Гонкур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Автор
[[картинка:Goncourt.jpg|мини|дясно|250п|<center>Братя Гонкур в младежките им години]]
| Име = Братя дьо Гонкур
 
| Снимка = Goncourt.jpg
{{Уикипедия|Едмон и Жул дьо Гонкур}}
| Уикипедия = Едмон и Жул дьо Гонкур
| Общомедия = Category:Goncourt
}}
 
'''Едмон и Жул дьо Гонкур''' (фр. ([[w:fr:Frères Goncourt|Edmond (1822-1896) et Jules (1830-1870) de Goncourt]]) са френски писатели-романисти, последователи на популярното по онова време течение натурализъм. Съвместни автори са на множество романи.
 
 
* ''Ако [[Бог]] съществува, то [[атеизъм|атеизмът]] би трябвало да ему изглежда по-малко обиден за него,оскърбителен отколкотоот [[религия]]та.''
 
 
* ''Ако държавните дейци извършваха в семейството или в обществото такива постъпки, каквито вършат в [[политика]]та, със сигурност биха ги пратили в [[наказание|затвора]].''
 
 
Line 12 ⟶ 18:
 
 
* ''Ах, какви физически разрушения само докарва умствената дейност дори у най-силните и крепките.''
* ''[[Вестник]]ът е естествен враг на [[книга]]та, така, както курвата е естествен враг на порядъчната [[жена]].''
 
 
* ''Безчислените [[план]]ове на човека рядко завършват с удача, в те приличат малко на рибния хайвер – от милионите зрънца хайвер само няколко се оказват удачни.''
 
 
* ''Бог е създал [[секс|съвъкуплението]], човекът е създал [[любов]]та.'' (Жул дьо Гонкур)
 
 
* ''Не се съмнявайте, че в нашата епоха [[човек]]ът, който пише за [[Красота]]та, [[Истина]]та и [[Добро]]тата, е грозен в лице, [[лъже]]ц по своята [[природа]] и интригант в действията си.''
 
 
* ''В изкуството да виждаш значи да намираш.''
 
 
* ''В изкуството има хиляди начини да се поощри мнимото призвание и нито един – да се обезкуражи истинското.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''В изкуството се създава нещо наистина хубаво само тогава, когато [[чувства]]та на човека са широко отворени – като прозорци.''
 
 
* ''В крайна сметка недоволните негодници са толкова, колкото и доволните. Опозицията не е по-добра от [[правителство]]то.'' (Жул дьо Гонкур)
 
 
* ''В [[музика]]та най-вече обичам жените, които я слушат.'' (Жул дьо Гонкур)
 
 
* ''В обществото никога не говорим за музика, защото не я познаваме, и никога не говорим за живопис, защото я познаваме.'' (Жул дьо Гонкур)
 
 
* ''В провинцията дори [[климат|дъждът]] е развлечение.'' (Жул дьо Гонкур)
 
 
* ''[[Вестник]]ът е естествен враг на книгата, така, както курвата е естествен враг на порядъчната жена.''
 
 
* ''Винаги се отнасям недоверчиво към хората, които приписват на картините много [[идеи]]. Боя се, че те просто не виждат тези картини.''
 
 
* ''Всеки, който не се счита за [[гений]], не е дори [[талант]].''
 
 
* ''Всяка [[търговия]] превръща човека в мошеник – дори и напълно законен – но все пак мошеник.''
 
 
* ''[[Въображение]]то има този недостатък, че неговите творения са логични; действителността не е такава.''
 
 
* ''[[Глупаци]]те и безумците са два типа поклонници, с които писателят никога не се сдобива, докато е жив.''
 
 
* ''Да виждаш, чувстваш и да изразяваш – в това се състои цялото изкуство.''
 
 
* ''Да признаеш таланта у своите [[приятел]]и е по-трудно, отколкото да го признаеш у своите [[враг]]ове.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Движението на всички живи същества от целия свят се свежда до непрекъсната циркулация на невроза.''
 
 
* ''Един тукашен буржоа казал на сина си: "Ти си [[богат]], говори високо!"'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Единственият безпогрешен признак на [[ум]]а на човека – това е оригиналността на неговите възгледи, т.е. противоположността на общоприетото.''
 
