Иван Вазов: Разлика между версии

* ''Нито [[жена]], нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата[[Свобода]]та. … Па друго не ти трябва…''

* ''…На хората по нас, знайш… не можеш да им вържеш език…[[език]]а…''

* ''Той (Иванчо Йотата) се изразяваше по книжовному и [[разговор|говореше]] на мющериите си:<br/>— Вчера ми дойдоха едни маслини от важна степен и с твърде способна цена.''<br/>

* ''Иванчо Йотата и днес не отстъпваше никому в учението[[учение]]то и е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатю злодейски изгони из класовете на училището.''

* ''Учител Гатю, известен волтерианец[[волтер]]ианец, поразяваше безпощадно няколко благочестиви букви, завещани от старината.<br/>…<br/>Мусикословесний Хаджи Атанасия изискваше непременно да се възвърнат на първото си почетно място в азбуката ξ и Ų ; Петко Миразът, по-умерен, настояваше само за Ы и θ; поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак титлите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над Ангел; Иван Капзамалинът и двамата неми слушатели също подкрепяха тия мнения и насърчително клюмаха главите, а дядо Йоси, многоученият елинист и доктор, просто препоръчаше елиниката.<br/>…<br/>Мусикословесний Хаджи Атанасия. цял почервеня от самодоволство, като видя, че името му послужи за доказателство необоримо.<br/>— Без йотата не се може, какво си играйте — каза той, — аз ви харизвам най-после ξ и θ, но за i-то умирам!… Рекох.<br/>— Аз жертвувам Ы-то, но i-то да си остане — каза Пощянката.<br/>— И аз на поврага пращам титлите на гърбата, но i-то не давам, анатема, който го бутне, то ни е [[религия|вярата]]! — каза гръмогласно поп Ставри, увлечен от либерализма на съюзниците си.<br/>— Нафиле, не отбирате нищо — отговори безнадеждно дядо Йоси.''

* ''Господин Фратю се одушеви, устреми ръце и очи към небето и настръхна, и с една театрална поза започна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:<br/>— Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, О, Liberté! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места… ! Скоро по величествените върхове на тая стара майка (той посочи Стара планина), дето се е проливала цели столетия българска кръв, ще се развее гордий пряпорец на българский [[героизъм|герой]], внук на славний Крума, Асеня и Симеона; вече пукна първата пушка на нашето Liberté, а знаете ли какво казва нейний гръм? – Ставайте, [[храброст|храбри]] българи! Доста робство и тиранство! Братя! Въздухът трепери!...<br/>— Да живей България! – извика възторжено учител Гатю.''