|
'''Джорджина Кинкейд -– книга 1: Тъгата на сукубата''' (''[[w:en:Succubus Blues|Succubus Blues]]'')
'''Джорджина Кинкейд -– книга 2: Триумфът на сукубата''' (''[[w:en:Succubus on Top|Succubus on Top]]'')
* ''[[Демон]]ите са страшни.<br>Каквато и да е религията ти, с каквото и да се занимаваш, това винаги е така. Да, разбира се, и те имат своите абсурдни моменти -– най-вече в кръговете, в които се движа -– но като цяло хората съвсем основателно се страхуват от тях и ги избягват. Те са жестоки и безмилостни и изпитват наслада от болката и страданието, и измъчват души в свободното си време. Те лъжат. Крадат. Не си плащат данъците.<br>Все пак, въпреки всичко не можех да спра да мисля, че щях да стана свидетел на възможно най-ужасното демонично събитие.<br>Церемонията по награждаване. Моето награждаване.<br>Хорейшо, вицедемон на едикой си отдел от Пъклените работи, стоеше пред мен и се опитваше да придаде тържественост на момента, проваляйки се безславно. Подозирам, че небесният му полиестерен костюм и шарената папионка в тон с него, до голяма степен бяха виновни за това. И бакенбардите не помагаха особено. Вероятно не беше напускал вътрешните кръгове на ада от около шест века, горе-долу тогава небесносиният полиестер беше на мода.''
'''Академия за вампири -– книга първа''' (''[[w:en:Vampire Academy|Vampire Academy]]'')
* ''Усетих страха й, преди да чуя писъците й.<br>Кошмрът й запулсира в мен, изтръгвайки ме от съня ми, свързан с плаж и някакъв готин тип, който разтриваше плажно масло по кожата ми. Образите -– нейните, а не моите -– се натрапиха в съзнанието ми: пламъци и кръв, миризма на дим, смачкани ламарини на кола. Картините ме обсебиха, задушиха, докато някаква все още рационално мислеща част от ума ми се опитваше да ми припомни, че това не е е моят [[сънища|сън]].''
'''Академия за вампири -– книга втора: Ледено ухапване''' (''[[w:en:Frostbite|Frostbite]]'')
'''Академия за вампири -– книга трета: Целуната от сянката''' (''Shadow Kiss'')
* ''Лиса често бе споделяла с мен, че копнее да може да прониква в съзнанието ми и да споделя моите преживявания така, както аз усещам нейните. Но честно казано тя намаше представаа колко щастлива беше, че не може. Нямаше представа какво е нечии чужди мисли да проникват в теб, преживяванията на друга личност да се сместват с твоите. И, естествено, не подозираше какво означава да изживяваш нечий съвършен любовен живот, когато твоят изобщо го няма. Нито разбираше, какво е да се чувстваш изпълнена с [[любов]], толкова силна, че чак гърдите те болят -– любов, която можеш само да изпитваш, но не и да показваш. Да се държи любовта погребана е все едно да сдържаш гнева си. Поне този горчив житейски урок вече бях научила. Да те изяжда нещо отвътре, докато ти се иска да крещиш или да сриташ нещо.''
* ''Стригоите, неживите [[вампир]]и, които дебнеха живите морои като Лиса, не излизаха на слънчева светлина, но учениците често нарушаваха реда -– да речем, измъкваха се тайно от спалните помещения (на Академията -– бел.цит.) -– така че проблеми не липсваха нито денем, нито нощем.''
'''Академия за вампири -– книга четвърта: Кръвно обещание''' (''[[w:en:Blood Promise|Blood Promise]]'')
* ''Следяха ме.<br>В това имаше известна ирония, имайки предвид, че през последните няколко седмици аз следях другите. Поне не беше вампир. Вече щях да го зная. Последният ефект от това да съм целуната от сянката беше [[способност]]та да усещам неживите -– за нещастие посредством пристъпи на прилошаване. При все това бях благодарна на предупредителната система на тялото ми и изпитвах облекчение, че преследвачът ми тази нощ не беше безумно бърз, безумно зъл вампир. Напоследък имах доста схватки с тях и ми се щеше поне за малко да си отдъхна.''
