. И наистина бях като пътешественик, озовал се в смущаващо чужда за него страна. Но сега си мисля, че с нищо нямаше да влоша положението си, ако просто бях избълвал истината.<br>Никой нямаше да ми повярва.|||}} <ref group="I изд.">29 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Наистина. При Рагнарок светът, който познаваме, ще бъде унищожен, но това няма да бъде краят. Дълго след това, след един период на изцеление, ще бъде създадена нова вселена, по-добра и по-чиста, свободна от злините на сегашния свят. Това също ще трае много хилядолетия, докато силите на злото и мрака отново надделеят над силите на доброто и светлината… и отново ще настъпи период на отдих, последван от ново сътворение и нова възможност за хората. Нищо не свършва веднъж завинаги, нищо не е съвършено, и човешкият род отново и отново получава възможност да се усъвършенства, да стане по-добър от предишния път и така до безкрайност.||Маргрете|}} <ref group="I изд.">109 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Бог е Всеблаг, Всемъдър и Всемогъщ, но как се съчетава логически всичко това? Този проблем винаги е бил костелив орех за теологията, дори йезуитите си бяха счупили зъбите в него.|||}} <ref group="I изд.">109 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Мъдростта предполага и да не се гневиш без нужда. Повелите на Учението пренебрегват дреболиите, същото важи и за истински мъдрия човек.||Джери Фарнсуърт ([[w:Луцифер|Луцифер]])|}}<ref group="I изд.">215 стр.</ref>
 
 
{{цитат|За съвременния човек може би най-смущаващото свойство на вечността е невъзможността да измери времето. Без часовници и календари, без дори смяната на ден с нощ или фазите на Луната, или пък редуването на сезоните, преценката за изтеклото време става толкова субективна, че отговорът на въпроса „Колко е часът?“ не се опира на факт, а на лично мнение.|||}}<ref group="I изд.">278 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Ако е светец, аз пък съм розов шебек…||Бърт Кинси за Алекс|}} <ref group="I изд.">281 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Зад всяка загадка се крият още тайни. И така до безкрайност. Но ти, както и аз, нямаш нужда от окончателни отговори, ако изобщо ги има.||Луцифер към Алек|}} <ref group="I изд.">304 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Слушай ме внимателно. Сега ще те отведа при… една Същност, която за мен и за моя брат — вашия бог Яхве — е това, което е Яхве за вас.[...]За тази Същност вашият Господ Йехова е хлапе, което строи пясъчни замъци на брега, после ги стъпква в детински каприз. За Него и аз съм дете. Отнасям се към него както вие към своето тройствено божество — отец, син и свети дух. Не се покланям на Същността като на Бог. Той нито очаква, нито изисква подобно близане на подметки. Яхве е може би единственият, страдащ от този любопитен порок. Поне аз не знам да има друга планета или място във вселената, където някой се прекланя пред божество. Но аз съм още млад и не съм пътувал много.||Луцифер към Алекс|}}<ref group="I изд.">320-321 стр.</ref>
 
 
{{цитат|Господин Председател, у човешките създания почти всичко е смешно и нелепо, но не и способността им да понасят храбро страданията и да умрат достойно за онова, което обичат и ценят. Няма значение доколко са оправдани убежденията им. Важни са именно храбростта и достойнството. Тези присъщи на хората качества не се дължат на твореца им — у самия него липсват напълно. Знам, нали ми е брат… и аз също ги нямам.||Луцифер към господин Кошчей|}} <ref group="I изд.">323 стр.</ref>
 
==; Бележки ==
 
* „Job: A Comedy of Justice“. Heinlein, Robert Anson (1984). „Спечели облог за Сатаната“. Превод: Силвана Миланова, Владимир Зарков. Издателство „Лира Принт“ (1997).
Line 33 ⟶ 46:
 
[[Категория:Литературни произведения]]
[[Категория:Фентъзи литература]]
 
[[en:Job: A Comedy of Justice]]