Емили Дикинсън: Разлика между версии

:''От какво се прави ливада?<br/>Нима не знаеш?<br/>Трева,<br/>и една пчела,<br/>и да мечтаеш.<br/>Ако пчелата не пристига,<br/>то и мечтата[[мечта]]та стига.''

:''Природата[[Природа]]та е, което виждаме,<br/>хълмът, следобедното поле,<br/>катеричката, залезът, бръмбарът<br/>или природата е небе.<br/>Природата е, което чуваме,<br/>морето, пеещият кос, гръмотевицата,<br/>или природата е глас.<br/>Природата е, което знаем,<br/>но не изказваме с уста,<br/>че мъдростта[[мъдрост]]та ни е безсилна<br/>пред нейната простота.''

:''Душата[[Душа]]та си избира свое общество –<br/>после вратата захлопва.<br/>В нейното божествено мнозинство<br/>недей се вече натрапва.''

:''Сърцето търси първо: [[удоволствие]],<br/>а после да не го боли,<br/>а после малките упойки, със които<br/>страданията[[страдания]]та да понамали…''

:''[[Бог]] е наистина [[ревност|ревнив]].<br/>Кара ни да се каем,<br/>че не си играем с Него,<br/>а помежду си играем.''

:''Първо делото ще почука при мисълта[[мисъл]]та,<br/>после – при волята[[воля]]та ще спре.<br/>тукТук вече е работнотработното място,<br/>дето ще се почувства добре.''

:''Ако моженето беше равно на желанието[[желание]]то,<br/>критерият би бил неважен.<br/>Върховното в езика[[език]]а е<br/>безсилието да изкаже.''

:''Ние тялото си пазим от [[оръжие|револвери]]<br/>и си заключваме вратите,<br/>но пропускаме по-висши призраци,<br/>че и друго – в нас самите.''

:''Да се [[борба|бориш]] на глас е храбро,<br/>но по-голяма е храбростта[[храброст]]та,<br/>когато се биеш – вътре в сърцето си<br/>с кавалерията на скръбта…''

:''Когато няма [[успех]],<br/>успехът най-много услажда –<br/>за да схванеш нектара,<br/>трябва жестока жажда.''

:''Този свят не е изключение.<br/>Веригата почва отук,<br/>невидима – като музика,<br/>но сигурна – като звук.<br/>Тя сочи – и тя обърква,<br/>философиите[[философ]]иите мълчат.<br/>През гатанката накрая<br/>мъдростта търси път.<br/>Не я отгатва учените[[учен]]ите,<br/>ще я съзреш едвам,<br/>когато презреш потомствата[[наследство|потомства]]та<br/>и се разпънеш сам.''

* [http://www.sibir.bg/blog/aid_65/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=436379 Емили Дикинсън – ПоезияСтихове] в превод на Цветан Стоянов