Квинтилиан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EleferenBot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: ca:Marc Fabi Quintilià |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 6:
}}
'''[[w:Квинтилиан|Марк Фабий Квинтилиан]]''' (''Marcus Fabius Quintilianus'', [[w:35|35]]
{{цитат|Ако [[война]]та е причина за злините, то мирът ще бъде тяхно изцеление.|||Si malorum causa bellum est, erit emendatio pax.}}
{{цитат|Ако при вратите гори, ще минем през стената.}}
{{цитат|[[Алчност]]та е майка на [[жестокост]]та.|||Crudelitatis mater avaritia est.}}
{{цитат|Без добродетели не можем въобще и да си представим честния човек.|||Citra virtutem vir bonus intellegi non potest.}}
{{цитат|Без съдействието на ръцете, всяка [[реч]] е [[слаб]]а и невъздействаща.||из "Обучението на оратора", ХI:3}}
{{цитат|Безумен поток от думи.}}
{{цитат|Бързите умове, подобно на преждевременни плодове, никога не узряват напълно.||из "Обучението на оратора", I:3}}
{{цитат|В граматиката е вредно само това, което е излишно.||из "Обучението на оратора", I:4}}
{{цитат|В речите на [[Цицерон]] всичко завършва закръглено (плавно, спокойно), докато у Полион – внезапно се срива.|||Apud Ciceronem omnia desinunt, aput Polionem omnia cadunt.}}
{{цитат|Винаги, когато съперничеството отстъпва, неговото място се заема от човечността.|||Quoties discessit aemulatio, succedit humanitas.}}
{{цитат|Всеки съдия охотно потвърждава присъдата на другия съдия.||из "Обучението на оратора", V:2}}
{{цитат|Всекиму е приятно неговото собствено пеене.||из "Обучението на оратора", ХI:3}}
{{цитат|Всяка [[дума]] все някъде се оказва подходяща.|||Omnia verba sunt alicubi optima.}}
{{цитат|Всяко нещо си има своята [[хубост|прелест]].|||Suus cuique est decus.}}
{{цитат|Във всяка [[работа]] чуждите съвети имат по-малко значение от собствения опит.|||In omnibus fere minus valent praecepta quam experientia.}}
{{цитат|Да говориш добре и да пишеш добре е едно и също.||из "Обучението на оратора", ХII:10, 51}}
{{цитат|Да осъдим готовността по-скоро да се изгуби приятеля, отколкото остротата на думите.|||Longe absit illud propositu, potius amicum quam dictum perdendi.}}
{{цитат|Да поднесеш светлина към слънцето.||т.е. да обясняваш това, което е ясно.}}
{{цитат|Да поправяш [[учение|наученото]] е несравнимо по-трудно отколкото да обучаваш. Затова и знаменитият флейтист Тимотей е изисквал двойно заплащане от тези, които са идвали при него от други учители.||из "Обучението на оратора", II:3}}
{{цитат|Да се излага малкото в малко думи.|||Pauca paucis complecti.}}
{{цитат|Да се наказват телесно [[деца]]та … е низко и характерно само за робите. … Детето, което не го оправят порицанията, привиква към побоите и се научава да ги понася с робско упорство.||из "Обучението на оратора", I:3}}
{{цитат|Да се отучи [човека] от нещо е по-трудно и по-належащо, отколкото да се научи на нещо.|| из "Обучението на оратора", II:3|Onus deducendi gravius ac prius est, quam docendi.}}
{{цитат|Държи юмрук в джоба си.||в смисъл: изпитва ненавист|Manum continet intra pallium.}}
{{цитат|[[Живот|Живея]] не за да [[храна|ям]], а ям, за да живея.|||Non ut edam vivo, sed ut vivam edo.}}
{{цитат|И на стари години може да се научиш на всичко – само да има желание.||из "Обучението на оратора", ХII:11}}
{{цитат|[[Изкуство]]то [на оратора] … преди всичко се заключава в това никой да не забележи изкуството.||из "Обучението на оратора", I:10}}
{{цитат|Изкуството без материала е абсолютно нищо, материалът дори без изкуството има все някаква ценност; обаче съвършеното изкуство е по-прекрасно от най-добрия материал.||из "Обучението на оратора", II:18}}
{{цитат|Излишното старание при избора на думи ни кара да се усъмним в искреността на [[чувства]]та: където има излишък от изкуство, подозират недостатъчно истина.||из "Обучението на оратора", IХ:3}}
{{цитат|Изморява ни не толкова самият [[труд]], колкото [[мисъл]]та за него.||из "Обучението на оратора", I:11}}
