Гюстав Льобон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| Снимка = Gustave Le Bon.jpg
| Уикипедия = Густав Льобон
| Общомедия = Category:Gustave Le Bon
}}
'''Гюстàв Льобòн''' (фр. [[w:fr:Gustave Le Bon|Gustave Le Bon]]; 1841—1931) е френски психолог, социолог, антрополог и историк, основател на [[w:социална психология|социалната психология]], автор на популярната монография "[[Психология на тълпите]]".
<br />
===Из "[[Психология на тълпите]]"===
<br />
* ''Ако вследствие на някакво произшествие [[водач]]ът изчезне и не бъде незабавно заместен, тълпата отново се превръща в разединена и несъпротивляваща се общност.''
* ''Бихме разбрали донякъде [[философия]]та на [[история]]та само ако правилно сме прозрели този основен пункт на психологията на тълпите: за тях трябва или да си [[бог]], или си нищо.''
* ''В последна сметка интелигентността води света, само че го води от твърде голямо разстояние.''
* ''Вечно готова да въстане срещу слабата [[власт]], тълпата угоднически се прегъва пред силната власт.''
* ''Влязат ли в тълпата, и невежата, и ученият човек стават еднакво неспособни на [критично] наблюдение.''
* ''Вместо да подготвя хора за живота, [[училище]]то ги подготвя единствено за обществени длъжности, където сполуката не изисква и отблясък от интелигентност.''
* ''[[Време]]то наслагва огромния остатък от вярвания и мисли, върху които се раждат [[идеи]]те на епохата.''
* ''Във вечната си [[борба]] с [[разум]]а, [[чувство]]то никога не е бивало [[победа|победено]].''
* ''Вярващите винаги разбиват с ярост статуите на бившите си богове.''
* ''Главният фактор за развитието на народите никога не е била [[истина]]та, а [[лъжа]]та. И ако днес силата на [[социализъм|социализма]] расте, то е защото представлява единствената още жива заблуда. Научните опити ни най-малко не нарушават бързия му напредък. Основното му [[оръжие]] е, че го защитават [[ум]]ове, достатъчно незапознати с истинското състояние на нещата, за да се осмеляват дръзко да обещават [[щастие]] на човека.''
* ''Да се сдобие човек с [[увереност|вяра]], значи да стане десет пъти по-силен.''
* ''Да създава вяра, без значение религиозна, политическа или обществена, в дело, в личност, в идея – в това най-вече се състои ролята на големите водачи.''
* ''Делото на тълпата е навсякъде и винаги по-некачествено от това на отделния човек.''
* ''…Доста държавници не са мръднали от представите на теоретиците от миналото столетие, въобразявайки си, че едно общество може да скъса с [[минало]]то си и да бъде преправено, водено от светлините на разума.''
* ''…[[Думи]]те имат само подвижни и преходни значения, променящи се според времената и народите. … Думите живеят като идеите.''
* ''Думите са толкова мощни, че добре подбрани думи са достатъчни, за да направят приемливи и най-отблъскващите неща.''
* ''[[Душа]]та на тълпите е вечно обладана не от нужда за [[свобода]], а от необходимост да се подчинява. Жаждата им за изпълнителност ги кара да се покоряват инстинктивно на всеки самообявил се за техен господар.''
* ''За да се спечели възторгът на тълпите, те трябва да бъдат държани на разстояние.''
* ''…Индивидът като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително ще обуздае, ако е сам.''
* ''Истинските исторически сътресения не са тези, които ви стряска с измеренията и силата си. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в мненията, възгледите и вярванията.''
* ''Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения.''
* ''Макар и разклатени, идеите на миналото все още запазват голямата си [[сила]], а тези, които трябва да ги заменят, едва се очертават; ето защо съвременната епоха е период на преход и анархия.''
* ''Надареният с достатъчно обаяние вожд притежава почти неограничена [[власт]].''
* ''…Най-неправдоподобните неща смайват най-силно.''
