Мечо Пух: Разлика между версии

* ''Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.''

* ''Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.''

* ''Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.''

* ''Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?''

* ''Има дни, в които не е важно как се пише втoрник.''

* ''Всяко нещо струва друго нещо.''

 

 

;Въведение

 

 

* ''Тук Прасчо ме прекъсна с квичащия си гласец:''<br>

:''— За себе си! Защото той е от този вид мечоци.''

 

:''"Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."''<br>

:''После мисли още дълго и си каза:''<br>

:''Така мечето започна да се катери по дъба.''

 

:''че обичам мед?''<br>

:''Бръм… бръм… бръм…''<br>

:''тра-ла-ла, тра-ла-ла,''<br>

:''рум-тум-тум, рум-тум-тум!''

 

* ''Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо — каза Пух. — А Зайо значи Компания. А Компания — значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни… ''

 

* ''Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:''<br>

:''— Жалко! — каза Пух. — Ама съвсем никой ли няма?''<br>

:''— Никой!''

 

* ''Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: „Мед или кондензирано мляко с хляб?“, Пух толкова се развълнува, че извика: „И двете!“ Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: „Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!“ И дълго след това не продума… Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.''

 

* ''Зайо: …Един от двама ни яде много и това не бях аз!''

 

[[Картинка:The original Winnie the Pooh toys.jpg|мини|дясно|250п|Истинските играчки на Кристофър Робин]]

 

; Трета глава

 

* ''— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?''<br>

:''— Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е… е Невестулка?''<br>

:''— Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!''

 

* ''Изведнъж Пух спря и показа възбудено надолу:''<br>

:''— Виж!''<br>

:''— Какво? — подскочи Прасчо. После, за да покаже, че не се е уплашил, подскочи още няколко пъти — уж се упражнява.''

 

* ''— Почакай малко — каза Мечо Пух, като си вдигна лапата. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли…''

 

; Четвърта глава

 

* ''Старото сиво магаре Ийори, застанало само в най-сенчестия кът на гората, с разкрачени предни крака и клюмнала на една страна глава, мислеше за разни неща. Понякога си мислеше тъжно: "Защо?", понякога мислеше: "Закъде?", понякога — "Колко всъщност?", а понякога не беше много сигурно за какво мисли. Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, то се зарадва, че може да престане да мисли…''

 

* ''— Ако някой знае всичко за всичко — каза си Мечето, — то това е Бухала, който знае нещо за нещата. Името ми да не е Мечо Пух — а то е! — прибави той, — значи така е!''

 

 

* ''Известно време Пух кимаше със затворени очи и казваше едно след друго „да“ и „не“ на всичко, което Бухала говореше. Когато каза „да, да“ за последен път, побърза да прибави и „не, не“, без да знае всъщност за какво говори Бухала.''

; Пета глава

 

:''— Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?''<br>

:''— Точно това мислех и аз, Прасчо.''<br>

:''— От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…''<br>

:''— Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.''

 

* ''На гърнето пишеше "МЕТ", но за да бъде сигурен, той свали книжното капаче и погледна вътре: изглеждаше като същински мед! „Но не можеш да бъдеш сигурен — каза си той, — спомням си, чичо беше ми казвал, че е виждал сирене със същия цвят!“ Затова пъхна в гърнето езика си и близна дълбоко.''

 

* ''Постепенно Прасчо се събуди. Щом се разсъни съвсем, той си каза:''<br>

 

; Шеста глава

 

* ''— Добро утро, Ийори!''<br>

:''

* ''Пух седна на един голям камък и се опита да проумее. Това му приличаше на гатанка, а той никак не можеше да ги отгатва, защото беше Мече с Много Малък Ум.''

 

* ''Първото нещо, което Пух направи, беше да провери в долапа дали не е останало някое много малко гърненце с мед. Имаше едно и той го свали.''<br>

:''— Ще го дам на Йори — обясни Пух. — Подарък. Какво ще му дадеш ти?''<br>

:''— Не може ли да го подарим заедно — предложи Прасчо, — от двама ни?''<br>

:''— Добре. Тогава ще му подаря балонче. Остана ми едно от миналия празник. Да отида да го взема, а?''<br>

:''— Това, Прасчо, е много добра идея. Точно от това се нуждае Йори, за да се развесели. Никой не може да се развесели без балонче.''

 

* ''…Моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си / Мечо Пух

 

* ''— Можеш ли да четеш, Пух? — попита той малко тревожно. — Отвън на вратата има надписи за чукането и звъненето, които Кристофър Робин написа. Можеш ли да ги прочетеш?''<br>

 

; Седма глава

 

* ''Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:''<br>

:''— Сметнах ги: петнадесет!''

 

* ''— Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.''<br>

:''— Знам! — каза Пух смирено.''

 

 

* ''— Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!''<br>

:''— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!''

 

 

* ''— А аз? — каза Пух тъжно. — Навярно няма да бъда полезен!''<br>

:''— Нищо, Пух — каза Прасчо утешително, — друг път може би!''

 

* ''— Без Пух — каза Зайо сериозно… — приключението е невъзможно!''<br>

:''…Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:''<br>

:''— Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!''

 

* ''СТИХОВЕ, съчинени от Мече с много малко Ум.''<br>

::''че които са Тез — не са тез, Които.''

 

 

* ''Никога досега … — Прасчо не беше тичал толкова бързо и не престана да тича, докато не наближи дома си. Когато останаха стотина крачки, той спря да тича и започна да се търкаля в прахоляка чак до дома си и така получи отново предишния си приятен цвят…''

 

; Осма глава

 

* ''Тази сутрин по време на закуската (проста закуска — една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той (Мечо Пух) изведнъж съчини нова песен. …''<br>

:''Нямам грижа дали мръзне, или се топи,''<br>

:''щом муцуната ми е потънала във мед!''

