Морис Дрюон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ru:Морис Дрюон |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Автор
| Име = Морис Дрюон, 2003 г.
| Снимка = Морис Дрюон с супругой Мадлен читают книгу В. С. Черномырдина "Вызов"в Оренбурге. 2003 год..jpg
| Уикипедия = Морис Дрюон
| Общомедия = Category:Maurice Druon
}}
'''Морис Дрюон''' (фр. [[w:fr:Maurice Druon|Maurice Druon]], 1918–2009) е френски писател от руско–еврейски произход, член на Френската академия. Известен е предимно с историческите си романи от поредицата "Прокълнатите крале"
<br/>
==из "Железният крал"==
<small>книга първа от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)</small>
* ''Това, което баща ми, кралят реши, това е законно – промълви Изабела…''
* ''Бяхме станали излишни, но не го знаехме – мислеше великият магистър [на тамплиерите]. – Продължавахме да говорим за нови кръстоносни походи и завоевания. Може би прекалено дълго пазихме гордостта и привилегиите си, без вече да ги заслужаваме.''
* ''Който има много длъжници, има и много неприятели.''
* ''Нека вълците се ядат помежду си, през това време няма да ядат нас.''
* ''Когато се касаеше за утвърждаване могъществото на [[държава]]та, крал Филип не се скъпеше, макар че в дребните разходи беше много пестелив.''
* ''…Често [[страст]]та загива от онова, което я е породило.''
* ''Двама любовници се издават пред околните най-вече, когато започнат да се карат или да си омръзват.''
* ''Как да кажеш на човека, който току-що ти е спасил [[живот]]а, да не се бърка там, където не му е работата.''
* ''Когато си принуден да вземеш съучастници, длъжен си да им гласуваш [[доверие]]…''
* ''Банкерът трябва да се учи да бъде твърд. Няма милост за дребните длъжници, иначе не бихме могли да услужваме на едрите.''
* ''Учѝ се, завирай се навсякъде, тършувай, разглеждай всичко, карай другите да говорят, а ти говори малко. Внимавай кой те черпи, не давай на жените повече пари, отколкото струват, и не пропускай да сваляш шапка, когато минава шествие…''
* ''Той посрещна госта си със спокойна и господарска любезност.''
* ''…И тук, и навсякъде има хора, които не принадлежат нито на едната партия, нито на другата, но използват и двете, като ги противопоставят една на друга.''
* ''Лицето на Изабел се пооживи, но вниманието й беше погълнато изцяло от писмото, а не от приносителя му. Обаче едно царствено желание да възнагради всеки, който й служи, я накара да добави:<br />– Ще кажа на монсеньор д'Артоа да ви възнагради по-добре, отколкото бих могла да сторя аз в момента.''
* ''[[Младост]]та не се отказва лесно от своите амбиции.''
* ''Пази се от ласкателството … [[Ласкателство]]то представлява по-голямата опасност за един банкер. Трудно се устоява на похвалите, затова за нас крадецът е по-малко опасен от ласкателя.''
* ''Човешките [[съдби]] се създават бавно и никой не знае кои наши постъпки, хвърлени случайно като семена, ще поникнат и един ден ще цъфнат.''
* ''Той пак пусна в ход любимата си [[хитрост]] – пълна откровеност и признаване на лошите си намерения, за да прикрие ножа в ръката си.''
* ''Не че силните хора не знаят какво е колебание и съмнение – това са черти, присъщи на човешката [[природа]], само че те умеят да ги превъзмогват по-бързо.''
* ''У един банкер [[добро]]то сърце трябва винаги да принесе някаква полза. … И тъй като се нуждаеш от пари, трябва да занесеш подаръци.''
* ''Ето няколко полици, подписани от монсеньор д'Артоа. Мисля, че няма да откаже да ти помогне, ако стане нужда. Но помощта му ще бъде по-сигурна, ако с едната ръка му представиш молбата, а с другата – сметката. Ето и задължението на крал Едуард… Не зная … дали ще забогатееш от всичко това, но поне ще можеш да станеш опасен.''
* ''Най-голямата добродетел за един банкер е да знае да [[мълчание|мълчи]].''
* ''Не е сигурен в себе си и не знае как да ме подхване… Пристига с голям шум, сякаш идва да направи всичко на пух и прах, а после си гледа ноктите.''
* ''…Твърде много е преуспял, за да има само [[приятел]]и…''
* ''Постоянно мислех и нищо не можа да откъсне [[мисли]]те ми от вас – рече той с необходимата за такава голяма [[лъжа]] жар.''
<br/>
==из "Удушената кралица"==
<small>книга втора от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)</small>
* ''Вие току–що постъпихте с мен както правят проститутките с мъжете: възбуждат ги, за да ги подчинят по-лесно на собствените си [[желания]].''
