Уикицитат

Александър Суворов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Ред 8:
'''Генералисимус Александър Суворов''' (рус.Александр Васильевич Суворов, 1748 — 1800) е прочут руски военачалник и един от основоположниците на руското военно изкуство, който през цялата си кариера не е претърпял нито едно поражение.
 
== ОтИзказвания на Суворов ==
<br />
{{Цитат|[[Дисциплина]]та е майка на [[победа]]та.|||Дисциплина — мать победы.}}
{{цитат|Аз нямам [[бърз]]и или бавни маршове. Напред! И орлите политат!|||У меня нет быстрых или медленных маршей. Вперёд! И орлы полетели!}}
{{Цитат|Повече пот в учението — по-леко в боя|||}}
 
{{Цитат|Куршумът е глупак, щикът — юнак|||Пуля дура, штык молодец.}}
 
{{цитат|Ако обчаш по-топло, бъди готов и за по-студено.|||Если любишь горячее, будь способен и к холодному.}}
 
 
{{цитат|Бий [[враг]]а, не го щади, нито себе си дори – побеждава този, който по-малко се жали.|||Бей врага, не щадя ни его, ни себя самого, побеждает тот, кто меньше себя жалеет.}}
 
 
{{цитат|Веднъж [[късмет]], два пъти късмет – пази Боже! Трябва все пак и някакво [[умение]].|||Раз счастье, два раза счастье – помилуй Бог! Надо же когда-нибудь и немножко умения.}}
 
 
{{цитат|[[Вежлив]] може да е и палачът.|||Вежлив бывает и палач.}}
 
 
{{цитат|[[Велик]]ите приключения се случват поради дребни прични.|||Великие приключения происходят от малых причин.}}
 
 
{{цитат|Воюва се не с бройка, а с умение.|||Воевать не числом, а умением.}}
 
 
{{цитат|Вървейки напред, знай и как да се върнеш.|||Идя вперед, знай, как воротиться.}}
 
 
{{цитат|[[Глад]]ът е най-доброто лекарство.|||Голод – лучшее лекарство.}}
 
 
{{цитат|[[Горд]]ея се, че съм руснак.|||Горжусь, что я русский.}}
 
 
{{цитат|Града със стояне няма да го вземат.|||Стоянием города не берут.}}
 
 
{{цитат|Гребящият от жараватa с чужди ръце после своите ще прогори.|||Загребающий жар чужими руками после свои пережжет.}}
 
 
{{Цитат|[[Дисциплина]]та е майка на [[победа]]та.|||Дисциплина – мать победы.}}
 
 
{{цитат|Една минута решава изходът на [[битка]]та; един час – [[успех]]ът на кампанията; едн ден – съдбата на империята.|||Одна минута решает исход баталии; один час — успех кампании; один день — судьбу империи.}}
 
 
{{цитат|Който е добър за първата роля, е негоден за втората.|||Кто хорош для первой роли, не годен для второй.}}
 
 
{{цитат|Който е [[страх|изплашен]], е наполовина победен.|||Кто напуган — наполовину побит.}}
 
 
{{цитат|Който е храбър, е жив. Който е [[смелост|смел]], той е цял.|||Кто храбр — тот жив. Кто смел — тот цел.}}
 
 
{{Цитат|Куршумът е глупак, а щикът – юнак|||Пуля – дура, штык – молодец.}}
 
 
{{цитат|Мъжествените подвизи са по-достоверни и от [[думи]]те.|||Мужественные подвиги достовернее слов.}}
 
 
{{цитат|Най-близката до действието [[цел]] е по-добра от отдалечената.|||Ближайшая к действию цель лучше дальней.}}
 
 
{{цитат|Не мъкнете със себе си големи обози – главното е бързина и натиск; вашият хляб е в обоза и раниците на врага.|||Не таскайте за собой больших обозов, главное быстрота и натиск, ваш хлеб в обозе и ранцах врагов.}}
 
 
{{цитат|Не трябва да мислим, че сляпата [[храброст]] ще ни донесе [[победа]] над неприятеля. А единствено съчетаното с нея военно изкуство.|||Не надлежит мыслить, что слепая храбрость даёт над неприятелем победу. Но единственное, смешанное с оною — военное искусство.}}
 
 
{{цитат|[[Ненавист]]та замъглява [[разум|разсъдъка]].|||Ненависть затмевает рассудок.}}
 