* ''[[Наука]]та ни обеща истината или поне познанието на отношенията, достъпни за нашия ум, тя никога не ни е обещавала нито [[мир]], нито щастие.''
* ''[[Нации]]те имат нужда от тези [[смел]]и хора, които вярват в себе си и преодоляват всички прегради, без мисъл за собствената си [[личност]]. [[Гений|Геният]] не може да бъде предпазлив; с предпазливост той никога не би могъл да разшири кръга на човешката изява.''
* ''Опитите, направени от едно поколение като цяло са ненужни на следващото: оттук и непотребността от позоваване на историческите събития като демонстрационни елементи.''
* ''От всички сила, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини.''
* ''Понякога се случва водачът да е интелигентен и образоваn; в повечето случаи обаче това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като разкрива сложността на нещата и дава възможност за обяснение и разбиране, интелигентността събужда снизходителност и сериозно притъпява напрегнатата сила на убежденията, нужни на апостолите. Великите водачи от всички времена … са били подчертано ограничени, но въпреки това много дейни.''
* ''Преценката, опитът, инициативността, [[характер]]ът са условията за [[успех]] в [[живот]]а, а те не се научават от книгите. [[Книги]]те са полезни за проверка, като речници, чиито дълги цитати обаче е напълно излишно да се трупат в главата.''
* ''Придобиване на неизползваеми [[знания]] е сигурен начин за превръщане на човека в бунтар.''
* ''…Просветата не прави човека нито по-[[морал]]ен, нито по-щастлив, не променя наследствените му нагони и увлечения и може, ако е зле ръководена, да стана много по-опасна, отколкото полезна. … Естествено никой никога не е твърдял, че правилно ръководеното [[образование]] не може да даде твърде полезни практически резултати, ако не за усъвършенстване на морала, то поне за развитие на професионалните качества.''
* ''Ролята на [[революции]]те … е да отхвърлят напълно полуизоставените идеи, за окончателното скъсване с които е попречил заробващият [[навик]]. Започващите революции са всъщност свършващи вярвания.''
* ''Рядко личният [[интерес]] е силен двигател за тълпите, докато той е почти изключителният двигател за отделния човек.''
* ''С вярванията на тълпите се спори толкова, отколкото се [[спор]]и с циклопите, не повече.''
* ''…Само защото индивидът е част от тълпата, интелектуалното му равнище спада значително.''
* ''[[Сила]]та на думите е свързана с образите, които събуждат, и е напълно независима от реалното им съдържание.''
* ''…Тълпата винаги стои интелектуално по-ниско от отделния човек.''
* ''Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.''
* ''…Тълпите не се влияят от разсъждения и до тях достигат само грубо смесени представи. Освен това ораторите, владеещи умението да им въздействат, се обръщат към чувствата и никога към разума им. Законите на рационалната [[логика]] нямат никакво въздействие над тях.''
* ''Тълпите никога не са били жадни за [[истини]]. Те се отвръщат от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват [[грешка]]та, ако грешката ги привлича. Който умее да заблуждава, лесно ги завладява; който се опитва да ги извади от заблуда, винаги им става жертва.''
* ''Характерно за обаянието е, че пречи нещата да се виждат такива, каквито са и сковава оценъчните ни способности.''
* ''[[Цивилизации]]те са били създавани и ръководени досега от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите. Силата на последните им стига само да рушат.''
* ''[[Човек]]ът в тълпата е песъчинка сред много други, които вятърът издухва на воля.''
<br />
===От други източници===
<br />
* [[Евреи]]те не са имали нито [[изкуства]], нито [[науки]], нито промишленост, нищо от това, което съставлява [[цивилизация]]та… Нито един народ впрочем не е оставил [[книги]], съдържащи такива неприлични разкази, каквито [[Библия]]та предлага непрекъснато.
::— <small>из "История на антисемитизма" от Франсоа дьо Фонтет, стр. 81, ISBN 954-9890-29-5</small>
{{DEFAULTSORT:Льобон, Густав}}
| |||