* ''Двамата вампири бяха ужасни свалячи, постоянно бройкаха наоколо и сваляха всяка готина жена, която им попадне -– дори и от човешката раса. Ни никога не си тръгваха с някоя от тях. Това бе табу, вкоренено в нашия свят. От векове вампирите страняха от хорта, защото се страхуваха да не бъдат разкрити от тази раса, която бе станал твърде многобройна и могъща. Все пак това не означаваше, че мъжет се прибираха сами у дома. По някое време на вечерта обикновено се появяваха жени вампири -– всяка нощ различни. Бяха облечени в рокли с дълбоки деколтета, със силен грим, пиеха яко и се смееха шумно на всичко, което казваха мъжете вампири -– което вероятно дори и не беше смешно. Жените винаги носеха косите си спуснати, но от време на време, докато обръщаха глави, вратовете им се разкриваха и се виждаха лилавосинкави белези. Те бяха кървави курви, които позволяваха на вампирите да пият от кръвта им по време на секс. Това също беше табу -– макар че все още се случваше тайно.''
'''Академия за вампири -– книга пета: Духовна връзка''' (''[[w:en:Spirit Bound|Spirit Bound]]'')
* ''Има голяма разлика между смъртни [[заплахи]] и любовните писма -– дори когато този, който пише смъртни заплахи твърди, че те обича. Разбира се, имайки предвид, че аз веднъж се опитах да убия някого, когото обичах, нявярно нямах право да съдя.''
* ''Пристигането на днешното писмо бе идеално изчислено, не за очаквах нещо друго. Вече го бяхпрочела четири пъти и въпреки че закъснявах не можах да устоя и го прочетох за пети път.<br>"Моя най-скъпа Роуз,<br>Един от малкото недостатъци да си пробуден е, че ние не се нуждаем от сън; това означава, че не сънуваме. Жалко, защото ако можех да сънувам, зная, че щях да сънувам теб. Щях да сънувам уханието ти, как тъмната ти коса гали като коприна пръстите ми. Щях да сънувам кадифената мекота на гладката ти кожа, пламтящата страст на устните ти, когато се целуваме.<br>Без съмнение обаче ще трябва да се задоволя само с въображението си -– което е почти толкова добро. Мога да си представя всички тези неща идеално, както и какво ще изпитам, докато отнемам живота ти. това е нещо, което ще сторя със съжаление, но ти направи този избор неизбежен. Отказът ти а се присъединиш с мен във вечността и любовта направиха невъзможно всяко друго действие, а аз не мога да позволя на някой, толкова опасен като теб, да остане жив. Освен това, дори и да те пробудя насила, ти имаш толкова много врагове …, че някой от тях неминуемо ще те убие. Ако трябва да умреш, ще бъде от моята ръка. От никоя друга.<br>… На тази земя няма място, където можеш да се скриеш от мен. Наблюдавам те.<br>С обич:Дмитрий''
* ''Отново ме обзе силно безпокойство. Дали това нямаше да е някакъв разпит? Или опит да преценят дали решението ми да помогна на едно момиче -– ренегат и наполовина вампир -– означаваше, че съм пренасочила [[лоялност]]та си другаде.''
* ''Алхимиците замисляха някаква мисия или задача и някой искаше да изпрати (малката ми сестра -– бел.цит.) Зоуи, тъй като тя, за разлика от остналите членове на нашата фамилия, досега с нищо не беше предала алхимиците. … Нашата работа се предаваше от поколение на поколение и аз от много години бях избрана за следващия алхимик във фамилията Сейдж. По-голямата ми сестра Карли беше пропусната и понастоящем учеше в колеж, а и вече се смяташе за твърде стара, за да бъде тепърва обучавана. Баща ми подготвяше Зоуи като резервен вариант, в случай че нещо се случи с мен, като автомобилна катастрофа или ако вампирите ми строшат костите например.''
|
