Джордж Патън: Разлика между версии

{{цитат|Най-важната черта на Патън като военен лидер – и ефективността му като мениджър на хората – е дръзката му готовност да приеме, че неговата кариера, неговият живот, животът на хората му, благополучието на нацията, всичко всъщност зависи от способността му да бъде вдъхновен и да вдъхновява другите.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Силно конкурентно настроен, той (Патън – бел.цит.) винаги е смятал за свой най-голям конкурент самия себе си.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Тези, които смятат Патън за деен човек с ограничено мислене, винаги остават изненадани от дълбочината и широтата на образованието му. Той е изучавал общата и военна история задълбочено и през целия си живот. Той не е четял пасивно. Както всички преуспели ученици Патън събирал собствени знания, които допълвал с обширни бележки и коментарен диалог с авторите, които четял.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Патън е бил известен с това, че стигал с армията си по-далече отколкото средностатистическият командир би сметнал за благоразумно. Когато започвал битка, някои го наричали безразсъден. Въпреки това той доказал, че нападение, осъществено внезапно, докрай и уместно, води до жестоки, но краткотрайни битки. Общият резултат: много по-малко жертви.|Алън Акселрод}}

{{цитат|Патън се е познавал добре и е знаел, че е примадона. (Разбира се никой от последователите му не е отричал това.) Но той също така е имал и ясна представа как да приложи тази самооценка към другите офицери и да приема същото трудно и задължаващо качество у тях.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Критиците на Патън винаги са бързали да обвинят генерала, че е прекалено взискателен към войската си и че не само безжалостно ги води в бой, но че дори винаги изисква от тях да носят пълна бойна униформа. Истината е, че Патън наистина е изисквал максмума от войските си – и е получавал това, което е искал. Получавал го е, защото никога не е отправял ненужни искания. Но е изисквал. Например в сражение (противно на някои легенди) той не е настоявал униформите да са чисти и спретнати, нито пък непременно да се носят вратовръзки! Но е бил непреклонен за това, че всички войници трябва да носят каските си винаги. Това не е само част от "същинската военна униформа", а е предпазна мярка. Травмите на главата са често срещани в сражение. Носенето на каска по всяко време е животоспасяващо.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Патън разбрал, че когато войниците излизат (от военния лагер), свалят вратовръзките и рубашките си (горната част на униформата) след като преминат поста на главния вход. Вследствие на това Патън добавя (към изискванията за добър външен вид) и условието за вратовръзките. Премислете го внимателно, преди да опишете Патън единствено като "тежък случай", който обича да се налага във всичко.<br>В заповедта се казвало, че всеки офицер или подофицер, който види войник без униформа където и да е, трябва да го спре и да го попита за името и работата му. Ако ротен командир има двама от хората си, за които е докладвано, той трябва да напише подробно писмо, обясняващо защо хората му са без униформа. Ако трима войници от същата рота са били хванати без униформи, на ротния командир ще му бъде наредено да напусне или да отиде на военен съд. <br>По този начин Патън налага истински натиск върху командирите, а не върху войниците. Като използва въпроса за униформата, той принуждава командирите си да упражняват "дистанционно управление" над хората си. Така дисциплината се постига не само в лагера, но и извън него. <br>Но как са се отнасяли хората към това? <br>Учудващо, но те не са се оплаквали. Вместо това започнали да се чувстват много горди с лъскавия си вид, който ги различавал от другите войници в другите военни организации. Те се чувствали като "хората на Патън". Изглеждали по-добре от другите войници. Всъщност те се чувствали така, сякаш са най-добрите.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|За него (ген.Патън) плановете не са били нищо повече от модел за действие, определен от обстоятелствата. Той не е вярвал, че една битка може да бъде предварително репетирана, а вместо това е ценял спонтанността. Въпреки че сражението според него не е плод на случайност, той също така не искал да бъде и ограничаван.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Щабът на командването е еквивалентен на екипа на мениджъра – хората, които следят за изпълнението на решенията и политиката. Патън строго е следял за създаването на затворен екипен дух във вътрешния кръг на командването.Така наречените от него "офицери с нехармоничен нрав" са били премествани, дори ако иначе са били много способни. Въпреки че Патън не е искал да се заобикаля с винаги съгласни с него хора, той е искал офицери, които поставят мисията над личните си желания и личното издигане.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Патън е влагал много енергия в избирането на персонал, който да познава толкова добре работата си, че да му е нужно съвсем малко или изобщо да не му е необходимо време за наблюдения. Продължителното оценяване на резултатите или подкрепяло избора на Патън, или го карало да избира отново.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Дали го разбират или не, но всички мениджъри сключват "договор" с хората, които ръководят. Още от първия ден Патън налага договор, който е толкова безкомпромисен, колкото и драматичен. Той създава дисциплина във всяко едно отношение, като обръща голямо внимание на детайлите, заставящи хората от командването му винаги да действат като войници. В същото време винаги е следил хората, от които толкова много изисква, винаги да получават справедливо отношение, оправдана похвала и адекватни доставки на всичко, което е необходимо за изпълнението на заповедите му.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Повечето бизнес организации правят излишни събрания, но много малко използват тези събрания, за да обменят наистина полезна информация. Обикновено се разменят идеи, дават се предложения, осъждат се теории, но информацията е рядко срещано явление на тези оперативки. Ето какъв е бил подходът на Патън: 1) Основната цел на едно събрание е обмяна на информация. 2) За да бъде една информация полезна, тя трябва да се получи навреме – за да може да се използва. Ефективните мениджъри използват събранията, за да координират организацията, а не просто да разменят идеи или да обсъждат миналото.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Патън често пъти е "подсолявал" речите си с "войнишки език" и ругатни, но когато искал да представи детайлите на нещо наистина важно, той правел това, което всички добри учители и проповедници са се научили да правят или правят естествено. Той използвал мълчанието и тишината (и снижаването на гласа).|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Патън никога не е отричал, че се страхува в битка. Точно обратното: той признавал страха си. Признавал страха си и съветвал другите да правят същото; но след като веднъж разберат от какво ги е страх, никога да не му се "поддават". Патън вярвал, че добър командир е този, който се е научил да живее със страха си, да го контролира така, че страхът никога да не може да контролира него.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|Като повечето войници Патън различавал два вида кураж: физически, който кара хората да се изправят срещу куршумите в сражение, и морален, който кара хората да отстояват това, в което вярват и за което мислят, че е правилно.|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}

{{цитат|…Патън е бил твърде необикновен човек. Той не би могъл да остане незабелязан. Обичал е да шокира хората. Наслаждавал се е на [[противоречия]]та на собствената си личност. Когато един репортер, добре запознат с репутацията на Патън и неприличния му език, попитал генерала вярно ли е, че чете Библията, Патън отговорил: "Чета я всеки прокелт ден."|Алън Акселрод|из книгата "Патън за лидерството"}}