Антон Чехов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
{{цитат|Човек е това, в което [[
Ред 28:
{{цитат|Призванието на всеки човек в духовната дейност е постоянно да издирва правдата и смисъла на живота.|||Призвание всякого человека в духовной деятельности
{{цитат|
{{цитат|Ако искаш да станеш [[оптимист]] и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и
{{цитат|[[Живот]]ът се разминава с [[философия]]та: няма [[щастие]], ако няма безделие
Ред 49:
{{цитат|Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо
Ред 58:
{{цитат|Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен
Ред 70:
{{цитат|Смисълът на живота е само в едно
Ред 85:
{{цитат|[[Наука]]та е най-важното, най-прекрасното и нужно в живота на човека, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта
Ред 106:
{{цитат|Моят съвет е: в пиесата се старай да бъдеш оригинален и по възможност умен, но не се бой да се покажеш и като глупак; трябва свободомислие, а само този е свободомислещ, който не се бои да на пише и глупости. Не заглаждай, не шлифовай, а бъди непохватен и дързък. Краткостта е сестра на таланта.||из писмо по-големия брат Александър Чехов, 11 април 1889 г.|Мой совет: в пьесе старайся быть оригинальным и по возможности умным, но не бойся показаться глупым; нужно вольнодумство, а только тот вольнодумец, кто не боится писать глупостей. Не зализывай, не шлифуй, а будь неуклюж и дерзок. Краткость
{{цитат|Краткостта е сестра на [[талант]]а.||из писмо по-големия брат Александър Чехов, 11 април 1889 г.|Краткость
Ред 115:
{{цитат|Художественото произведение непременно трябва да изразява някаква голяма мисъл. Само това е прекрасно, което е сериозно.|||Художественное произведение непременно должно выражать какую
Ред 121:
{{цитат|Големите композитори винаги и преди всичко са обръщали внимание на мелодията като на водещо начало в музиката. Мелодията е музиката, основата на цялата музика, понеже съвършената мелодия предполага и извиква към живот своето хармонично оформление.|||Большие композиторы всегда и прежде всего обращали внимание на мелодию, как на ведущее начало в музыке. Мелодия
Ред 136:
{{цитат|[[Изкуство]]то дава крила и отнася далече-далече!||| Искусство дает крылья и уносит далеко
{{цитат|Изкуството да се пише
Ред 148:
{{цитат|В [[критика]]ри обикновено се превръщат тези хора, които биха станали поети, историци, биографи, ако можеха, но изпробвайки своите таланти в тези или други области и пертърпявайки неуспех, са решили да се заемат с критика.|||Критиканы
Ред 154:
{{цитат|Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери
{{цитат|Но каква отврат е чиновническият език! Изхождайки
{{цитат|Страшна е преди всичко [[посредственост]]та, от която
{{цитат|Публиката обича в изкуството най-вече това, което е
{{цитат|Казват, че [[философ]]ите и истинските мъдреци са равнодушни. Не е вярно
Ред 172:
{{цитат|В семейния живот главното е търпението. Любовта
{{цитат|В [[семейство|семейния]] живот най-важното винтче е [[любов]]
{{цитат|Ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: честно ли е това или нечестно, умно ли е или
{{цитат|Какво огромно [[щастие]] е да обичаш и да си обичан.||| Какое это огромное счастье
{{цитат|Когато обичаш, откриваш в себе си такова богатство, такава нежност, ласкавост, че дори не ти се вярва, че
{{цитат|Младата, прелестна, поетична, унасяща в света на
{{цитат|Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е
{{цитат|Ако жена ти е изменила, то радвай се, че е изменила
{{цитат|Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.|||Ехать с женой в
{{цитат|Като погледнеш някое поетическо създание: муселин, ефир, полубогиня, милион възторзи, а надникнеш ли в душата му
Ред 205:
{{цитат|[[Жена]]та трябва да се възпита така, че да умее да
Ред 214:
{{цитат|[[Жени]]те без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско
Ред 244:
{{цитат|Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.|||Самые несносные люди
Ред 253:
{{цитат|У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака.
Ред 265:
{{цитат|Злобата е своего рода малодушие.|||Злость
Ред 289:
{{цитат|В душата на хората, живеещи самотно, винаги има нещо такова, за което те с охота биха разказали.|||У людей, живущих одиноко, всегда бывает на душе что
Ред 295:
{{цитат|Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква
{{цитат|[[Чест]]та не може да се отнеме, но може да се изгуби.|||
Ред 310:
{{цитат|Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува
{{цитат|
{{цитат|Този, на когото му е чужд животът, който е неспособен на такъв
Ред 328:
{{цитат|Не разбира ли човек от [[шега|шеги]], пиши го пропаднал. И да знаете: това въобще не е истински ум, та дори и човекът да има пет пръста чело.|||Не понимает человек шутки
Ред 334:
{{цитат|Започни да [[философ]]стваш и умът ще се замае.|||Зафилософствуй
Ред 340:
{{цитат|[[Ум]]ният обича да се учи, а глупакът
{{цитат|Университетът развива всички [[способност]]и
{{цитат|Няма такова нещо като национална наука
{{цитат|Евтинията на руските стоки е удостоверение за тяхната негодност.||из писмо до Чехови, 14 май 1890|Дешевизна русского товара
Ред 361:
{{цитат|Животът мина, сякаш че не съм
|