Лион Фойхтвангер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12:
 
За [[Бертолт Брехт]]
 
{{цитат|В края на 1918 година, малко след избухването на така наречената Немска революция, в дома ми в Мюнхен дойде някакъв млад човек - мършав, небръснат и одърпан. Не можеше да си намери място, говореше на швабско наречие, беше написал пиеса, името му беше Бертолт Брехт. Героите на пиесата използваха свръхмодерен език - див и мощен, пълен с цвят и сила, почерпан не от книгите, а изтръгнат направо от устата на живота...|||}}
 
 
{{цитат|Този изключително надарен поет пръскаше във всичко, което създаваше, зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат за истински живот едва след време. Той бе убеден, че всяко жизнено произведение расте от собствените си сили и укрепва въздействието си, че се променя с всеки читател или слушател, до когото достига. Неговите творби са създадени върху тази предпоставка, тъй че едва бъдещето ще разкрие цялата широта и богатство на творчеството му.<br>Сам Брехт смяташе всичко, излязло изпод перото му, за нещо незавършено: нещо, на което предстои развитие. Книги, публикувани отдавна, пиеси, които бе поставял безброй пъти, за него все още си оставаха ненапълно готови, и тъкмо работите, които му бяха най-присърце - "Света Йоана от кланиците", "Добрият човек от Сечуан" или "Кавказкият тебеширен кръг" - той смяташе за фрагменти. Подобно на друг един велик немец, вълнуваше го не толкова завършването на произведението, колкото работата над него.<br>Той се вслушваше жадно във всички предложения и възражения и щом съмненията или съветите се окажеха достатъчно убедителни, начаса пристъпваше за хиляда и първи път към преработка на вече създаденото, дори ако това означаваше, че ще трябва да започне всичко отначало.<br>Чрез този метод на работа Брехт достигна до онова изключително силно въздействие на творбите си - те принуждават зрителя или читателя сам да довежда започнатата работа докрай, подбуждат го да спори с Брехт, да се съмнява и да се съгласява с него.<br>При все че наричаше драмите си "учебни пиеси", Брехт в никакъв случай не се смяташе за "наставник на нацията". Той имаше съзнанието, че "нищо не знае" и бе готов, и се стремеше да учи от другите. Той искаше да подбужда, искаше да разговаря и спори с другите, да им помага да мислят.<br>Това "сократовско качество" преминава през цялото творчество на Брехт. Произведенията му не оставят читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова и нова сила.|||}}
Line 31 ⟶ 34:
 
1958
 
 
== За него ==
 
{{цитат|Тогава (1933 г.) в Мюнхен четях с огромно удоволствие този голям сатиричен роман ("Успех"), освежителен балсам за всички страдащи от все по-разпространяващата се страшна зараза, от неподдаващата се на изцеление политическа скотщина.|Томас Ман||}}
 
 
{{DEFAULTSORT:Фойхтвангер, Лион}}