* ''Маринѝ спадаше към редките [[личност]]и, които могат да бъдат сигурни, че са влезли в [[история]]та, защото сами са я изковали.''
* ''Делото на държавника никога не е завършено.''
* ''Единственият лек срещу [[самота]]та е съчувствието и милосърдието или с други думи съзнанието, че и другите страдат от същото нещастие както и ние.''
* ''Беше недоволен от всичко и от всички, защото всъщност беше недоволен от себе си.''
* ''Хората, които много дълго са упражнявали [[власт]], накрая се отъждествяват с длъжността си и започват да смятат всяко посегателство към личността си за пряко посегателство спрямо държавните [[интерес]]и.''
* ''Както бе ненаситен на почести и титли, така бе ненаситен на скъпоценности, дрехи, коне, мебели, съдове. Трябваше да притежава прекалено много от всичко, за да има [[чувство]]то, че притежава достатъчно.''
* ''Този благородник мегаломан [Валоа] имаше темперамент на авантюрист, вкусове на парвеню и амбиции на основател на династия.''
* ''Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено то жажда за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни [[мечти]] за власт.''
* ''Случайните [[изневяра|изневери]] не само не пречат, а напротив, карат да мислиш за оня, комуто изневеряваш.''
* ''В крайна сметка всеки се сражава най-добре с [[оръжие]]то, което му е присъщо.''
* ''Хората, над които сме взели надмощие веднъж, обикновено се смятат предварително бити, когато отново е окажат пред нас.''
* ''…Хората се издават най-добре на масата.''
* ''…Когато не можеш да сразиш противника си в лицето, трябва да го атакуваш изотзад.''
* ''Всяка несправедлива постъпка, извършена за [[справедлив]]а кауза, нови в себе си своето проклятие.''
* ''Лошо [[обич]]аш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш [[щастлив]]и против [[воля]]та им.''
<br/>
==из "Отровите на короната"==
<small>книга трета от поредицата "Прокълнатите крале" (1956)</small>
* ''За него казват, че бил син на Венера, защото притежавал "петте дара, необходими за любовта – [[здраве]], [[красота]], [[богатство]], свободно [[време]] и [[младост]]".''
* ''Изглеждаше муден, защото беше разсъдлив.''
* ''Беше воювал твърде много, за да обича все още [[война]]та, и за него тя беше вече само политическа необходимост…''
* ''Филип [дьо Поатие] се старае да отвлече своите командири от пагубното [[мързел|безделие]] и вместо да се дразнят едни други, ги кара да помечтаят, преди да ги поведе в [[бой]].''
* ''По често [жените] дават по милост хляб, отколкото [[удоволствие]].''
* ''Безделието кара войника да харчи.''
* ''Има два вида суеверни хора: едните не споменават никога бедата от страх да не я привлекат, а другите се надяват, че ще я отклонят, като й отдават дан с думи.''
* ''…Цялата тази авантюра имаше смисъл, ако свършеше бързо.''
* ''Колкото и да сме [[подготовка|подготвени]] за някое събитие, то рядко става точно така, както сме го очаквали.''
* ''До [[насилие]] прибягват хора, които не могат да мислят.''
* ''…Кралете никога не са обичани, заради самите тях, а хората, които коленичат в нозете им, винаги търсят на килима някоя троха от властта.''
* ''Луи беше от онези съпрузи без [[въображение]], които нямат много високо мнение за жените и смятат, че всичко може да се уреди с един подарък.''
* ''По-добре да загубим малко, отколкото всичко…''
* ''Когато ни оскърбяват, то е, защото най-често ние сами се навираме там, където не ни е мястото.''
* ''[[Щастие]]то, давано по малко и винаги обвито в дрипите на измамата, скоро се превръща в терзание.''
<br/>
==из "Законът на мъжете"==
<small>книга четвърта от поредицата "Прокълнатите крале"</small>
* ''Но колкото и удивителна да е нечия съдба, тя изгледа такава само за ония, които я гледат отстрани.''
* ''Да наложим данък върху прегрешенията. Това ще бъде неизчерпаем източник.Човекът е грешник по природа, но е по-склонен да се разкайва в сърцето си, отколкото с кесията си. Той ще изпита много по-силно съжаление за грешките си и повече ще се колебае, преди да ги повтори, ако нашите опрощения са придружени с такса. Ако някой държи да стане по-добър, трябва да плати глоба.''
* ''След като ни се налага да оправим тази бъркотия, няма как – ще загубим малко, за да запазим цялото.''
* ''Кралският занаят се учи като всеки друг…''
* ''Наслаждаваше се на [[страх]]а, който раждаше появата му, но не забелязваше [[ненавист]]та, която оставяше след себе си.''
