Пейо Яворов: Разлика между версии

* ''Те чакат милост...милост… Но да знам,<br/>че някой бог всесилен там<br/>стои над всичко хладен зрител,<br/>извикал бих отдън гърди<br/>към тоя тъмен промислител:<br/>о, господи, проклет бъди!''

* ''Една, че две, че три усилни<br/>и паметни години... Боже,<br/>За някой [[грях]] ръце всесилни<br/>издигна ти и нас наказа.<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Кой ли може<br/>неволя клетнишка изказа,<br/>макар и – вчерашна се [[дума]]?<br/>Да беше мор, да беше чума,<br/>че в гроба гърло не гладува,<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;ни жадува!<br/>А то градушка ни удари,<br/>а то порой ни мътен влече,<br/>слана попари, засух беше –<br/>в земята зърно се опече…<br/>…<br/>Но мина зима снеговита,<br/>отиде пролет дъждовита –<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;и знойно лято позлати<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;до вчера злъчни широти.<br/>…<br/>Върни се облако неверен, –<br/>почакай, пакостнико черен,<br/>неделя – две... ела тогази,<br/>страшилище! А облак лази,<br/>ръсте и вий снага космата,<br/>засланя слънце; в небесата<br/>тъмней зловещо...зловещо… Милост няма!''

* ''Изгнаници клети, отломка нищожна<br/>от винаги [[храброст|храбър]] народ мъченик,<br/>дечица на майка робиня тревожна<br/>и жертви на подвиг чутовно велик –<br/>далеч от родина, в край чужди събрани,<br/>изпити и бледни, в порутен бордей,<br/>те пият, а тънат сърцата им в рани,<br/>и пеят, тъй както през сълзи се пей.''

* ''От заник-слънце озарени,<br/>алеят морски ширини;<br/>в игра стихийна уморени,<br/>почиват яростни вълни...<br/>И кораба се носи леко<br/>с попътни тихи ветрове,<br/>и чезнете в мъгли далеко<br/>вий, родни брегове<br/>…<br/>Рушители на гнет вековен,<br/>продаде ни предател клет;<br/>служители на [[дълг]] синовен,<br/>осъди ни врага[[враг]]а заклет..заклет…<br/>А можехме, родино свидна,<br/>ний можехме с докраен жар<br/>да водим [[бой]] – [[съдба]] завидна! –<br/>край твоя свят олтар.''

* ''Ден денувам – кътища потайни<br/>нощ нощувам – пътища незнайни;<br/>&nbsp;&nbsp;няма тато, нито мама –<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;тато да ругае,<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;мама да ридае...ридае…<br/>&nbsp;&nbsp;Леле моя<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;ти Пирин планино!<br/>&nbsp;&nbsp;Море черно<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;цариградско вино.<br/><br/>С враг врагувам -– мяра според мяра,<br/>с благ благувам -– [[увереност|вяра]] зарад вяра;<br/>&nbsp;&nbsp;нямам братец, ни сестрица –<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;братец да ме хвали,<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;а сестра да жали...<br/>&nbsp;&nbsp;Леле моя<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;[[оръжие|сабя]] халосия!<br/>&nbsp;&nbsp;Море люта<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;одринска [[алкохол|ракия]].<br/><br/>[[Бог]] богува – нека си богува,<br/>цар царува -– века ли царува?<br/>&nbsp;&nbsp;Нямам либе, първа обич –<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;мене да очаква<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;и да ме оплаква…<br/>&nbsp;&nbsp;Леле моя<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;пушка огнебойка!<br/>&nbsp;&nbsp;Море тънка<br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;солунска девойка.''

* ''Две хубави очи. Душата на [[дете]]''

:: ''в две хубави очи; – [[музика]] – лъчи<br/>Не искат и не обещават те…<br/>Душата ми се моли,<br/>дете,<br/>душата ми се моли!''

* ''Душата[[Душа]]та ми е пленница смирена,<br/>плени я твоята душа! – пленена,<br/>душата ми е в тихи две очи,<br/>Душата ми те моли и заклина:<br/>тя моли; – аз те гледам; – век измина…<br/>Душата ти вълшебница мълчи.''

* ''…Живота…[[Живот]]а безпощаден е смогнал да удари<br>с цинична подигравка на [[зло]]то си печата.''