Честър Карас: Разлика между версии

* ''Създадох си правилото да се въздържам от директно противопоставяне на чуждо мнение, както и от всички мои положителни твърдения. Дори си забраних да използвам [[думи]] и изрази, които налагат твърдо мнение, като "със сигурност", "без съмнение" и др., а вместо тях възприех тактиката като "считам, че', "предчувствам" или "представям си, че нещата са така и така", или " в момента така ми изглежда". Когато някой твърдеше нещо, което аз считах за [[грешка|грешно]], аз се самолишавах от удоволствието да му се противопоставя рязко и незабавно да му покажа абсурдността в неговото твърдение. Отговаряйки, аз започвах изявлението си с това, че при определени случаи и обстоятелства неговото мнение би било правилно, но дадения случай ми изглежда по-друг и т.н.<br/><br/>Скоро открих предимствата от тази промяна в моя маниер – разговорите, в които участвах, протичаха по-приятно. Скромният начин, по който предлагах мнението си, караше другите да го приемат по-лесно и да не му се противопоставят много-много. Унижението ми беше много по-малко, когато бях на неверна позиция, и по-лесно убеждавах другите да признаят грешките си и да се съгласяват с мене, когато бях на прав път.<br/><br/>Този принцип, който аз си наложих с известно насилие срещу естествените си наклонности, с течение на времето стана толкова лесен и привичен за мен, че вероятно през последнтие петдесет години никой не е чул какъвто и да е безпрекословен израз да се изплъзва от устата ми.<br/><br/>На този [[навик]] (според моя чествен [[характер]]) трябва да благодаря за силното влияние над съгражданите ми, когато предлагах нови институции или изменения в старите и голямото ми въздействие в общинския съвет, когато бях член там. А що се отнася до моята преценка – аз бях лошолош ратороратор, не бях [[красноречие|красноречив]], трудно си подбирах думите и все пак обикновено си отстоявах своето.'' (с.143-144)