До Чикаго и назад: Разлика между версии

* ''В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? – Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в [[България]] със задграничен паспорт, а пък това е толкова невесела история, щото би рискувал да се отклоня от спокойния тон, с който искал би да прозвучат моите леки, хвъркати бележки.'' <small>(т.1, с.155)</small>

* ''Ето где си спомняш Хамлетовия монолог над черепите! Но мене друго наблюдение ме още повече порази: като гледах разкритите мумии, взрях се в платовете, с които те са обвити, разгледах внимателно и други окачени около мумиите платове как са тъкани, с какви шарки са шити и как са разпределени цветовете. За крайно съжаление се убедих, че в тъкачното [[изкуство]] ние, българите, едва сме достигнали туй, което са имали египтяните преди три хиляди години.'' <small>(т.1, с.183)</small>

* ''Между всичката тази сган аз не видях ни един [[мъж]], ни една [[жена]] лошо облечени. Повечето бяха дребни търговци и работници, но всички тъй чисто пременени, както у нас рядко се обличат най-добрите търговци на големи празници…'' <small>(т.1, с.184)</small>

* ''Казват, че ню-йоркските моми били кокетни. В какво им се състои кокетството – господ ги знае! Види се, американците им разбират. Аз не го разбрах, както не разбирам в какво се проявява нежността между някои породи [[животни]]. … Аз не намерих някоя разлика и в срещата на американец с американка: срещнат се, мъжът излае нещо с дебел глас, жената излае с тънък и не трепва ни един мускул на лицата им. Че ако това е кокетство, тогава какво да речем за парижанките!'' <small>(т.1, с.184)</small>

* ''Жената[[Жена]]та там се ползува с голямо уважение. Отношенията на [[мъже и жени|мъжете към жените]] представляват някакъв си печален остатък от рицарските отношения към нежната, беззащитна жена. Но сегашната американка счита, че има неотемлимо право на непременно уважение от страна на всякой мъж; тя вече не се старае с нежност, с женственост да заслужва при всякой даден случай действителното уважение на мъжа, а реализира даже намръщено своето право на [[уважение]]. Опитай се да не отстъпиш веднага място във вагон, в параход, в трамвай, в омнибус на някоя американка, тя е готова да те стрелне с очи и даже да изръмжи нещо под носа си. Е, друго нещо е [[Европа|европейката]]! При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелюбезен, тя само като те погледне с този ясен, сдържано-умиляющ и нежно-укоряющ поглед, не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носиш.'' <small>(т.1, с.185)</small>

* ''Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувствования[[чувство]]вания, каквито аз изпитах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече – когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата! <br/>…<br/>…Когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение и нетърпелива жажда, щото, ако в този момент се отвориха небесата и св. Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: "Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!" Ниагара, която е възбуждала въображението[[въображение]]то ми от детинство и за която само съм облажавал щастливците, като не съм допускал и [[мисъл]], че ще я видя някой път. Ниагара – чудната игра на природата[[природа]]та, която привлича хиляди европейци в Новия свят – ето я пред мене!'' <small>(т.1, с.188–189)</small>

* ''Ниагарският водопад! Ето го!!… <br/>…<br/>Много минути се изминаха, догдето ние се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! Не учудвание, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички! … Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!...… Аз не мога.'' <small>(т.1, с.190)</small>

* ''Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът[[живот]]ът, за да имам надежда още веднъж да те видя!…'' <small>(т.1, с.192)</small>

* ''Земеделческа [[Америка]] не можах да видя: тя е по на юг. Но затуй пък от фабрики и железници – аман!'' <small>(т.1, с.193)</small>

* ''Г. Йовчев и още един помощник се разправят с "мющериите" и най-добросъвестно удовлетворяват неутолимото [[любопитство]] на американките. Айвазиян се обажда сегиз-тогиз: <br/><br/>– А бе лаф пара не чини, защо не им кажете да купят нещо. <br/><br/>– Защо й искаш един долар за ножиците бе, искай и два долара. Позавърти я малко, кажи й, че тези са стари ножици, няма ги вече в България; кажи й, че от Насрадин Ходжа са останали. Насрадин Ходжая калма – тъй й кажи. <br/><br/>– Я виж там онзи абдал какво иска.'' <small>(т.1, с.198)</small>

