Георги Мишев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Atchernev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Георги Мишев Иванов''', (р.1935 г.) е български писател, журналист, сценарист, издател и обществен деец.
 
<br>
* „Рицарството тъй и не пусна корен на българска почва. Претъпкано е от санчопансовци, а «нашият» Дон Кихот го няма.“ (пред в. „Труд“)
== За изкуството и критиката ==
<br>
* ''Изобличителните и [[талант]]ливи репортажи на [[Георги Марков]] и до днес си остават почти неизвестни, некоментирани, съзнателно замитани под мокетите на писателския съюз.'' <ref name="gm_ok">[http://www.eurochicago.com/2011/06/georgi-mishev-slovo-proizneseno-na-premierata-na-veotvorena-knigave-v-ndk-26-may-2011/ Георги Мишев: Слово, произнесено на премиерата на "Отворена книга" в НДК], 26 май 2011 </ref>
 
 
[[Категория:Хора|Мишев, Георги]]
* ''[[Журналистика]]та отговаря на [[въпрос]]ите какво, къде, кога, а [[изкуство]]то – на въпроса защо. В моя [[живот]] винаги ме е интересувало това защо. Търся причините, корените на нещата.'' <ref name="gm_trud">[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=882770 Георги Мишев: Андрешко е българският Дон Кихот], "Труд", 07.05.2011</ref>
[[Категория:Български писатели и поети|Мишев, Георги]]
 
[[Категория:Българи|Мишев, Георги]]
 
* ''В сезона на есенните мъгли – една тема за размисъл: "[[История|Историческата]] [[наука]] в предутринна мъгла". Тема, съзнателно провокативна за среща с жеците на четвъртата власт, чиито сетива реагират вече само на скандални, свръхестествени и ирационални дразнители…'' <ref name="gm_omda">[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Georgi_Mishev_-_V_sezona_na_maglite&IDMenu=707&IDArticle=1536 Георги Мишев – В сезона на мъглите], Omda.bg, 21.02.2012 </ref>
 
 
* ''Моят проблем винаги е бил под каква форма да поднеса [[истина]та. Някой ще каже, тук има [[хитрост|хитруване]], така е. Как да изхитруваш, че да си в гръб на [[лъжа]]та. Иначе всичко губи смисъл. Разпиляваш се с дребни завоевания и печалби, което и теб те прави дребен.'' <ref name="gm_blitz11">[http://www.blitz.bg/article/28045 Писателят Георги Мишев на 76 г.: В библията на писателя трябва да има само истина], Blitz.bg, 18 ноември 2011</ref>
 
 
* ''Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.'' <ref name="gm_vd">[http://www.vsekiden.com/68019/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2-%E2%80%9C%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%E2%80%9D-%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D0%BD/ Георги Мишев: "Стъклен дом" е изтъкан от клишета – пагубно е], Vsekiden.com, 13 април 2010 </ref>
 
 
* ''Спазени са всички шаблони и клишета на света – това е пагубно. Ако делим нещата на изкуство и телевизия, то това е телевизия, но не и изкуство. С изтъркани схеми не може да се работи. Няма нищо живо в цялата [[работа]]. Всичко е измишльотини, скалъпени оттук оттам. А актьорите играят така, както е написан сценарият.''<ref name="gm_vd"/>
 
 
* ''В някогашните [[филм]]и имаше неповторима атмосфера, [[герои]], събития... Имаше ЖИВОТ, който не може да бъде сбъркан с нещо друго, на другия край на планетата. Днешните филми са направени напълно по чужди калъпи. И най-важното – не говорят нищо на българския зрител, защото са някакви заемки и клишета, които вече са ни познати и омръзнали.'' <ref name="gm_blitz12">[http://www.blitz.bg/article/31466 Георги Мишев: Никога не съм бил каруца с четири колелета], Blitz.bg, 28 август 2012</ref>
 
 
* ''Изчезна сериозната [[критика]], никой не отсява плявата от зърното. Никой не казва, че тази книга заслужава да бъде прочетена или не. Този автор да продължава или не. Не става въпрос за някаква [[цензура]], а за естествените процеси на отпадане на некачественото. Няма авторитети. След Тончо Жечев изчезнаха критиците. Останаха рецензенти, и то на приятелска база. Няма литературен климат.'' <ref name="gm_blitz11"/>
 