* ''Филип дьо Поатие имаше друго схващане за кралското [[достойнство]] и за него беше важно да извърши не рицарски, а кралски жест.''
* ''[[Лоялност|Вярност]] не се печели без благодеяния. Филип [Дългия] щедро заплати възкачването си на трона.''
<br/>
==из "Френската вълчица"==
<small>книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"</small>
* ''Когато един съпруг ненавижда жена си, съвсем естествено я смята за [[вина|виновна]] във всичко.''
* ''…Не се печели нищо, ако отстъпваш.''
* ''Колко ни помагат в нашия [банкерски] занаят дърдорковците, а самохвалците ни предлагат даром сведение, което биха могли да ни продадат прескъпо.''
* ''Настъпва възраст, когато ако [[работи]]ш само за себе си, имаш чувството, че работиш за тоя, дето духа.''
* ''Не трябва да се пропуска възможността да се [[живот|живее]], нито да се избягва евентуално приключение.''
* ''Признак на богати времена е да видиш бродирани обувки на властник, замърсени от строителни отпадъци.''
* ''Светият отец беше способен на подобни жестове, които не бяха точно [[разточителство|щедрост]], а просто пресмятане на цената, която трябваше да плати за своята власт.''
* ''Всеки ден носеше своя сноп от удоволствия: състезания, празненства, турнири, лов и полски излети. В столицата се чувстваше благоденствие и ненаситна жажда за забавления.''
* ''Естествено хората се оплакваха, но не защото бяха нещастни, а задето не можеха да задоволят всичките си желания.''
* ''Всяка влюбена [[жена]] се отличава по походката, дори в гръб.''
* ''Напредналата възраст му позволяваше да говори така, а тонът му беше толкова кротък, че не можеше да се засегнат от думите му.''
* ''[[Живот]]ът му е смесица от безразличие и навик.''
* ''…Ако си позволя някои волности, бих дал лош пример и бих загубил авторитета, необходим на командира, за да въдвори при нужда ред сред войската си.''
* ''…Престъплението не е изцяло на едната страна, а невинността на другата.''
* ''Светецът не е никога толкова свят, нито жестокият така невъзмутимо жесток, колкото си въобразяват другите.''
<br/>
==из "Лилията и лъвът"==
<small>книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"</small>
* ''Най-добрите [[приятел]]ства се основават на общите интереси и на кроежите за едно и също [[бъдеще]].''
* ''Главата му бе куха като орех през лоша година.''
* ''…Научаваш много повече от хора със съмнителна репутация.''
* ''Хората винаги се ласкаят, когато им поискаме съвет.''
* ''Истинската власт се изчислява само по броя на владенията, които командваш и от които можеш да свикаш войници.''
* ''Когато някой ми служи лошо, това е равносилно на измяна…''
* ''Притежанието не означава власт.''
* ''Ставаш истински господар на хищника само когато така го дресираш, че той ляга в краката ти, като чуе твоя глас, скрива ноктите си и погледът ти замества за него клетката.''
* ''Тя самата не си даваше сметка, че като се опитваше да го улови в капан, тя сама попадаше в неговата власт.''
* ''В обществото на властелините на този свят, една жена се издига най-бързо в легнало положение.''
* ''Общо заблуждение на всички хора е, че другите отдават на тяхната личност такова голямо значение, колкото самите те… Другите забравят бързо какво ни се е случило.''
* ''При загубата на неприятел, срещу когото си се борил двадесет години, се чувстваш някак си ограбен. [[Омраза]]та е много силна връзка и, когато се скъса, остава известна тъга.''
* ''…Принудителното бездействие му позволяваше да наблюдава и размишлява.''
* ''За една жена, която чака, мъжът е виновен за всичко.''
* ''[[Навик]]ът в [[любов]]та разваля [[характер]]ите.''
* ''[[Човек]] прави усилие само при нова любов и се бои само от това, което не познава…''
* ''Любовниците би трябвало да знаят, че в момента, когато престанат да се обичат, ще се окажат такива , каквито са били преди да започнат.''
* ''Човек се уморява да прави усилия в посока, която никой не одобрява…''
* ''Всеки може да [[грешка|сгреши]], никой от нас не е вършил само похвални неща.''
* ''Колко усилия трябва да се положат, за да се спаси един човек, въпреки неговата воля.''
* ''Понякога жените, мислейки, че ще ни услужат, вършат измамни неща. Измамата е тяхна втора природа.''
* ''Когато [[пари|парата]] напуска едно кралство, щастието му е отмерено.''
* ''Докато човек е жив, никога не е загубил всичко…''
* ''Никога не се бе замислял истински какво прави, за да му се порадва точно тогава. Духът му бе вечно насочен към бъдещето, към утрешния ден.''
