|
===из "Хайдути"===
<br />
:''Я надуй, дядо, кавалкавала,<br/>след теб да викна – запея<br/>песни юнашки, хайдушки,<br/>песни за вехти войводи –<br/>за Чавдар страшен хайдутин,<br/>за Чавдар вехта войвода – <br/>синът на Петка Страшника!<br/>Да чуят моми и момци<br/>по сборове и по седенки;<br/>юнаци по планините,<br/>и мъже в хладни механи<br/>какви е деца разждала,<br/>раждала, ражда и сега<br/>бългракабългарска майка юнашка;<br/>какви е моцимомци хранила,<br/>хранила, храни и днеска<br/>нашата земя хубава!<br/>Ах, че за мен, дядо, додея<br/>любовни песни да слушам,<br/>а сам за тегло да пея,<br/>за тегло дядо, срмашкосюрмашко,<br/>и за свойте си кахъри,<br/>кахъри черни ядове!<br/>Тъжно ми й, дядо, жално ми й,<br/>ала засвири – не бой се –<br/> аз нося сърце юнашко,<br/>глас имам меден загорски,<br/>та 'ко ме никой не чуе,<br/>песента ще се пронесе<br/>по гори и подолищапо долища –<br/>горите ще я поемат,<br/>долища ще я повторят,<br/>и тъгата ми ще мине,<br/>тъгата, дядо, от сърце!<br/>Пък който иска да тегли – <br/>тежко му нманима ще кажа?<br/>Юнакът тегло не търи –<br/>ала съм думал и думам:<br/>Блазе му, кйотокойто умее<br/>за чест и воля да мъсти –<br/>доброму добро да прави,<br/>лошия с ножа по глава, –<br/>пък ще си викна песента!<br/><br/>Кой не знай Чавдар Войвода,<br/>кой не е слушал за него?<br/>Чорбаджия ли изедник,<br/>или турските сердари?<br/>Овчар ли по планината,<br/>или пък клети сюрмаси!<br/>Водил бе Чавдар дружина<br/>тъкмо до двайсет години,<br/>и страшен беше хайдутин,<br/>за чорбаджии и турци;<br/>ала за клети сюрмаци<br/>крило бе Чавдар войвода!<br/>Затуй му пее песента<br/>на Странджа-баир гората,<br/>на Ирин-Пирин тревата;<br/>меден ми кавал приглася<br/>от Цариграда то Сръбско,<br/>и с ясен ми глас жетварка<br/>от Бяло море до Дунав –<br/>по румелийски полета…<br/><br/>Един бе Чавдар войвода –<br/>един анна баща и майка,<br/>един на вярна дружина…''
<br />
|