 

* ''Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.''

 

* ''— Ще откриваме Северния Полюс.''<br>

:''— Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.''<br>

:''— О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?''

 

* ''— Здравей, Зайо — каза Мечо Пух, — ти ли си?''<br>

:''— Има съобщение за теб.''<br>

:''— Ще му го предам!''

 

* ''Прасчо седеше на земята пред вратата на къщата си и весело духаше едно глухарче, за да узнае "дали това ще се случи тази година… догодина… някога или никога!" И тъкмо разбра, че "няма да се случи никога", и се мъчеше да си спомни какво нямаше да се случи, като се надяваше, че е било нещо неприятно, когато Пух пристигна.''

 

* ''— Не питам никого! — каза Йори. — Аз само казвам на всички: можем да търсим Северен Полюс, можем да играем на "Ринги-ринги-рае!" На мен ми е все едно!''

 

* ''Така тръгнаха да откриват Полюса. И както вървяха, си бъбреха всички за това-онова, с изключение на Пух, който съчиняваше песен.''<br>

:''— Е добре! Ако искаш — ще я чуеш!''<br>

:''— А откъде знаеш, че искам да я чуя?''<br>

 

* ''Стигнаха до един поток, който се извиваше и блъскаше между високи скалисти брегове, и Кристофър Робин изведнъж видя колко е опасно това място.''<br>

:''…''<br>

:''— Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.''

 

* ''— Всеки ли е взел храна? — попита Кристофър Робин с пълна уста.''<br>

:''— Струва ми се, че аз! — каза Пух. — Ох! — Той се изправи и се огледа отзад. — Да, аз! Така си и мислех!''<br>

:''— Благодаря ти, Пух, щом вече не ти е нужен! — Йори дойде до мястото, откъдето току-що стана Пух, и започна да яде. — Повреждат се, като сядаш отгоре им! — продължи Йори, като ги изгледа, дъвчейки. — Не са вече Сочни! Запомнете това всички! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!''

 

* ''Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!''

 

* ''— Виж какво, Зайо… чудя се дали… Само това… нали знаеш Как изглежда Северният Полюс?''<br>

:''— Да. Така мисля и аз.''<br>

:''— Важното е — каза Зайо, — на кое място е забит!''

 

* ''— Хей, Йори… — каза Пух, като дойде при тях…''<br>

 

; Девета глава

 

* ''Валеше и валеше, и валеше…''<br>

:''…''<br>

:''Дни… и дни… и дни…''

 

* ''"Ако само бях у Пух или у Кристофър Робин, или у Зайо — мислеше си Прасчо, като поглеждаше през прозореца, — когато започна да вали, щях да си имам Компания през всичкото време, вместо да седя сега сам-самичък, без да имам какво да правя, освен да се чудя докога ще вали!…" Той си представяше как би казал на Пух:''<br>

:''— Мисля, че къщата на Горкия Зайо е пълна вече с вода!''<br>

:''Прекрасно би било да разговарят така. Наистина и наполовина не е така интересно да преживяваш такова вълнуващо нещо като наводнение, ако няма с кого да го [[споделяне|споделяш]].''

 

* ''Пух няма много Ум, но никога не попада в беда. Върши глупости, но всичко се обръща на добро!''

 

* ''Когато дъждът започна, Мечето спеше.''<br>

:''а то —''<br>

:''спеше… и спеше… и спеше…''

 

* ''Тогава му дойде една идея и трябва да призная, че за Мече с Толкова Малко Ум бе много добра идея.''

 

 

* ''Мечо Пух към Кристофър Робин: Получих Много Важно Известие, изпратено ми в бутилка. Но понеже ми е влязла вода в очите, не можах да го прочета, затова ти го донесох.''

 

; Десета глава

 

* ''Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, прибрани спретнато в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени за времето, когато са били големи и са вършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания на Дивите Гълъби, че "други са виновни, но няма значение" — в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата гора, за да види какво искат от него.''

 

* ''— Бухале — каза Кристофър Робин, — ще устроя прием.''<br>

:''— Наистина ли?''<br>

:''— Ще бъде специално в чест на Пух. В чест на онова, което той направи, когато трябваше да направи нещо, за да спаси Прасчо от Наводнението.''

 

* ''Бухала се опита да каже нещо много умно, но не можа да го измисли. Затова хвръкна да покани другите. Първия, на когото каза, беше Пух.''<br>

:''Бухала почувства, че е под неговото достойнство да говори за сладки с глазура от розова захар, затова му каза точно каквото му бе поръчал Кристофър Робин и литна към Йори.''

 

 

 

* ''След като си похапнаха, Кристофър Робин удари с лъжицата си по масата. Всички спряха да говорят, стана много тихо. …''<br>

:''— Този прием — каза Кристофър Робин — е прием в чест на едного, който е направил Нещо, и всички ние знаем кой е той. И това е прием в негова чест, защото е направил Нещото, и аз съм му приготвил подарък. Ето го!''<br>

:''Той попипа наоколо си и пошепна: "Къде ли съм го сложил?"''

 

* ''Йори: Ех, и аз имам свои [[приятел]]и! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: "Прощавай!" Така е! Животът е колело! Нещата се променят…''

 

* ''Разбира се, Пух бързаше да отвори пакета, но внимателно, за да не скъса канапа, защото човек никога не знае кога ще му бъде Полезен канап! Най-после отвори пакета.''

 

* ''— Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?''<br>

; Други източници

* [http://mediapool.bg/show/?storyid=183118 Мечо Пух под цензура]

 

[[Категория:Литературни произведения]]

 

[[en:A. A. Milne]]