* ''Всеки извор, колкото и прозрачен и бистър да е, не може да не започне да влачи кал и тиня, щом се превърне в река.''
* ''Да затвориш насила нечия уста, не значи да премахнеш [[обида|оскърблението]], което тя е произнесла.''
<br/>
==из "Как един крал погубва Франция"==
<small>книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"</small>
* ''[[Велик]]ите хора се проявяват в трагичните моменти от [[история]]та, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности.''
* ''Нищо велико и нищо трайно не може да бъде постигнато в [[политика]]та без наличието на хора, които със своя [[талант]], характер и воля вдъхновяват, мобилизират и направляват народните усилия.''
* ''Когато нещастието разпери криле над някоя страна, всички се съюзяват с него. Природните бедствия съпътстват човешките грешки.''
* ''За да бъдеш папа не е достатъчно да си добър свещенослужител – трябва да умееш и да царуваш.''
* ''Много крале, и на първо място френският, биха управлявали [[успех|по-успешно]] своите държави, ако уморяваха по-малко бъбреците си и повече мозъците си, и ако се въздържаха да решават важни проблеми на трапезата, на финала на някое надбягване или връщайки се от лов.''
* ''Колкото по-големи са [[нещастия]]та, толкова по-дълбоки са корените им.''
* ''Да се отнасяш с младите като с деца, забравяйки какъв си бил на техните години, това е недостатък, идващ с възрастта.''
* ''Впрочем народите … са винаги склонни към илюзии и очакват от всеки нов владетел да бъде по-добър от предишния, сякаш новото само по себе си притежава чудодейна сила.''
* ''…Интриги има при всеки крал. Но само срещу [[слаб]]ия и омаломощения от някакъв порок или болест владетел се вършат заговори и съзаклятия. … Не казвам, че силните крале са застраховани срещу заговорите; но за това трябва да има истински предатели. Докато при негодните владетели е естествено дори почтените хора да съзаклятничат.''
* ''Знам, че не се гледа добре на хора с моя [[вкус]], но си е мой и се придържам към него.''
* ''Добър слушател сте, … и човек с удоволствие ви учи на това, което знае.''
* ''[[Подлост]]та започва, когато ти заплащат враговете.''
* ''Няма остаряло и съвременно [[мислене]]. Има само мисъл от една страна, а от другата – [[глупост]].''
* ''Младите лесно си създават примери за подражание.''
* ''Никак не ценя хората, които се изтъкват, парадирайки с толкова много задължени служители…''
* ''И най-незначителната [[дума]], излязла от устата на владетеля, става предмет на безкрайни тълкувания, с които онзи, комуто е била казана, си придава важност.''
* ''Едно [[наказание]] е преди всичко зрелище.''
* ''Прошепнат на ухо един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си.''
* ''…Подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората.''
* ''Когато си с човек, който много е живял, трябва да свикнеш да слушаш няколко пъти едно и също. …Просто [главата] е пълна със спомени, които се събуждат по най-различни поводи.''
* ''Самият крал притежава огромно имущество; казват, че не може да сметне [[богатство]]то си, но аз знам, че го пресмята, иначе нямаше да го притежава.''
* ''…[[Живот]]ът е достоен и смислен само ако човек посвети сили и разума си на някакво велико дело, с което може да слее личността си.''
* ''Ако искаш една [[тайна]] да бъде запазена, просто не я записваш, това е.''
* ''[[Война]]та не се прекратява, когато войските са вече на път. Тя може да се спре в главите на кралете, докато все още се колебаят.''
* ''Тъй като той беше личност, аз се срещнах с него, слушах го любезно, от което той остана доволен и уредих някои негови въпроси…''
* ''У скромните високопоставени хора има някаква скрита [[гордост]], често причина за неуспеха им.''
* ''Не може всичко да е все злополучно…''
* ''…На война времето и бързината са толкова важни, колкото и числеността, а понякога дори по-важни.''
* ''Научил съм сержантите и слугите да коленичат, когато слизам [от носилката]. Това винаги впечатлява тези, при които съм дошъл. Много от тях също веднага коленичат и се прекръстват. Можете да ми повярвате, че моето появяване предизвика смут в английския лагер.''
* ''Ласкателството удари в целта. Кралят се поколеба още малко, а аз продължих да настоявам, украсявайки [[реч]]та си с хвалебствия, големи колкото Алпите.''
* ''Когато величаем победения, извисяваме [[победа]]та си.''
* ''Беше крал-рицар и държеше да се покаже такъв и в [[поражение]]то.''
<br/>
==Други изказвания ==
* ''Фуражката деформира главата.''
{{сорткат|Дрюон, Морис}}
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Френски писатели и поети]]
[[Категория:Французи]]
[[Категория:Евреи]]
[[ru:Морис Дрюон]]
| |||