* ''В този ресторан се запознахме с един търновски търговец, г.Хаджи Петков (забравих му името). Той самичък, без да знае една думица от иностранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал благополучно в Чикаго. Любопитен! И от любопитство беше събрал адресите и рекламите на всичките експоненти в изложението; напълнил цял сандък с реклами. За каква потреба му са – не ми е известно: може би той ще направи едно подробно описание на изложените предмети, нещо, за което аз никога не би се заел. Браво на X. Петкова, че е умял да се възползува от състоянието си, а не предпочел, както болшинството от нашата jeunesse doree, да си пръска парите[[пари]]те в шантаните и по академиите. (Ама тука излиза, като че аз и на себе си правя комплимент… Впрочем отгде-накъде да излиза? – Аз не принадлежа към jeunesse doree.)'' <small>(т.1, с 205)</small>

* ''Надясно персийски [[театър]], до прозорците на който, на горния етаж, се виждат няколко "актриси" в отчаяно деколте. Влизаме.'' <small>(т.1, с.206)</small>

* ''…Нашите карнушки (виенски колела – бел.цит.) са дървени, а тази в Чикаго е желязна; у нас, за да се въртиш, влизаш в едно сандъче – в Чикаго влизаш в един голям вагон, в който свободно насядват на столове петдесет души; у нас на колелото са закачени десетина сандъчета; в Чикаго – петдесетина вагони; у нас карнушката е около десет метра висока, в Чикаго – сто метра, или колкото три минарета едно над друго; нашата карнушка се върти с помощта на две-три циганчета, в Чикаго – с помощта на грамадни сложни [[техника|машини]]; у нас се плаща за въртение едно червено яйце, в Чикаго – половина долар. Колелото може да се върти и полека, и бързо, но научих се, че запретили да го въртят бързо; види се, бързото въртение е възбуждало страхотия и писъци. То и полека като се върти, пак губиш малко [[кураж]]. Я попитайте Филарета, като почнахме да се възнасяме към върха на колелото, не му ли затупа сърцето, не каза ли той: "Ех, защо се качих аз тука?"'' <small>(т.1, с.207)</small>

* ''И гърците, горките, и те бяха се изложили (на Чикагското изложение). Малко маслинки, малко сол, няколко други минерали, няколко бутилки с вино и ракия и туйто. Хепидже [[работа]]! Добре си живееше у американците обаянието от Гърция на Платона[[Платон]]а и Аристотеля[[Аристотел]]я, на [[Софокъл|Софокла]] и Аристофана[[Аристофан]]а, на Темистокла и Аристида. Че трайте си бе, хора, гледайте си сиромашийката. Йок, да види светът колко сте напреднали! Е, видя го я! Един чувал маслини!'' <small>(т.1, с.216)</small>

* ''Щеше да бъде [[грях]] да ида в Чикаго и да не видя знаменитите касапници. … боже мой, каква разлика, каква поразителна разлика между туй, което си представлявах, и това, което наистина видях. Ние вървяхме около два часа с трамвай, все в града, догде стигнем един дървен мост, по който вървяхме още един километър, за да дойдем до касапниците. Земната повърхност е тясна за американците и те строят мостове, за да могат да се възползуват от мястото, което остава под тях. От двете страни на моста, на едно голямо пространство, се виждат огради за добитъка и кочини за свинете. … Навсякъде мрачно и хлъзгаво от нечистотии, а смрад!… Не ща ти касапниците! … Целия ден ме преследваше тази миризма. Като че всичките ядения, които ми подаваха, миришеха на "Armour's Packing House". До какви безобразия е довела жаждата за злато!'' <small>(т.1, с.218–220)</small>

* ''Входът в обществените здания не е обставен с такива тържествени формалности, както в Европа. Ние влязохме свободно в Белия дом – резиденцията на президентите. … Белият дом е една обикновена бяла къща, с няколко колони отпред. Входната зала е покрита с каменна мозайка, насрещната страна на залата е от грапави нарисувани стъкла. Салоните са най-обикновени светски салони; едни от тези салони беше постлан (страх ме е да не ме лъже паметта) с рогозка. … До Белия дом е прилепена една оранжерия, а всичко наоколо е градина. На публиката се позволява да посещава само долния етаж от White House. Ние зяпахме от двора по прозорците на горния етаж, да видим госпожа Клевеленд, ама я нямаше. Та ето в каква къща живеят президентите, които управляват шестдесет милиона [[богат]] народ.'' <small>(т.1, с.222–223)</small>

* ''Градът Вашингтон, ако не най-[[красив]], то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт и всички са обсадени край тротоарите с дървета.'' <small>(т.1, с.223)</small>