 
* ''Още по-отчайващ пример на преднамереност, стигаща до религиозен фанатизъм, е [[книга]]та на Ал.Стефанов "Левски&Попа" (КК "Труд", ред. Р.Радулов). След вулгарните романи на [Христо] Калчев, родното книгоиздаване подхваща поредица от вулгарни исторически четива, "благословени" с възторжени текстове и от професионални историци. Авторът, художник по образование, прекарал повече от [[време]]то си не в ателието, а по кръчми и кафенета, в продължение на двайсет години прави анкета сред българите с един въпрос: какво ще попитате Левски и Поп Кръсть, ако бяха живи? Скудоумие, което кара мнозина да махнат с ръка, но хиляда души, взели участие в анкетата. Получила се е долнопробна попара от клишета, ругатни, вулгаризми, крчмарски закани, богохулства. Стефанов обикаля страната като самозван апостол, вместо да седне и да чете най-новите изследвания, документи и разкрития, доказващи невинноста на ловчанския свещеник за злощастния край на [[Васил Левски]]. Наученото в прогимназията е достатъчно за самозвания историк: Попът е предател, българите не се нуждаят от Бог, техният Бог е Левски. ("Какъв Господ, какъв Левски! – нахокала го една монахиня в манастир. – Господ е един на всички, и Левски ще се разсърди на [[глупост]]та ти, господине!") Господинът продължава, дето седне и стане, брътвежа си, станал подзаглавие на книгата, сякаш за да потвърди една мисъл на [[Павел Вежинов]], цитирана в книгата: "На такива сърцето им се пръска от любов, а [[ум]]ът от глупост.'' <ref name="gm_omda"/>
<br>
== За политиката и андрешковщината ==
<br>
* ''Комунистите узакониха лъжата, че поп Кръстьо е предател.'' <ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Georgi_Mishev_za_pop_Krastyo_&IDMenu=707&IDArticle=1534 Георги Мишев за поп Кръстьо], Omda.bg, 19.02.2012</ref>
 
 
* ''Придържам се към формулата: "хиляди идейни [[враг]]ове, нито един личен".'' <ref name="gm_trud"/>
 
 
* „Рицарството''Рицарството тъй и не пусна корен на българска почва. Претъпкано е от санчопансовци, а «"нашият»" Дон Кихот го няма.''<ref>[http://novinar.bg/news/tcitati-na-denia_MTU1OTszMw==.html (предГеорги в.Мишев – интервю], „Труд“)"Труд"</ref>
 
 
* ''Цялата работа е, че никой не чете ''Дон Кихот''. Което ме подсеща и за случая с Андрешко. Модно стана да се воюва срещу андрешковщината. Няма финансов министър, който да не реве, че днешните андрешковци не си плащали данъците. Моля ви, седнете и прочетете разказа на [[Елин Пелин]], бе хора! Ще видите, че Андрешко е българският Дон Кихот. Андрешко защитава свой съсед от чисто хуманистични подбуди без всякакъв личен [[интерес]].'' <ref name="gm_trud"/>
<br>
== За себе си и работата си ==
<br>
* ''Аз съм една мъжка Пепеляшка. Цял живот – край огнището, осъзнавал съм го като дете още…'' <ref name="gm_blitz12"/>
 
 
* ''Повече от 3 страници дневно гледам да не пиша. Защото количеството винаги се отразява на качеството. По-добре е така. Обикновено пиша сутрин, но понякога и следобед, нямам строга система, защото се занимавам и с други работи…'' <ref name="gm_blitz11"/>
 