{{цитат|Има такива кратки изречения или пословици, които се приемат и употребяват от всички. Такива изречения не биха преминавали от век на век, ако хората не ги считаха за истински.}}
{{цитат|Има такива [оратори], които нарочно се стараят да бъдат неясни. … Оттук се е родила и забележителната похвала: "Това е прекрасно, че и самият аз нищо не разбрах."||из "Обучението на оратора", VIII:2}}
Line 21 ⟶ 105:
{{цитат|[[Истина]], [[закон]]ност, добродетел, [[справедливост]], кротост – (всичко това – бел.прев) може да се обедини в понятието "[[честност]]".|||Fas justum, pium, aequum, mansuetum subjici possent honestati.}}
{{цитат|Истинското често е неправдоподобно, а напротив – лъжливото нерядко бива съвсем правдоподобно.||из "Обучението на оратора", IV:2}}
{{цитат|[[История]]та трябва да се разказва, а не да се доказва.||из "Обучението на оратора", Х:1, 31}}
{{цитат|Както кормчията променя курса в зависимост от посоката на вятъра, така и [[адвокат]]ът променя своя [[план]] в процеса, в зависимост от промените в хода на самия процес.||из "Обучението на оратора", Х:7}}
{{цитат|Кое може да бъде по-честно и благородно от това да научиш другите на нещо, което сам най-добре знаеш?}}
{{цитат|Който иска, той и [[възможност|може]].||из "Обучението на оратора", II:3}}
{{цитат|Който обича да изтъква своята ученост пред [[глупаци]]те, него ще го считат за глупак сред умните.||из "Обучението на оратора", Х:7, 21}}
{{цитат|Който пръв изтъкне двусмислено доказателство, той веднага го обръща против себе си.|||Commune qui prior dicit, contrarium facit.}}
{{цитат|Който с никого не се сравнява, той естествено се [[мисли]] все за нещо много повече.|||Necesse est sibi nimium triboat, qui se nemini comparat.}}
{{цитат|Който се е отбил от правия път, него могат да го върнат само по заобиколен път.||из "Обучението на оратора", II:18}}
{{цитат|Който следва, винаги изостава.||из "Обучението на оратора", Х:2}}
{{цитат|Който, намирайки по-[[добро]]то, търси друго, той търси по-лошото.||из "Обучението на оратора", II:15, 38}}
{{цитат|Колкото е по-малко умът, толкова е по-натруфена речта…||из "Обучението на оратора", II:3}}
{{цитат|Колкото по-малко способности има [[учител]]ят, толкова по-неясно е за учениците.||из "Обучението на оратора", II:3}}
{{цитат|[[Красноречие]]то е много важно средство за възбуждане (на хората – бел.прев.)|||Plus eloquentia circa movendum valet.}}
{{цитат|Краткото известие … по-малко затрогва.||из "Обучението на оратора", VIII:3}}
{{цитат|Където са [[приятел]]ите, там са и [[пари]]те.|||Ubi amici, ibi opes.}}
{{цитат|Лесно е да се вреди, но да се помага е трудно.||из "Обучението на оратора", VIII:5, 6}}
{{цитат|[[Лъжа|Лъжецът]] трябва да помни какво говори.|||Mendicem memorem esse oportet.}}
{{цитат|Можеш да противопоставяш на [[философ]]ите, но не и на ораторите.||из "Обучението на оратора", ХII:3}}
{{цитат|На военните приляга по-проста реч.}}
{{цитат|На крава седло – като на бедния [[гордост]].}}
{{цитат|Нашето ухо е като преддверие: ако думите влизат в него, както им падне, в безпорядък, едва ли ще проникнат във вътрешните покои, т.е. в разума и сърцето.}}
{{цитат|Не навсякъде едно и също е прието.}}
{{цитат|Не [[отговор]]ът е лош, въпросът е лош.|||Non male respondit, male enium prior ille rogarat.}}
{{цитат|[[Невежество]]то вреди и на нравите.||из "Обучението на оратора", I:1}}
{{цитат|Нека те възвеличава онзи, който не знае (истината).|||Tollat te, qui non novit.}}
{{цитат|Необразованите ни се струват по-[[богат]]и на думи, защото у тях каквото им е на ума, това им е и на [[език]]а.||из "Обучението на оратора", II:13}}
{{цитат|Никога не е късно да се учиш.}}
{{цитат|Нима ти искаш да се изразяваш по-добре, отколкото можеш?||из "Обучението на оратора", Х:3}}
{{цитат|Нищо не е така необходимо на рода човешки, както [[медицина]]та.|||Nula res tam necessaria est omni generi hominum quam medicina.}}
{{цитат|Нищо не съхне по-бързо от сълзите.}}
