Йосиф Хербст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 5:
* ''Никому в угода, на никого напук.''
* ''Не е пръв господин Цанков, от когото [[България|българското]] общество слуша, че то диша единствено чрез него и ако той си отиде, [[живот]]ът в страната ще спре. Слава Богу, по-големи дробове България изгуби и пак продължава съществуването си.'' — <small>из статия във вестник "АБВ" от февруари 1925 г.</small>▼
Line 17 ⟶ 14:
* ''Безпристрастен, хеле пък безстрастен [[журналист]], е журналистически евнух.''
▲* ''Не е пръв господин Цанков, от когото [[България|българското]] общество слуша, че то диша единствено чрез него и ако той си отиде, [[живот]]ът в страната ще спре. Слава Богу, по-големи дробове България изгуби и пак продължава съществуването си.''
:: — <small>из статия във в. "АБВ" от февруари 1925 г.</small>
* ''В много висши училища има вече катедри по вестникарство. Ако се не лъжа - и в нашия "Свободен университет". Това показва, че вестникарството се признава вече като наука, макар че то всъщност е изкуство.<br />Вестникарят трябва да притежава обширно образование, леко перо и нерви като гемеджийски въжета, освен това вестникарски инстинкт. Ако свръх всичко това има и четлив почерк, ще го благославят словослагателите и коректорите. Желал бих да видя оная университетска аудитория, в която всичко това ще може да се преподава. Не си вестникар само заради това, защото си "свършил" с отличие някой журналистически факултет. Но можеш да бъдеш добър вестникар, ВЪПРЕКИ че притежаваш журналистическа "диплома".''
:: — <small>[http://www.stancianegra.com/2008/11/blog-post_11.html из книгата "Вчера, днес и утре"]</small>
* ''Няма да се оправят работите, докато всеки отпускар не отнесе със себе си по четири бомби…<br /><br />И тези бомби вече са излети, и войникът, който ще ги занесе, е до мен, до вас, сред вас. Бомбите са излети в тъй наречения тил и всяка от тях е изпълнена с най-разнородни взривни вещества: с откраднатия от маларичните ни войници хинин, с остатъци от недоизпратена в странство захар, с останало още в министерски чифлици и недоизнесено жито, с храна, намерена в кметските къщи, с тлъстите дивиденти на из-никнали като гъби след дъжд акционери — народни представители, с крепостните актове на вили в извънбългар-ски столици… Бомбата е с електрическо действие. Силни земни, подземни, въздушни токове по невидими жици идат от тила към нашия войник и той ще трябва да я хвърли. Ако пък я не хвърли преди утрешния ден… той — и това ще бъде по-страшно — ще я запази за деня на разплатата. Този ден го жадуват еднакво силно в предните постове, както и в кухнята на която и да е забравена паркова колона. …<br /><br />Неумолимо необходим е един закон. Мотиви-ровката му може да се състои само от едно предложение: "Никой български гражданин не може и не бива да се обогатява през и чрез войната". …<br /><br />От всяка банкнота, от всяка златна монета в касите на новите ни богаташи лъхва мирисът на потта на измъчените в окопите наши войници, на кръвта на толкова паднали непрежалими герои …<br /><br />Едно няма да престана да моля от името на армията, от името на всички, които в мъчителни нощи са се замисляли върху сегашното положение: да се поправи сторената неправда и да се постанови, че войнишкият живот няма еквивалент.''
:: — <small>[http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html из "Писмо от фронта", 15 юни 1918 г.], цитирано в книгата на Николай Христозов [http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/ "По дирята на безследно изчезналите"], част VI, където се изтъква и фактът, че писмото го носил в джоба си [[Александър Стамболийски]] на конференцията в Париж при подписването на мирния договор</small>
| |||