 
{{цитат|Ние сме [[руснаци]] и затова ще победим.|||Мы русские и поэтому мы победим.}}
 
 
{{цитат|Ние сме руснаци! Какъв възторг!|||Мы — русские! Какой восторг!}}
 
 
{{цитат|От най-ранни години се приучавай да [[прошка|прощаваш]] постъпките не ближния си, но никога не прощавай собствените си.|||С юных лет приучайся прощать проступки ближнего и никогда не прощай своих собственных.}}
 
 
{{цитат|[[Пари]]те са скъпи, [[живот]]ът човешки е още по-скъп, но [[време]]то е най-скъпо.|||Деньги дороги, жизнь человеческая ещё дороже, а время дороже всего.}}
 
 
{{Цитат|Повече пот в учението – по-леко в боя|||}}
 
 
{{цитат|По-добре е да вървиш насреща на опасностите, отколкото да ги очакваш на място.|||Опасности лучше идти навстречу, чем ожидать на месте.}}
 
 
{{цитат|[[Политика]]та е развалено яйце.|||Политика — тухлое яйцо.}}
 
 
{{цитат|Пристъпваме към дело важно и решително. Като християни, като руснаци ще се помолим на Господа [[Бог]]а за помощи ще се помирим един с друг. Така ще е както трябва – така е по руски, така е необходимо.|||Мы приступаем к делу важному и решительному. Как христиане, как русские люди помолимся Господу Богу о помощи и примиримся друг с другом. Это будет хорошо, это по-русски, это необходимо.}}
 
 
{{цитат|Сам загивай, но [[приятел]]я спаси.|||Сам погибай – товарища выручай.}}
 
 
{{Цитат|Слушай, слушай: субординация, упражнения, послушание, обучение, дисциплина, воински ред, чистота, здраве, опрятност, бодрост, смелост, храброст, победа, слава, слава, слава!||из една от заповедите на Суворов|Слушай, слушай: субординація, экзерциція, послушаніе, обученіе, дисциплина, ордеръ воинскій, чистота, здоровье, опрятность, бодрость, смѣлость, храбрость, побѣда, слава, слава, слава!}}
 
 
{{цитат|Скоростта е нужна, а забавянето – вредно.|||Скорость нужна, а поспешность вредна.}}
 
 
{{цитат|Стреляй рядко, но точно; с щика коли яко.|||Стреляй редко, да метко, штыком коли крепко.}}
 
 
{{цитат|Там, където премине елен, ще преминие и руски войник. Там, където не премине елен, все едно – руският войник пак ще премине.|||Там, где пройдет олень, там пройдет и русский солдат. Там, где не пройдет олень, все равно пройдет русский солдат.}}
 
 
{{цитат|Тежко в учението – леко на поход! Леко в учението – тежко на поход!|||Тяжело в учении – легко в походе! Легко в учении – тяжело в походе!}}
 
 
{{цитат|[[Теория]]та без практика е направо загинала.|||Теория без практики мертва.}}
 
 
{{цитат|[[Учение]]то е светлина, а [[невежество]]то – тъмнина.|||Ученье свет, а неученье — тьма.}}
 
 
{{цитат|Цялата земя не струва дори една капка безполезно пролята кръв.|||Вся земля не стоит даже одной капли бесполезно пролитой крови.}}
 