{{цитат|Нищо така не укрепва от старания и нищо така не отслабва от нехайство, както [[памет]]та.||из "Обучението на оратора", ХI:2}}
{{цитат|Нищо, което ни оскърбява още с влизането си в нашите уши, не може да спечели [[чувства]]та ни.|||Nihil intrare potest in affectum, quod in aure velut quodam vestibulo statum offendit.}}
Line 57 ⟶ 210:
{{цитат|[[Оратор]]ът не трябва да подражава сляпо на поетите. … На поезията можем да се любуваме отдалече.||из "Обучението на оратора", Х:1}}
{{цитат|Осъждат това, което не разбират.|| из "Обучението на оратора", Х:1|Damnant quod non intelligunt.}}
{{цитат|От всички [[науки]] и изкуства най-древното е [[музика]]та.}}
{{цитат|От новите думи най-добри са тези, които са по-стари, а от старите – тези, които са по-нови.||из "Обучението на оратора", I:4}}
{{цитат|От [[смях|смеха]] до осмиването разстоянието съвсем не е голямо.}}
{{цитат|[[Писател|Писмените]] упражнения шлифоват [[реч]]та, а упражненията в речи оживяват писмения стил.|||}}
{{цитат|Пишат, за да разкажат, не да докажат.||за разграничаване задачите на историка и оратора|Scribitur ad narrandum, non ad probandum.}}
{{цитат|Пишейки бързо, не може да се научите да пишете добре. Пишейки добре, можете да се научите да пишете бързо.||из "Обучението на оратора", Х:3}}
{{цитат|По-добре да загубиш приятел, отколкото остротата (на думите).|||Potius amicus quam dictum perdere.}}
{{цитат|По-добре е да одобрят делото, което ораторът защитава, отколкото самия оратор.||из "Обучението на оратора", ХII:9}}
{{цитат|По-дълбоко се запечатва в паметта това, над което повече сме се трудили.||из "Обучението на оратора", ХI:2}}
{{цитат|По-лесно е да направиш повече, отколкото да повториш стореното.|| за подражанието, из "Обучението на оратора", Х:2, 10|Facilius est plus facere, quam idem.}}
{{цитат|По-лесно е да обвиняваш, отколкото да защитаваш: по-лесно е да нанасяш рани, отколкото да ги лекуваш.||из "Обучението на оратора", V:13}}
{{цитат|По-лесно е да се занимаваш с много предмети [последователно], отколкото с един продължително.||из "Обучението на оратора", I:11}}
{{цитат|Почти във всичко помагат не толкова правилата, колкото опитът.||из "Обучението на оратора", II:5}}
{{цитат|Практиката без [[теория]] е по-ценна от теорията без практика.|||Plus usus sine doctruna, quam citra usum doctrina valet.}}
{{цитат|[При четенето на глас] във всички случаи е необходимо само едно предварително условие: ученикът да разбира смисъла.||из "Обучението на оратора", I:5}}
{{цитат|Провидението е отредило честните неща да са полезни.}}
{{цитат|[[Работа]]та на перото е не по-малко сериозна, когато то заличава написаното.||из "Обучението на оратора", Х:4}}
{{цитат|Рядко се случва някой сам себе си достатъчно да [[уважение|уважава]].}}
{{цитат|Самата [[природа]] е пожелала нищо голямо да не възниква бързо и пред всяко прекрасно творение е поставила трудни прегради, превръщайки ги в условие за появата му, подобно на това както големите животни остават по-дълго в майчината си утроба.|| из "Обучението на оратора", Х:3|Nihil enim rerum ipsa natura voluit magnum effici cito praeposuitque pulcherimo cuique operi difficultatem que nascendi quoque hanc fecerit legem, ut majora animalia diutius visceribus parentum continerantur.}}
{{цитат|Само случаят пречи на злоречивия да стане и [[престъпник|злодей]].||т.е. злоезичният се различава от злодея само по това, че първият не е имал случай да злодейства на практика, из "Обучението на оратора", ХII:9|Maledicus a melefico non distat nisi occasione.}}
{{цитат|Само тази работа е дълга, която я вършиш без всяко желание.||из "Обучението на оратора", ХII:11}}
{{цитат|[[Свобода]]та и разпуснатостта са съвършено противоположни едно на друго понятия.}}
{{цитат|[[Сила]]та трябва да се поддържа с постоянни упражнения.|||Vis multa exertatione continenda est.}}
{{цитат|[[Сън|Спи]] върху заключени съкровища.||за скъперничеството}}
{{цитат|Спри парите и ще прекратиш войната.|||Tolle pecuniam, bella sustuleris.}}
