Джубран Халил Джубран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AnankeBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ar:جبران خليل جبران
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 10:
 
{{цитат|Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.|||}}
 
 
{{цитат|Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки...|||}}
 
 
{{цитат|В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.|||}}
 
 
{{цитат|Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...|||}}
 
 
{{цитат|Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие.|||}}
 
 
{{цитат|Да работиш, означава да даваш израз на своята любов. И ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов.|||}}
 
 
{{цитат|Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска...|||}}
 
 
{{цитат|Какво е тъгата, ако не стена между две градини.|||}}
 
 
{{цитат|Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате...|||}}
 
 
{{цитат|Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.|||The deeper that sorrow carves into your being, the more joy you can contain.}}
 
 
{{цитат|Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.|||}}
 
 
{{цитат|Мъдрост е за сакатия да не строшава патериците си о главата на своя враг...|||}}
 
 
{{цитат|Много учения прилича на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.|||}}
 
 
{{цитат|Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе — никога вече.|||}}
 
 
{{цитат|Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?|||}}
 
 
{{цитат|Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви.||''Пророкът''|}}
 
 
{{цитат|Само немият завижда на [[многословие|многословния]].|||}}
 
 
{{цитат|Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.|||}}
 
 
{{цитат|Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото...|||}}
 
 
{{цитат|Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.|||}}
 
 
{{цитат|Човечеството е река от светлина, която тече от праведността към вечността.|||}}
 
 
{{цитат|Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.<br />Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.<br />Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.<br />Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.<br />Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. <br />Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.<br />Горко на народ, който посреща своя нов [[водач]] с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.<br />Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.<br />Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.|||}}
 
 
{{цитат|Желал бих щото да можех да сбера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса.<br />Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки — алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание. (1926)|||}}
 
 
{{цитат|Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:<br />— Хайде да се изкъпем в морето.<br />И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.<br />А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане голо, сложи си дрехата на Грозотата.<br />И Красотата продължи по пътя си.<br />И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.<br />Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.||от „Странникът“|}}
 
 
{{цитат|— Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?<br />— Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по скоро като другар, който би искал да научи техните игри;<br />Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;<br />Да знаеш, че светецът и грешникът са братя близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;<br />Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо.|||}}
 
 
{{DEFAULTSORT:Джубран, Джубран Халил}}
 
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Писатели и поети]]