 
* ''[[Жена]]та, когато е шедьовър, е най-хубавото произведение на изкуството.''
 
 
* ''Жените не разглежда, по-точно не виждат ясно [[мъже]]те, които [[обич]]ат.''
 
 
* ''[[Живот]]ът би бил съвършено непоносим, ако отделните [[личност]]и биха действали също така несправедливо, като държавата, и човекът беше ограбвал човека по същия начин, както го прави тя.''
 
 
* ''Изгубената популярност, както и изгубената девственост, не се възстановява.''
 
 
* ''[[Изкуство]]то да се харесваш е като че ли много просто. Трябва да се спазват само две правила: да не говориш на другите за себе си и постоянно да им говориш за тях самите.''
 
 
* ''Има автори, толкова антипатични, колкото и хората. Когато ги четете, те ви отблъскват също толкова, колкого ако ги виждате.''
 
 
* ''[[Истина]]та за живота винаги предизвиква по-голямо възхищение, от фалшивите творения на гения.''
 
 
* ''Истината предизвиква досада у човека и е напълно понятно защо предизвиква досада – тя съвсем не е [[радост]]на.''
 
 
* ''Истинското произведение, истинският талант, истинската надареност притежават силата на парата – винаги настъпва момент, когато те избиват навън.''
 
 
* ''[[История]]та би могла да се нарече Летопис на жестокостите на човека спрямо себе си или спрямо други хора.''
 
 
* ''Историята е роман, който се е случил, а романът е история, която е могла да се случи.''
 
 
* ''Историята е наистина учебник по разочарования – в нея действат или мошеници, или честни глупаци.''
 
 
* ''Картината в музея чува много повече глупости, от когото и да било на този свят.''
 
 
* ''[[Книга]]та при своята поява никога не е шедьовър – тя става такава.''
 
 
* ''Книгата трябва да е написана от художник или мислител. Иначе нищо не струва.''
 
 
* ''Книгите, значимите книги, въникват като отклик в сърцето на пламенния човек, развълнуван от всички чудеса на света – прекрасни или уродливи.''
 
 
* ''Когато видите отблизо хората, които ви аплодират, започва да ви се струва, че хората, които ви освиркват, не може да са чак толкова глупави.''
 
 
* ''Когато неверието става [[религия|вяра]], то е по-нелепо от религията.''
 
 
* ''Колкото повече минава [[време]]то, толкова повече животът ни изглежда като буфонада, която трябва и да приемаме, и да захвърляме, смеейки се.''
 
 
* ''Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждаваш, че в нашия свят сериозно гледат само на леките неща, а леко – на сериозните.''
 
 
* ''[[Красота]]та на жената зависи от [[любов]]та.''
 
 
* ''[[Литература]]та трябва да издига публиката до своето ниво, а не да се стпуска до нивото на публиката.''
 
 
* ''Любопитно е, че най-много се купуват книгите, които най-малко се четат. Това са книгите, стоящи на показ в библиотеките на хората, които не четат, – книги, така да се каже, с мебелировъчна цел.'' (Жул дьо Гонкур)
 
 
* ''Майсторството на романиста – и въобще на писателя – се състои не в умението всичко да опише, а в умението да си подбере.''
 
 
* ''Маската в края на краищата се сраства с лицето. Лицемерът свършва с това, че става чисто сърдечен човек.''
 
 
* ''Може да се случи някои честни хора и да не обичаст истината в литературата, но със сигурност може да се каже, че всички нечестни я ненавиждат.''
 
 
* ''Монарсите – каквито и да са – винаги са отражение на [[нация]]та; те дори три дена не биха се задържали на трона, ако не съответсват на духовната й нагласа.''
 
 
* ''Мярка за ума на човека е умението му да се съмнява, способността му за [[критика]]; мярка за глупостта му – лековерието.''
 
 
* ''На големите хора е свойствено дребно тщестлавие.''
 
 
* ''На литературата следва да се гледа като на професия, която не храни, не пои, не топли, не дава покрив и от която не може да се очаква възнаграждени за труда.''
 
 
* ''На този свят трябва много да правиш и много да искаш: съсредоточаването върху само едно нещо е скучно.''
 