 
{{Цитат|Ти си човек [[Войната|военен]], изучавай подвизите на великите пълководци, чети история, чети Евангелието и познавай богословието, [[морал|нравственост]]та и физиката; учи [[чужди езици|езици]]; приучвай тялото си към движение и заради това се учи да танцуваш, да се фехтуваш и да яздиш (…) Същността на военните добродетели е такава: храброст за войника, неустрашимост за офицера, мъжество за пълководеца, те всички трябва да се ръководят от ред, дицсиплина, да са неуморни и прозорливи. Бъди чистосърдечен с приятелите си, умерен в нуждите си и безкористен; храни пламенен устрем за служба на Царя; обичай истинската слава, отличавай благородното честолюбие от надменността и гордостта, научи се отрано да прощаващ грешките на другите, но никога не си прощавай своите; сам обучавай войниците си и да си им за всичко пример; старай се непрекъснато да имаш поглед върху нещата — само така ще станеш велик пълководец; умей да се възползваш от положението; бъди търпелив във воинския труд, бодър в нещастието; бъди готов за истински, съмнителни или дори лъжливи [[пречка|препятствия]]; никога не бъди избухлив; помни имената на великите хора — следвай с благоразумна внимателност техните походи и дела; не презирай неприятеля, какъвто и да е той и познавайки неговото оръжие, способите му за управление и как се сражава, познавай неговите сили и недостатъци; приучи се към неуморна деятелност. Управлявай съдбата — една минута може да ти даде победата; управлявай я с бързината на Цезар, който изкусно умеел изненадващо да напада неприятеля, даже през деня да го заобикаля и да го удря по това време и място, където и когато пожелаел, не се спирай за да му пресечеш транспорта с провизии и фураж, но се научи на изкуството твоите войски никога да не търпят недостиг на продоволствие.||из писмо на Суворов до сина му|}}
<br />
== Стратегоята на Суворов ==
<br />
''Деветте правила за водене на война срещу [[Наполеон Бонапарт]], които Суворов диктува на генерал-майор Прево де Люмина през 1798 г.:''
 
 
=== Стратегията на Суворов ===
''Деветте правила за водене на война срещу Наполеон, които Суворов диктува на генерал-майор Прево де Люмина през 1798 г.''
{{цитат|Нищо друго, освен настъпление|||Ничего, кромѣ наступательнаго.}}
 
 
{{цитат|Бързина при походите, натиск в настъплението, хладно оръжие.|||Быстрота въ походахъ, натискъ въ нападеніяхъ, холодное ружье.}}
 
 
{{цитат|Няма нужда от методика, да се действа според ситуацията.|||Не нужна методика; глазомѣръ.}}
 
 
{{цитат|Всички пълномощия за главнокомандващия.|||Полная мочь Главнокомандующему.}}
 
 
{{цитат|Неприятеля да се напада и бие на полето.|||Нападать и бить непріятеля въ полѣ.}}
 
 
{{цитат|Да не се губи време за обсади, освен за Майнц, като снабдителен пункт. Понякога с обсервационни корпуси да се предприема блокада. Крепостите да се превземат с пристъп или щурм — така загубите са по-малки.|||Не терять время въ осадахъ, развѣ Маинцъ, какъ пунктъ для депо. Иногда обсерваціоннымъ корпусомъ предпринять блокаду. Брать крѣпости приступомъ или штурмомъ; менѣе теряешь.}}
 
 
{{цитат|Никога не си разделяй силите, за да охраняваш разни обекти. Ако неприятелят ги нападне, още по-добре: той ще се е приближил, за да бъде разбит.|||Никогда не раздѣлять силъ, дабы стеречь разные пункты. Если непріятель ихъ перейдетъ, тѣмъ лучше: онъ приближится, чтобы его разбить.}}
 
 
{{цитат|Затова е необходим само един обсервационен корпус за Страсбург и още един бърз за Люксембург. Да се напредва с бой по-нататък право към Париж, като главен пункт, без да се спира в Ландау. Там само да се наблюдава, но не за евентуално отстъпление, за което изобщо не трябва да се мисли, а за да се осигури транспорта. И никога да не се предприемат напразни маневри, контрамаршове и така наречените военни хитрости, които стават само за бедните (теоретици) академици.|||Такимъ образомъ нуженъ только обсерваціонный корпусъ на Страсбургъ; еще одинъ летучій къ Луксенбургу. Идти далѣе, сражаясь, не останавливаясь, прямо до Парижа, какъ главный пунктъ, не останавливаясь въ Ландау; развѣ, чтобы наблюдать оный, а не для ретирадъ, о которыхъ никогда не должно мыслить, но для транспортовъ, и никогда не заниматься пустыми маневрами, контрмаршами, или такъ называемыми военными хитростями, которыя годны только для бѣдныхъ Академиковъ.}}
 
 
{{цитат|Италия и Нидерландия лесно ще ни последват към Париж. Сардинският крал и той ще се присъедини. В Италия има достатъчно много буйни глави, а останалите ще се присъединят заради общото благо.|||Италія, Нидерланды послѣдуютъ легко въ Парижъ. Король Сардинскій соединится. Въ Италіи есть еще довольно пылкихъ головъ, а остальныя вступятся за общее благо.}}
 
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Александър_Суворов“.