 
* ''Като взех дипломата, във в. "Септемврийче" имаше свободни места и можеха да ме назначат. Но нямах жителство. Озовах се в междинно състояние. Вестникът ме прати окръжен кореспондент в Ловеч. Няколко години живяхме там, — казва Мишев, а съпругата му уточнява: "Десет". — Десет бяха и през цялото време правех какви ли не опити да получа софийско жителство. Няма и няма! Къде ли не са ме водили приятели! Веднъж Камен Калчев ме заведе при тогавашния столичен кмет Георги Петков. Камен вика: "Кметът знае кой е Камен Калчев, не може да ми откаже. Ти ще вземеш твоя книжка и ще му я занесем." Речено-сторено. Приема ни кметът, сядаме, разказваме проблема. "Разбира се, другарю Калчев", великодушно каза кметът и натисна едно копче. Появи се чиновник с папка. "Стефанов - пита Петков, - може ли един млад писател да стане жител на София?" Папката се разтвори. Стефанов чете, чете и накрая отсече: "Не може, другарю Петков. Милиционер може, пожарникар - може, писател - не!" <br>"И за телефон се борихме десет години" — вмъква съпругата и Мишев захваща нов сюжет. — Все ходатайства. Цял живот ходатайства. Когато вече имахме къща, нямахме телефон. Веднъж актьорът Георги Русев се изуми: "Как така нямаш телефон?!" Казвам: "Ми нямам, пуснал съм молба, но липсвала техническа възможност". Русев начаса се сети: "Чакай бе, с министъра сме живели заедно на квартира." Отиваме при министъра, секретарки хвърчат за кафета. Като ни чу дерта, министърът махна с ръка: "Че това проблем ли е!" Вдигна една слушалка и нареди: "Иванов, утре в 12 ч да ми позвъниш от телефон в Панчарево!" Даде указания на Иванов, а на мен ми заръча: "Утре до 12 ч у вас да има човек непременно." Викам: "Ще има, как няма да има, само и само да стане" … На другия ден чакаме. Става 12 ч, става 13 ч - никой. Мина месец. Пак ме среща Георги Русев, пак разиграваме същата история с посещение при министъра. Накрая аз предложих: "Георги, дай да повикаме министъра на баница вкъщи, тъкмо да види на място има ли техническа възможност или няма." Дойде министърът, яде баница, същата, каквато и вие сега ядете. Разбира се, пак нищо не стана. Минаха години. Един ден гледам един човек се покачил на една стълба и човърка нещо в стълб. Ти какъв си, питам го, техник ли си, има ли възможност да прокараме тука един телефон. Има, отвръща той, 18 чифта са свободни. Ма как 18, изумявам се. Така 18, ей ги, показа ги той. Слезе от стълбата, дойде и прокара телефона. Обобщение: "Това е българска телефонна сага. В България всичко е направено така, че да се мъчиш. Чудил съм се защо. Отговарям си - за да могат хиляди да живеят около една уж мъчна работа. Номерът на българина е да не работи, но да живее добре." <ref name="gm_trud"/>
 
 
* ''По [[наследство]] се предават [[болест]]и и [[пари]]." <ref name="gm_trud"/>
<br>
== За селския живот ==
<br>
* ''…Селянинът, раснал сред [[природа]]та, гледа, [[човек]]ът в града – зяпа, ошашавен от многобройните обекти, привличащи окото. Човекът сред природата живее по нейният висш закон – да оцелее, да се извиси и да се самоусъвършенства; неговият градски братовчед разчита на близките до него, наречени колектив, маса, тълпа или гражданско общество… (Последното го прибавям за нюанс…)'' <ref name="gm_ok"/>
 
 
* ''— [[Държава]]та иска всичко да знае — говореше човекът от статистиката. — Стига да каже, и тревата по тая ливада ще преброим.<br/>…<br/>— Дивечът е нашето национално [[богатство]] — каза той, защото усети, че селяните го слушат. — Един вестник писа, че това е живото злато на родината. И държавата иска да знае с какво богатство разполага. <br/>Той говореше със своя гръден приятен глас, с тембъра на истински оратор и това не можеше да не направи впечатление на слушателите му. От дълго време те не бяха слушали истински [[оратор]]и - всички, които идваха при тях да им говорят, или мънкаха, или четяха с отегчени гласове написаните си речи.'' <ref>[http://www.litclub.bg/archiv/broi16/prebroiavane.htm из разказа "Преброяване на дивите зайци"]</ref>
 
 
; Източници
<references/>
 
 
{{сорткат|Мишев, Георги}}
 
[[Категория:Хора|Мишев, Георги]]
[[Категория:Журналисти]]
[[Категория:Български писатели и поети|Мишев, Георги]]
[[Категория:Сценаристи и режисьори]]
[[Категория:Обществени дейци]]
[[Категория:Издатели]]
[[Категория:Българи|Мишев, Георги]]