{{цитат|Стегнатостта (краткостта) на речта не бива да се лишава от изящество (букв. от украшения), защото иначе ще бъде груба (неизискана).|||Non inornata debit esse brevitas aligui sit indocta.}}
{{цитат|Стилистическите фигури трябва да украсяват, а не да затъмняват речта.||из "Обучението на оратора", V:14}}
{{цитат|[[Съдии]]те често са неопитни и само с измама могат да бъдат предпазени от грешки.||Друг превод: "Съдят ни хора невежи и често трябва да бъдат мамени, за да не се заблуждават", из "Обучението на оратора", II:18}}
{{цитат|Съдията, който ни слуша с удоволствие, почти вече ни вярва.||из "Обучението на оратора", V:14}}
{{цитат|Сърцето и силата на духа – това прави хората красноречиви.|||Rectus est enim, quod disertos facit et vis mantis.}}
{{цитат|Сърцето прави хората красноречиви.||т.е. вълненията карат хората да говорят|Rectus est quod disertos facit.}}
{{цитат|Твърде старателното търсене на думи често разваля цялата реч. Най-добрите думи са тези, които се появяват от само себе си; те изглеждат като подсказани от самата правда.}}
{{цитат|Темпераментните [[актьор]]и придават толкова прелест на добрите [[поезия|поети]], че едно и също, ако е чуто, ни доставя неизмеримо повече [[наслада]], отколкото ако е прочетено; те приковават върху себе си и най-грубия слух, така че даже и ония, за които няма място в библиотеките, пълнят [[театър|театрите]].|||Scenici actores optimus poetarum tantum adiiciunt gratiae, ut nos infinite magis aedem illa audita quam lecta delectent, et vilissimus eratum quibusdam impetraunt aures, ut quibus nullus est in bibliothecis locus, sit etiam in theatris.}}
{{цитат|Това, което в едни случаи се нарича свобода, в други се нарича разпуснатост.}}
{{цитат|Този, който пише бързо, няма да се научи да пише добре; но този, който пише добре, ще се научи да пише бързо.}}
{{цитат|Трябва да се освободим от предубеждението, че всяка дума на великия [[писател]] носи върху себе си печата на [[съвършенство]]то. … Случва се … тези, които считат, че закон за оратора е всичко, което се намира у великите писатели, да подражават и на техните грешки и – което е по-лесно – като за висша степен на сходство с великите хора считат споделянето на техните недостатъци.||из "Обучението на оратора", Х:1}}
{{цитат|Трябва да се постараем не само да ни разбират, но и да не могат да не ни разберат.||из "Обучението на оратора", VIII:2}}
{{цитат|Търсене на разположение.||Квинтилиан счита, че задачата на встъпителната част на речта ще бъде постигната, "ако ние направим слушателя благоразположен, внимателен, възприемчив".|Captatio benevolentiae.}}
{{цитат|У едни добродетелите са лишени от всякаква прелест, у други – дори пороците доставят наслада.||||In quibusdam virtutes non habent gratiam, in quibusdam vitia ipsa delectant.}}
{{цитат|У мнозина се заражда отвращение към учението само затова, че порицанията в устата на някои учители приличат на явна ненавист.||из "Обучението на оратора", II:2}}
{{цитат|[[Ум]]ът … трябва да се изразява в това да разшири тясното …, да увеличи малкото, да разнообрази сходното, да възбуди интерес към обикновеното и красиво да говори за незначителното.||из "Обучението на оратора", Х:5}}
{{цитат|Умът се развива с четене на много, а не от мнозина (автори – бел.прев.)|||Multa magis quam multorum lectionare formanda mens.}}
{{цитат|Учениците трябва да търсят одобрението на учителя, а не учителят – одобрението на учениците.||из "Обучението на оратора", II:2}}
{{цитат|Хората с удоволствие слушат това, което не биха искали да кажат сами.||из "Обучението на оратора", II:13}}
{{цитат|Хората се разпознават по произношението както монетата по звука.||из "Обучението на оратора", ХI:3}}
{{цитат|Честолюбието само по себе си може да е порок, но то често е източник на [[достойнство]].}}
{{цитат|Честото подражание става част от в собствения [[характер]].||из "Обучението на оратора", I:10}}
{{цитат|[Чистата] съвест струва колкото хиляди свидетели.|||Conscientia mille testes.}}
|