Дени Дидро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 18:
 
 
* ''[[Актьор]]ите произвеждат силно впечатление на публиката не тогава, когато са неистови, а когато добре играят неистовонеистовост.''
 
 
* ''Актьорите са способни да изиграят всеки [[характер]] именно затова, защото са съвсем лишени от такъв.''
 
 
Ред 127:
 
* ''Или Бог го е разрешил, или всеобщият механизъм, наричан [[съдба]], го е пожелал, но ние в продължение на целия си живот сме предоставени на всякакъв род случайности; ако ти си мъдър и по-добър баща, отколкото съм аз, то ти от най-ранни години ще убедиш своя син, че именно той е господар на своя живот, за да не се оплаква после от тебе, който си му дал живот.''
 
 
* ''СъществуваИма морална тактичност, която при хуманния човек се проявява във всички негови постъпки и която не се открива у лошия човек.''
 
 
Line 144 ⟶ 147:
 
 
* ''Каква превъзходна [[комедия]] би бил този свят – само ако нямахме и своя роля в него!''
 
 
Line 150 ⟶ 153:
 
 
* ''[[Книги]]те, който прелистваме най-малко и с най-голямо пристрастие, са книгите на нашите колеги.''
 
 
Line 165 ⟶ 168:
 
 
* ''Където и да се окажешнамираш, хората винаги ще се окажат по-[[глупав]]и от тебе.''
 
 
* ''[[Лекар]]ите непрекъснато се трудят над запазването на нашето [[здраве]], а [[храна|готвачите]] – над неговото унищожаванесъсипване; обаче последните са доста по-уверени в успеха[[успех]]а.''
 
 
Line 180 ⟶ 183:
 
 
* ''Моята [[дружба]] е явно твърде предпазлива[[предпазлив]]а, ако опасността за моя приятел не ме заставя да забравя за моята собствена опасност.''
 
 
Line 186 ⟶ 189:
 
 
* ''На този свят винаги има [[разплата]]. Има двадвама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и [[наказание|наказва]] за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.''
 
 
Line 201 ⟶ 204:
 
 
* ''Най-голямотоголямата недоразумениенелепост е да се впускаме в [[морал]]а, когато нещата опират до исторически факти.''
 
 
Line 207 ⟶ 210:
 
 
* ''Намерете преди всичконай-напред [[идея]]та; с нея ще намете и опита.''
 
 
Line 213 ⟶ 216:
 
 
* ''Нашите сетива са клавишиклавишите, по които удря заобикалящата ни природа.''
 
 
Line 222 ⟶ 225:
 
 
* ''Не е необходимо героите[[герои]]те на пиесите нарочно да се изкарват умни, а трябва да бъдат поставени в такива условия, при които те да са принудени да проявяват ум.''
 
 
Line 231 ⟶ 234:
 
 
* ''[[Невежество]]то и безразличието[[безразличие]]то са дведвете меки възглавници за твърдите глави.''
 
 
Line 261 ⟶ 264:
 
 
* ''[[Образование]]то придава на човека достойнство, че дори и робът започва да съзнава, че не е роден за [[робство]].''
 
 
Line 267 ⟶ 270:
 
 
* ''Повече са логически разсъждаващите хора, отколкото красноречивите. [[Красноречие]]то е изкуство, украсяващо логиката[[логика]]та.''
 
 
Line 321 ⟶ 324:
 
 
* ''[[Страх""]]ливецът напразно удря с юмрук гърдите си, за да събере смелост; нея трябва да я имаш още преди това и само да я укрепяваш в общуването с тези, които също я имат.''
 
 
* ''Съществува морална тактичност, която при хуманния човек се проявява във всички негови постъпки и която не се открива у лошия човек.''
 
 
Ред 330:
 
 
* ''Търпимостта неизбежно води до [[равнодушие]].''
 
 
Ред 336:
 
 
* ''[[Философ""]]ите говорят доста лоши неща за духовниците, духовниците говорят доста лоши неща за философите; но философите никога не са убивали духовници, докато духовенството е убило немалко философи.''
 
 
Ред 345:
 
 
* ''[[Храброст|Храбрият]] избягва опасността, адокато страхливецът безразсъдно и беззащитно се устремява към пропастта, която не забелязваможе зарадида своятазабележи боязънпоради обзелите го страхове; по тозитакъв начин той бърза срещу [[нещастие]], което най-вероятно не е било предназначено за самия него.''
 
 
* ''Цялата [[сила]] на нравствената съвест се заключава в осъзнаването на извършеното зло.''