Маргарет Атууд: Разлика между версии

* ''Вратата на внушителната къща я отвори възрастна жена с лице, приличащо на чамова дъска: преподобният отец не е женен и се нуждае от безупречна икономка. Отвеждат Саймън в библиотеката. Тази библиотека предизвиква у него такова притеснение, че не настоятелно му се ще да я подпали.''

* ''Все още си спомням, как веднъж вървях с голи ръце през виелицата и не забелязвах нищо. Случват се такива неща, когато си обзет от любов, [[ненавист]], ужас или просто [[гняв]].''

* ''Вървиш ли бързо, далече ще стигнеш далече.''

* ''Добрата дума е приятна и на котката – дори и да не вярваш и на йота.''

* ''Докосването предшества зрението, предшества и речта. Това е първият [[език]] и той не лъже.''

* ''Един човек с нищо не е по-лош от друг – от тази страна на океана хората постигат всичко с упорит труд, а не благодарение на заслугите на своите дядовципрадеди – именно така и трябва да бъде.''

* ''Едно е постоянно да рискуваш[[риск]]уваш живота си, съвсем друго е да лаеш по минувачите из-зад високата ограда.''

* ''Живеещите в [[самота]] привикват да ядат стоейки: защо да спазват приличие, ако никой няма да те види и осъди? Но направи отстъпка в едно, и всичко останало се разпада.''

* ''За кой път отново се почувствах дете, което родителите му не посвещават в живота на възрастните. Доброжелателни деспотични родители, тайно сговорилинаговорили се и уверени, че те са винаги и във всичко са прави.''

* ''Защо красивите хора си мислят, че целят свят съществува само затова, за да ги развлича?''

* ''Извънземна раса изпраща космически кораб да изследва Земята. Самата раса е от високоорганизирани кристали и на Земята се опитват да установят контакт с тези, които приличат на тях – с очилата, стъклата на прозорците, прес-папиетата от венецианско стъкло, бокалите, пръстените с брилянти. НиИ нищо не се получава. Тогава пращат съобщение у дома: "На планетата са намерени много интересни свидетелства за наличието в миналото на високоорганизирана цивилизация, която към настоящото време е прекратила своето съществуване. Неизвестно е каква катастрофа е довела до изчезването на разумния живот. В момента на планетата са останали само няколко разновидности лепкава зелена субстанция и множество капки полутечна кал с ексцентрични форми. Те се движат безредно, благодарение на хаотичния поток от светла прозрачна течност, обвиваща планетата. Издаваните от тях рязък писък или звучни стонове се обясняват с фрикционна вибрация, но те не бива да се бъркат с реч."''

* ''Има някакво могъщество в непристойните шушукания за властимащите. В това има някаква [[наслада]] и невъздържаност, и тайнственост, и забрана, и възторг. Като заклинание. Непристойностите ги смаляват, принизяват ги до общия знаменател и тогава можеможем да се справим с тях.''

* ''Искаше им се техните мъже да имат твърда, хищна уста, да бъдат силни, чувствени, страстни, неотразими, но едновременно с това почтително-нежни; те мечтаеха за тайнствения непознат в плащ, който ще ги открадне от балкона, и за незабавно дълбоко взаимно разбиране и пълна откритост…, бедничките искаше им се многократен оргазъм сякаш земята им се изплъзва из-под краката им – а също така и някой да им помага да мият чиниите.''

* ''Какво от теб ми е необходимо ли? Не е любов – не се осмелявам да искам толкова много. Не е и опрощение – ти не си способен да ми го дадеш. Значи ми трябва слушател – такъв, който да ме разбере.''

* ''Канадският писател–натуралист Ърнест Сетън-Томпсън в деня на неговата 21-годишнина получил доста странна сметка. Баща му старателно записвал всички разходи около сина си, не забравяйки да включи в сметката дори и хонорарътхонорара на лекаря, който го е израждал. Още по-странното било това, както твърдят, че Ърнест изплатил тази сметка.''

* ''Когато животът на човека се руши, няма да се разминеш само със съчувствени забележки, подходящи самоединствено за дребни неприятности.''

* ''Когато те засмуква кладенецът на познанието, то ти нямаш друг изход, освен да падаш, узнавайки все повече и повече, но не ставайки ни най-малко по–щастлив от това.''

* ''Колкото по-трудно беше да се обича конкретен мъж, който е покрайблизо до нас, толкова по-силно вярвахме в Любовта – абстрактнаабстрактната и абсолютната.''

* ''Мери ми нареди да си измия и косите. Вярно, ако ги миеш твърде често, то от тялото ще се измие цялата сила, таа тя дори знаеше едно момиче, която отслабна и си отиде заради това, че твърде често си миеше косите; но все пак и това трябва да се прави – поне веднъж на три-четири месеца.''

