Анди Уорхол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 6:
}}
 
'''[[w:Анди Уорхол|Анди Уорхол]]''' (''Andy Warhol'', [[w:1928|1928]] - [[w:1987|1987]]) е американски художник, един от основните представители на течението [[w:поп арт|поп арт]].
 
 
== Проверени ==
 
* „Всеки{{цитат|Всеки ще има своите 15 минути слава.“ — „In|||In the future everyone will be world-famous for 15 minutes.}}
::— (от каталога на негова изложба в Стокхолм, Швеция — 1968 г.)
 
 
* "{{цитат|Наложително е да се обзаведете със специален сандък за всеки месец, в който да захвърляте всичко, а в края на месеца да го заключвате. После отбелязвате върху него датата и го пращате в Джърси. Добре би било да се провери дали е доставен, но даже и да се загуби по пътя, не е беда ­ една грижа по-малко, един товар, свален от плещите ви." ("Философията на Енди Уорхол")|||}}
::— "Философията на Енди Уорхол"
 
 
== Приписвани ==
 
* „Аз{{цитат|Аз съм дълбоко повърхностен човек.“ — „I|||I am a deeply superficial person.}}
* „Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана в къщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“ — „I have Social Disease. I have to go out every night. If I stay home one night I start spreading rumors to my dogs.“
 
* „Аз съм дълбоко повърхностен човек.“ — „I am a deeply superficial person.“
 
* „Не обръщайте внимание на това, което пишат за Вас. Просто го измервайте в инчове.“ — „Don't pay any attention to what they write about you. Just measure it in inches.“
* „Винаги{{цитат|Винаги казват, че времето[[време]]то променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“ — '|||They always say time changes things, but you actually have to change them yourself."}}
 
 
* „Имам{{цитат|Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана в къщивкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“ — „I|||I have Social Disease. I have to go out every night. If I stay home one night I start spreading rumors to my dogs.}}
 
 
* „Не{{цитат|Не обръщайте внимание на това, което [[вестници|пишат]] за Вас. Просто го измервайте в инчове.“ — „Don|||Don't pay any attention to what they write about you. Just measure it in inches.}}
 
 
Line 83 ⟶ 93:
Отделните хора си имат различни начини да заемат и овладяват пространството. Прекалено стеснителните хора не се осмеляват да изпълнят дори пространството, което вече е заето от собственото им тяло, докато прекалено отворените се стремят да изпълнят колкото се може по-обширно пространство с присъствието си.
 
Преди появата на средствата за масова информация обемът на пространството, което един човек можел да заеме, бил физически ограничен. Хората, струва ми се, са единствените създания, умеещи да заемат повече пространство от онова, което реално запълват, защото с помощта на медиите можеш просто да си седиш удобно и все пак да изпълваш пространството чрез грамофонни плочи, чрез филми, избирателно ­ чрез телефона, и повсеместно ­ чрез телевизията.
 
Някои хора навярно биха полудели, ако изведнъж си дадат сметка какво огромно пространство са успели да овладеят. Да речем, че сте звезда от най-популярното телевизионно шоу и се разхождате по някоя средностатистическа американска улица вечер, докато излъчват вашето предаване. Ако вземете да надничате през прозорците и се видите във всяка гостна на екрана, с чиято помощ сте заели някаква част от пространството на хората, представяте ли си как бихте се почувствали?
Line 93 ⟶ 103:
 
 
Винаги съм се намирал във вътрешен конфликт, защото по природа съм стеснителен, но въпреки това обичам да заемам обширно лично пространство. Мама все ми казваше: “Не бъди нахален, но дай на всички да усетят присъствието ти.” Исках да овладея по-голямо пространство от онова, с което вече разполагах, но същевременно си давах сметка, че съм твърде срамежлив, за да знам какво да правя с хорското внимание, ако изобщо успея да го привлека. Именно затова обичам телевизията[[телевизия]]та. Затова и чувствам, че телевизията е онова средство за комуникация, в което най-много бих искал да блесна. Искрено завиждам на всеки, който има собствено телевизионно шоу.
 
Както вече казах, ще ми се и аз да водя собствено шоу, наречено “Нищо особено”.