Христо Ботев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 80:
<br />
:''О, майко моя, родино мила,<br/>защо тъй жално, тъй милно плачеш?<br/>Гарване и ти, птицо проклета,<br/>на чий гроб тамо тъй грозно грачеш?<br/><br/>Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,<br/>затуй, че ти си черно робиня,<br/>затуй, че твоят свещен глас, майко,<br/>е глас без помощ, глас във пустиня!<br/><br/>Плачи! Там, близо до град София<br/>стърчи, аз сидях, черно бесило,<br/>и твой един син, Българийо,<br/>виси на него със сташна сила.''
<br />
==Из неговата проза==
<br />
===из "Това ви чака"===
<br />
* ''Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и запнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни безиргени (търговци – бел.ред.) и слухтят, де кой ще да се гътне, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов – мекере, а Мийахловски подлец – само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенетато, а за да им се смеле ястието в стомахът. Но от сичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето внимание е кир Михалаки. … <br/><br/>Отдолу иде кир Михалаки и като върви, сякаш че и дуварите му думат: "Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек." А голям и умен човек беше кир Михалаки… В шкембето му свободно можеха седна пет души турци и да пият кафе; в главата му с триесет яйца гъска да насадиш…''
<br />
===из "O tempora! O, mores!"===
<br />
* ''"O tempora! O, mores!" Седя и се чудя защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди – дору се радва, – кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дору още котенце или теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такава дума на нашите, например (ний се с примери ще говорим), литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта.
<br />
===из "Длъжностите на писателите и на журналистите"===
<br />
* ''Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане "благороден" просяк и да живее по-лесно от "неблагородните" просяци, ние го советовами или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тие три занятия са лесни и полезни, и честни, и сити. А нашата публика? – Не грижете се за тая публика. За тая публика между ахтапотът и шопските цървули в Мраморно море, между кокошката и гаргата, и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие. И така, купете си пера и мастило и захванете своите занятия колкото се може по-скоро, защото днешнйото развите на българскяит народ е най-благоприятно за врабците.<br/><br/>Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е продал совестта си и перото си на японците, на абисинците – тава е се едно, – и помолете публиката да го не слуша и да не принимава думите му за факти. Разбира се, че публиката има свои слабости, следователно, вие, ако искате да попаднат вашите думи на здраво място, сте длъжни да похвалите по-млечните крави и да им дадете титли: "сахарчица", "халвица", "високоблагородия" и пр.<br/><br/>Слушайте братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток на запад. Но тежко ви и гороко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой западнал търговец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е спукана. Чорбаджиите не обичат ония писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се. Слушайте още и това. Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестникът си и да го не срамите пред ония, които познават неговите "несъществуващи" благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не прозивежда пагуба за кесиите. "Кроткото агне от две майки сучи" – говори българската пословица, а в посовиците се заключават стари истини. Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат ни то гюмрюк (мито – бел.ред.), нито бедел-парасъ (пътен данък – бел.ред.) Вашата стока ще се продава без акциз и без полицейски надзор, следователно – вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем спокойни. А ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното течение на вестникът, то и в такъв случай вие сте обязани да пермълчите и да не говорите за това беззаконие. Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езкът, а ако не премълчите, то няма кой да ви каже "аферим".''
<br />
===из "Политическа зима"===
<br />
* ''Приятно нещо е да има човек топла соба самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм: лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук…<br/><br/>Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? – Сънуваш,, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу. …<br/><br/>А ти, българин и патриотин, гледаш на сичкото това с особено недовеире и думаш: "Суета сует и всяческая суета." Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканският полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щстливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в моята топла соба." Лежиш на гърбът си и благодариш всевишният таван, че по неговта непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът не те вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът не те безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаят мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона, над главата ти виси портретът на н.в. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портретът е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук и чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежеднвните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието ан моята общирна кочина."''
<br />
===из "Народът – вчера, днес и утре"===
<small>в-к "Дума на българските емигранти", 1871</small>
<br />
* ''Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове…<br/><br/>Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение.<br/><br/>Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои.''
<br />
===из "Наместо програма"===
<small>в-к "Дума на българските емигранти", 1871</small>
<br />
* ''Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ.''
<br />
===из различни произведения===
<br />
 
* ''[[Радост]]та ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва.''
::— <small>из писмо до БРЦК</small>
 
 
* ''Знай, че после отечеството си съм [[обич]]ал най-много тебе.
::— <small>из писмо до съпругата му Венета</small>
 
 
* ''Знайте, че който не обича родителите си, жена си и [[деца]]та си, той не обича своето [[родина|отечество]]!''
::— <small>из писмо до приятели</small>
 
 
* ''…Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!''
::— <small>из "Смешен плач", в-к "Дума на българските емигранти", 1871</small>
 
 
* ''И ще бъде ден – ден първий.''
::— <small>из "Смешен плач", в-к "Дума на българските емигранти", 1871</small>
 
 
* ''Маслото не разваля яденето, а похвалата не прозивежда пагуба за кесиите.''
::— <small>из "Длъжностите на писателите и на журналистите"</small>
 
 
* ''Няма [[власт]] над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.''
 
 
* ''От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска.''
::— <small>от в-к "Знаме"</small>
 
 
* ''…[[Закон]]ът е напечатан само за [[роб]]овете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.''
::— <small>от в-к "Знаме"</small>[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3192&Level=3]
<br />