Джек Лондон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ky:Жек Лондон |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 10:
'''[[w:Джек Лондон|Джек Лондон]]''' (Jack London, [[w:1876|1876]] - [[w:1916|1916]]) е американски писател.
{{цитат|Не живея заради това, което светът [[мисли]] за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.|||I do not live for what the world thinks of me, but for what I think of myself.}}
::— <small>из писмо до Чарлз Уорън Стодард (21 авг. 1903)</small>
{{цитат|[[Живот]]ът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.|||Life achieves its summit when it does to the uttermost that which it was equipped to do.}}
::— <small>из романа "Белият зъб" (1906), част II, глава IV – Стената на света (с.98)</small>
{{цитат|Никой не може да насилва своята [[природа]], без тя да си отмъсти.|||One cannot violate the promptings of one's nature without having that nature recoil upon itself.}}
::— <small>из романа "Белият зъб" (1906), част IV, глава I – Враг на своя народ (с.155)</small>
{{цитат|Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте [[глад]]ни колкото него.|||A bone to the dog is not charity. Charity is the bone shared with the dog, when you are just as hungry as the dog.}}
::— <small>"My Life in the Underworld"</small>
{{цитат|[[Цел]]та на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. [[Закон]]ът за хищниците гласеше: "Изяж иил ще бъдеш изяден". Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него.|||The aim of life was meat. Life itself was meat. Life lived on life. There were the eaters and the eaten. The law was: EAT OR BE EATEN. He did not formulate the law in clear, set terms and moralise about it. He did not even think the law; he merely lived the law without thinking about it at all.}}
::— <small>из романа "Белият зъб" (1906), част II, глава V – Законът на хищниците (с.106)</small>
{{цитат|Дълбока [[тишина]] цареше навред. Самта земя беше пустиня, без живот, без движение, тъй самотна и студена, че не навяваше дори и скръб. В нея се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб – [[смях]] без сянка от [[радост]], като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия. Това беше Дивата пустиня – жестоката Северна пустия с вледенено сърце.|||A vast silence reigned over the land. The land itself was a desolation, lifeless, without movement, so lone and cold that the spirit of it was not even that of sadness. There was a hint in it of laughter, but of a laughter more terrible than any sadness – a laughter that was mirthless as the smile of the sphinx, a laughter cold as the frost and partaking of the grimness of infallibility. It was the masterful and incommunicable wisdom of eternity laughing at the futility of life and the effort of life. It was the Wild, the savage, frozen-hearted Northland Wild.}}
::— <small>из романа "Белият зъб" (1906), част I, глава I – На лов за месо (с.106)</small>
; Източници
* "Джек Лондон – Избрани произведения" в 10 тома, изд. "Народна култура" 1961-1963 г.
{{DEFAULTSORT:Лондон, Джек}}
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Американци]]
| |||