* ''Мислех си, че той си играе с мене – на котка и мишка, – но сега ми се струва, че неговите мотиви и желания не бяха очевидни дори и за самия него не са съвсем очевидни. Все още не са дорасли до слова.''

* ''[[Млад]]ежта често приема желанието за любов – затънали до уши са в идеализъм до уши.''

* ''[[Мълчание]]то е по-приказливокрасноречиво от думите – плътно стиснатите устни, отвръщането на главата, бързият кос поглед. Приведените като под тежък товар рамене.''

* ''На този свят [[добро]]тата не се търкаля по пътищата – трябва винаги да ясе приемамеприемама с [[благодарност]].''

* ''…Нас ни обвиняват не в това [[зло]], което ние сме извършили, а в онова, което другите са ни причинили.''

* ''Ние не попадахме във вестниците. Ние живеехме покрай ъглите на шрифта, в празните бели полета. Там беше по-свободно. Ние живеехме в пролуките между историите[[истории]]те.''

* ''Няма по-голямо щастие от крепкото [[здраве]]; а ако не ти е оставено по [[наследство]], толкова по-старателно трябва да се грижиш за него.''

* ''Обичайна [[работа]] е … тази, към която си [[навик|привикнал]]. Може би сега тя не ви се струва обичайна, но с времето всичко ще се измени. И ще стане напълно обичайно.''

* ''Омъжваха се, за да раждат деца, а децата не бяха за забавление. Децата бяха за да се предадат в наследство всякакви полезни неща. Например царства или богати сватбени дарове, семейни истории или кръвни разпри. … Да родиш дете, значи да задвижишдадеш вна света една нова сила.''

* ''Още в университета професорът му беше казал, че неговият [[интелект]] е твърд като елмаз. Тогава това го поласка. Сега той се замисли над природата на елмазите. Въпреки блясъка, остротата и способността да режат стъкло, те сияят само с отразена светлина. А в тъмнина не струват нищо.''

* ''По всеобщотовсеобщо мнение аз живееживея в измислен свят. Но аз в крайна сметка съм си го измислил сам и той ми харесва, макар и не винаги. А на тебе твоята [[фантазия]] ти е дошла до гуша.''

* ''По количеството [[книги]] може да се съди, че той разполага с доста пари.''

* ''Помисли два пъти преди да си пожелаеш нещо – особено ако искашсмяташ да се оставиш на [[съдба]]та.''

* ''Практически всеки, комуто сеси признаете в отсъствието на талант, непременно ще ви счете за [[мъдрост|мъдри]].''

* ''Предателството е толкова лесно. В него просто се подхлъзваш.''

* ''Разбира се, че си кривя душата като казвам, че предпочитам честни отговори: никой не обича [[честност|честни]] отговори, особено пък ако истината се оказва толкова неласкаванелицеприятна.''

* ''Разликата между цивилизования човек и нечовешкия изверг – с откачения, например, – най-вероятно се изразява в тънката бариера на доброволното самоограничение.''

* ''Смятам, че религиозният фанатизъм се явява като непосредствена причина за умопобъркването толкова често, колкото и невъздържаността, но съм склонен да мисля, че религията[[религия]]та и невъздържаността не могат да доведат до лудост действително здравия ум.''

* ''Стриктното изпълнение на ежедневните рутинни дейности е един от най-сигурните начини да съхраниш високия си [[морал]] и ясния разсъдък…''

* ''Тези секретарки сякаш вземат уроци – уроци по [[красноречие]], – за да достигнат до такова съвършено съчетание от внимание и презрение.''

* ''Тя каза, че трябва да играя роля, въпреки всички те ми недостатъци, за които обаче никога не бива да си признавам. "Казвай, че те боли глава, – съветваше тя. – Това е винаги удачен предлог." Научи ме на още много неща.''

* ''Училищният свещеник прочете молитвата, информирайки Господа, колко сложни и необичайни [[решения]] трябва да взема съвременната младеж. Господ, явно беше чувал това не веднъжневеднъж и беше обзет от скука не по-малко от него.''

* ''Фигурата на хазяйкатадомакинята беше внушителна, въпреки че без корсет не приличаше на нищо. Но когато я пристегнаха здраво, бюстът й се издаде напред като скален навес и мисис Олдърман можеше да отнесе на него цял сервиз за чай, без да разлее и капка.''

* ''Цифрите винаги са се държатдържали точно така. Държат се: отвратително – без любов, без [[справедливост]], без милосърдие. Че вие какво искате? ТеТа те са просто цифри. И нямат друг избор.''

* ''Чичо ми – можете да мивярвате повярватена това – за нищо на света не би помогнал някому само от душевна доброта: такъв разкош май твърде малко хора могат да си позволят.''