Христо Ботев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) |
VanHelsing (беседа | приноси) |
||
Ред 41:
<br />
:''Жив е той, жив е! Там на Балкана,<br />потънал в кърви лежи и пъшка<br />юнак с дълбока на гърди рана,<br />юнак във младост и сила мъжка.<br/><br/>На една страна захвърлил пушка,<br/>на друга сабя на две строшена:<br/>очи темнеят, глава се люшка,<br/>уста проклинат цяла вселена!<br/><br/>Лежи юнакът, а на небето<br/>слънцето спряно сърдито пече;<br/>жетварка пее нейде в полето,<br/>и кръвта още по-силно тече!<br/><br/>Жетва е сега… Пейте, робини,<br/>тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,<br/>в таз робска земя! Ще да загине<br/>и тоя юнак… Но млъкни, сърце!<br/><br/>Тоз, който падне в [[бой]] за [[свобода]],<br/> той не умира. Него жалеят<br/>земя и небо, звяр и [[природа]]<br/>и певци песни за него пеят.<br/><br/>Денем му сянка пази орлица,<br/>и вълк му кротко раната ближи;<br/>над него сокол, юнашка птица,<br/>и тя се за брат, за юнак грижи!<br/><br/>Настане вечер – месец изгрее,<br>звезди обсипят свода небесен;<br>гора зашуми, вятър повее, –<br>Балканът пее хайдушка песен!<br/><br/>И самодиви в бяла премяна,<br/>чудни, прекрасни, песен подемат, –<br/>тихо нагазват трева зелана<br/>и при юнакът дойдат, та седнат.<br/><br/>Едн му с билки раната върже,<br/>друга го пръсне с вода студена,<br/>трета го в уста целуне бърже, –<br/>а той я гледа, – мила, засмена!<br/><br/>"Кажи ми, сестро, де – [[Стефан Караджа|Караджата]]?<br />Де е и мойта вярна дружина?<br />Кажи ми, пък ми вземи душата,<br />аз искам, сестро, тук да загина?<br/><br/>И плеснат с ръце, пасе прегърнат,<br/>и с песни хвръкват те в небесата, –<br/>летят и пеят, дорде осъмнат,<br/>и търсят духът на Караджата…<br/><br/>Но съмна вече! И на Балкана<br/>юнакът лежи, кръвта му тече, –<br/>вълкът му ближе лютата рана,<br/>и слънцето пак печели – пече!''
<br />
==="Борба"===
<br />
: ''В тъги, в неволи, младост минува<br/>кръвта се ядно в жили волнува,<br/>погледтъ мрачен умът не види<br/>добро ли, зло ли насреща иде…<br/>На душа лежат спомени тежки,<br/>злобна ги памет често пвотаря,<br/>в гърди ни любов, ни капка вяра,<br/>нито надежда от сън мъртвешки<br/>не можеш свестен човек събуди!<br/>Свестните у нас считат за луди,<br/>глпецът, вредом всек почита:<br/>"Богат е", казва, пък го не пита<br/>колко е души изгорил живи,<br/>сироти колко той е ограбил<br/>и пред олтарят бога измамил<br/>с молитви, с клетви, с думи лъжливи.<br/>И на общестен тоя мъчител<br/>и поп, и черква с яра слугуват;<br/>нему се кланя дивак учител,<br/>и с вестникарин зайдно мъдруват,<br/>чес трах от бога било начало<br/>на сяка мъдрост… Туй е казало<br/>стадо от вълци във овчи кожи,<br/>камък основен за да положи<br/>на лъжи свети, а ум човешки<br/>да сковен навек в окови тежки!<br/>Соломон, тоя тиран развратен,<br/>отдавна в раят нейде запратен,<br/>със свойте притчи между светците,<br/>каза е глупост между глупците,<br/>и нея светът до днес повтаря –<br/>"Бой се от бога, почитай царя!"<br/><br/>Свещена глупост! Векове цели<br/>разум и совест с нея се борят;<br/>борци са в мък, в неволи мрели,<br/>но, кажи, що са мобли да сторят!<br/>Светът, привикнал хомот да влачи,<br/>тиранство и зло и до днес тачи;<br/>тежка желязна ръка целува,<br/>лъжливи уста слуша с вяра;<br/>мълчи, молѝ се, кога те бият,<br/>кожата ти да одере звярът<br/>и кръвта да ти змии изпият,<br/>на бога само ти се надявай:<br/>"Боже, помилуй – грешен съм ази",<br/>думай, молѝ се и твърдо вярвай –<br/>бог не наказва, когото мрази…<br/>Такъв е светът! Лъжа и робство<br/>на тая пуста земя царува!<br/>И като залог из род в потомство<br/>ден и нощ – вечно тук пренинува.<br/>И в това царство кърваво, грешно,<br/>царство на подлост, разврат и сълзи,<br/>царство на скърби – зло безконечно!<br/>кипи борбата и с стъпки бързи<br/>вървъ към своят свещен конец…<br/>Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"''
<br />
==="Моята молитва"===
| |||