В омаята на преображението: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 107:
 
 
* ''Това е планът за цялата операция, разработих го много грижливо, четири-пет пъти го преписах, сега е напълно ясен. … Залогът е много висок, всяка импровизация е изключена. Но най-напред да поговорим за онова, което не езаписано в плана. За теб и мен. Ще извършим това дело заедно – следователно ще имаме еднаква вина, макар да се боя, че според закона за правк извършител ще сметнат теб. … Имай предвид, че това, което ще извършиш, което ще извършим, е безвъзвратно. Връщане назад няма. Дори с тези пари да спечелим милиони и петкратно да възстановим щетите, ти никога вече не можеш да се върнеш тук и никой няма да ти прости. Завинаги ще ни зачеркнат от редиците на порядъчните граждани, цял живот ще ни грози опасност. Трябва да помниш това. Колкото и да сме предпазливи, някоя случайност, някоя непредвидена и неподозирана случайност винаги може да ни изтръгне от чудеснотото безгрижие, да ни хвърли в затвора и да ни жигоса с онова, което наричат позор.<br/><br/>…Не искам да ти вдъхвам измамни надежди. Не мога да ти дам никакви гаранции – нито на теб, нито на себе си. Ако заедно тръгнем на този риск, това не означава, че мсесме свързани за цял живот. Ще го извръшим, за да живеем свободно, а може би някой ден ще пожелаем да се освободим и един от друг. Възможно е дори скоро. Не гарантирам за себе си, сам не се познавам, а още по-малко пък зна якакъв ще стана, когато вкуса от свободата. Може би безпокойството, което се таи в мен, ще се уталожи, но може и да остане, дори да нарасне. Все още не се познаваме добре, прекарали сме заедно само няколко часа, безумие ще е да кажем, че можем да искаме да живеем вечно един с друг. Мога да ти обещая само, че ще бъда добър другар, тоест никога няма да те предам и никога няма да се опитам да те насиля за нещо, която сама не желаеш. Поискаш ли да си идеш от мен, няма да те задържам. Ала и аз не обещавам, че ще остана с теб. Нищо не мога да обещая: нито че ще успеем и че след това ще бъдеш по-щастлива и безгрижна, нито че ще заживеем задено, нищо. Както виждаш не те увещавам, напротив, предупреждавам те: защото ти си в по-неблагоприятно положение, теб ще обвинят, а освен това си жена. Ти рискуваш много, страшно много, не бих искал да те подведа. Моля те, прочети плана, размисли и тогава решавай, но помни, че решението ще е окончателно. …<br/><br/>Моля те прочети го с крайно недоверие, с изключителна предпазливост все едно някой ти предлага неизгодна сделка и опасен договор.'' (с.188–190)
 
 
Ред 113:
 
 
* ''Ако арестуват единия от нас в присъствиетоотсъствието на другия, то другят е дъжендлъжен веднага да бяга. Ще е най-груба грешка в пристъп на фалшива сантименталност сам да се предаде, за да сподели съдбата на другаря си, защото всеки поотделно има по-малка вина и при предварителното следствие по-лесно може да се отърве. Освен това останалият на свобода ще има възможност да помогне, да заличи следите, да му изпрати вести, и в краен случай да му помогне при бягство. Безумие ще е доброволно да се откаже от свободата, заради която е извършил всичко.'' (с.195)
 
 
* ''Ние предприемаме това рисковано начинание и залагаме главата си, за да живеем свободно поне за известно време. В понятието "[[свобода]]" влиза и свободата на човешките отношения. Ако по някакви вътрешни или външни причини съвместният живот се превърне за един от двама ни в непоносимо бреме, то той е в правото си да напусне другия. Всеки от нас рискува доброволно, без принуда или натиск от страна на другия, всеки отговаря само пред себе си и пораеипоради това няма право да урпекваупреква другия в каквото и да било. Както от първата минута ще делим парите, за да бъде всеки от нас свободен, така ще делими отговорността, и опасността – всеки сам за себе си.<br/><br/>Занапред ще трябва да живеем със съзнанието, че '''не''' сме извършили [[несправедливост]] нито по отношение на държавата, нито един към друг, а само онова, което е било правилно и естествено в нашето положение. Безсмислено ще е да се впуснем в подобна авантюра против [[съвест]]та си. Само ако всеки от нас независимо от другия, след зряло премисляне стигне до убеждението, че този път е единственият и правилният, само тогава имаме право и трябва да тръгнем по него.'' (с.195)
 
 
====Спомени на автора за книгата====