 
* ''Най-великите поети може би са онези, които си остават неиздадени.''
 
 
* ''Най-висшата [[Красота]] – това е най-точното и неизопачено изображение на [[Природа]]та.''
 
 
* ''Най-разсъдителната от всички [[страст]]и – [[скъперничество]]то – поражда най-голямо безумие.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Настойчиво ме преследва [[мисъл]]та, че срещу кристално чистия човек, срещу богородния човек, срещу талантливия човек съществува таен сговор на всички сила на природата с цел да го измъчат и измамят.''
 
 
* ''Независим в своето възхищение може да бъде само този, който е независим в своите мисли.''
 
 
* ''Ние се ценим много ниско, когато се гледаме сами себе си, и много високо, когато се сравняваме с другите.''
 
 
* ''Нито един писател никога няма да си признае, че колкото по-голяма става неговата слава, толкова по-широк е кръгът от почитателите на неговия талант, неспособни да го оценят.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Нищо не съществува независимо, само по себе си. Има слънчеви дни, които ни се струват мрачни, и има мрачно небе, за което си спомняш като за най-ясното на света.''
 
 
* ''Обществото прощава само на тези, които презира и си отмъщава на останалите.''
 
 
* ''[[Оръжие]]то прави човека зъл.''
 
 
* ''Основният тон на живота е [[скука]]та, впечатлението за нещо сиво.''
 
 
* ''От жените трябва да лъха лек аромат на [[робство]].''
 
 
* ''Отсъствието на талант в изкуството гнети много повече, отколкото човешкото [[страдание]].'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Ох, как се променят нещата на светлина, ако ги погледнеш от обратната им страна.''
 
 
* ''Публиката е калта, която мачкат и от която си правят читатели.''
 
 
* ''Публиката [[уважение|уважава]], и накрая признава тези, които в началото са я скандализирали – носителите на новото!'' (Едмон Гонкур)
 
 
* ''С възрастта [[тишина]]та става приятелка на човека.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''[[Семейство]]то – от материална гледна точка – е огромна машина за деморализация на човека и превръщането му в животно.''
 
 
* ''[[Сила]]та на древните се е крепила на мускулите, силата на съвременния човек – на нервите.''
 
 
* ''Случва се [[слава]] без популярност, случва се и популярност без слава.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''[[Смях|Смехът]] е [[веселие]]то на [[ум]]а, а [[усмивка]]та – веселието на сърцето.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Смехът е физиономията на ума.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''[[Статистика]]та е най-голямата от неточните [[науки]].'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Стеснителността е само нервна проява. Всички нервни хора са стеснителни. Скромността тук няма място.''
 
 
* ''Три са нещата, които биха разорили всеки, а отсъствието им би позволило дори да се забогатее: жената, [[дете]]то и поземлената собственост.''
 
 
* ''Това, което става в наши дни, не е нашествие на варвари, а нашествие на шарлатани.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Този свят е смехотворна [[комедия]].''
 
 
* ''Този, който не ни отличава от другите, ни нанася оскърбление.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Този, който презира успеха, не е достоен за него.'' (Едмон дьо Гонкур)
 
 
* ''Той е глупав с онази глупост, която не можеш да докажеш, а може само да се почувстваш.''
 
 
* ''[[Успех]]ът все още не доказва превъзходството над онези, които са талантливи.''
* ''[[История]]та е роман, който се е случил, а [[литература|романът]] е история, която е могла да се случи.''
 
 
* ''[[Цивилизация]]та действа разлагащо на човека; той все повече се привързва към творенията на човешките ръце и плюе на творенето на Бога.''
* ''Публиката уважава, и накрая признава тези, които в началото са я скандализирали — носителите на новото!'' (Едмон Гонкур)
 
 
* ''[[Великодушие|Щедрост]]та на човека говори за наличието у него на почти всички останали [[достойнства]], украсяващи го като член на обществото; скъперничеството от своя страна говори за отсъствие на тези достойнства.'' (Едмон дьо Гонкур)
* ''[[Смях|Смехът]] е [[веселие]] на [[ум]]а, а [[усмивка]]та е веселие на сърцето.''