Уикицитат

Плавт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
Ред 9:
 
'''[[w:Плавт|Тит Маций Плавт]]''' (''Titus Maccius Plautus'', 254 пр.н.е. - 184 пр.н.е.) е римски комедиограф.
 
 
{{цитат|Ако говориш отвратителни неща, ще ги чуеш и сам.||"Pseudolus"|Contumeliam si dices, audies.}}
 
 
{{цитат|Ако общественото ти положение е [[добро]], и [[приятел]]ите ти са верни; ако се поразклати, те се разбягват.|||Si res firma est, itidem firmi amici sunt; si res labat, itidem amici conlabascunt.}}
 
 
{{цитат|Безцветен човек.||бълг.: Ни рак, ни риба – т.е. безличен, сив, неопределен човек|Homo nullius coloris.}}
 
 
{{цитат|Бие с юмруци по остриета.||т.е. безсмислено и дори вредно занимание|Stimulos pugnus caedere.}}
 
 
Line 17 ⟶ 26:
 
 
{{цитат|Бъди верен на този, който е верен и на теб.|||Fac fideli sis fidelis.}}
{{цитат|Доброто настроение по [[време]] на беда намалява бедата наполовина.|||Bonus animus in mala re dimidium est mali.}}
 
 
{{цитат|Все едно кокошка го е писала.||бълг.: Каписано с краката – т.е. нечетливо и неясно|Galina scripsit.}}
{{цитат|За [[ум]]ния е достатъчно.||т.е. и от малкото схваща и разбира|Sapientia sat.}}
 
 
{{цитат|Всеки чува това, което разбира.}}
{{цитат|Завит в кожата на слон.||дебелокож|Elephanticorio circumtentus est.}}
 
 
{{цитат|Всички умни хора трябва да [[общува]]т помежду си.|||Omnes sapientes decet conferre.}}
 
 
{{цитат|Всички хора са опитни в това, което се отнася до тяхната [[изгода]].|||Omnes homines callent ad quaestum suum.}}
 
 
{{цитат|Всичко прекомерно създава големи [[проблем]]и.|||Nimia omnia nimium exhibent negotium hominibus.}}
 
 
{{цитат|Глътна въдицата.||бълг.: Хвана се на въдицата|Hamum vorare.}}
 
 
{{цитат|Да измъкнеш агнето от вълка.||т.е. много мъчна, изключително трудна работа|Lupo agnum eripere.}}
 
 
{{цитат|Да изпиташ всички несгоди.|||Omnibus miseriis praefulciri.}}
 
 
{{цитат|Да копаеш кладенец, когато жаждата е вече в гърлото.||т.е непредвидливост, недалновидност|Fodere puteum, ubi sitis fauces tenet}}
 
 
{{цитат|Да се довериш на Нептун.||т.е. да се отправиш на морско пътуване|Se Neptunu credere.}}
 
 
{{цитат|Да се оплакваш от съдбата си.|||Conqueri fortunas suas.}}
 
 
{{цитат|Да се отговаря на злото с [[добро]] е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло.}}
 
 
{{цитат|Да се прави всичко, което е угодно на [[душа]]та.|||Animo contendere.}}
 
 
{{цитат|Да снемеш дрехата от голия||т.е. за нещо невъзможно|Nudo vestimenta detrahere.}}
 
 
{{цитат|Доброто [[настроение]] по [[време]] на беда намалява бедата наполовина.|||Bonus animus in mala re dimidium est mali.}}
 
 
{{цитат|Едновременно да се духа и да се гълта едва ли е възможно.||бълг.: Два заека с един куршум няма да гръмнеш|Simul flare sorbereque haud factu facile est.}}
 
 
{{цитат|[[Жена]] без ухания ухае най-добре.|||Mulier tum bene olet, ubi nihi olet.}}
 
 
{{цитат|За [[ум]]ния е достатъчна и една дума||т.е. и от малкото схваща и разбира|Dictum, sapienti sat.}}
 
 
{{цитат|За умния е достатъчно.||т.е. и от малкото схваща и разбира (фразата се среща често и у [[Теренций]])|Sapienti sat.}}
 
 
{{цитат|За какво са (излишните) [[думи]]?|||Quid verbis opus est?}}
 
 
{{цитат|За човека е свойствено да обича, за човека е свойствено да се извинява.||"Mercator"|Humanum amarest, humanum autem ignoscerest.}}
 
 
{{цитат|Забоде работата с игла.||бълг.: Попадна в целта; Уцели в десятката – т.е. напипа същността на нещата|Rem acu tetigisti.}}
 
 
{{цитат|Завит в кожата на слон.||т.е. дебелокож, нечувствителен|Elephanticorio circumtentus est.}}
 
 
{{цитат|Идва чак след битка.||бълг.: След дъжд качулка|Depugnato proelio venire.}}
 
 
{{цитат|Истински [[честност|честен]] е този, който винаги се пита дали е достатъчно честен.}}
 
 
{{цитат|Казано с не много думи.||т.е. накратко казано|Verba converre ad compendium.}}
 
 
{{цитат|Каруцата ми се обърна||бълг.: Лошо ми се пише – т.е. оттук нататък неприятности ме чакат|Plaustrum perculi.}}
 
 
{{цитат|Когато състоянието се влоши, тогава и приятелите се разбягват.|||Si res lassa labat, itidem amici collabascunt.}}
 
 
{{цитат|Което е казано на [[шега]], не го обръщай на сериозно.}}
 
 
{{цитат|Което е направено, не може да не бъде направено.||"Aulularia"|Factum est illud, fieri infectum non potest.}}
 
 
{{цитат|Който бяга от своите, дълго ще има да бяга.|||Longe fugit quisquis suos fugit.}}
 
 
{{цитат|Който е загубил свена си, трябва да се счита за загинал.}}
 
 
{{цитат|Който е мек в [[гняв|гнева]] си, той е доста по-умен.}}
 
 
{{цитат|Който иска да изяде ореха, трябва да разбие черупката.||бълг.: "Бог дава, ама в кошара не вкарва.|Qui e nuce nucleum edere vult, fangit nucem.}}
 
 
{{цитат|Който [[мъжество|мъжествено]] понася бедата, той после бива [[щастлив]].|||Fortier malum qui patitur, idem post politur bonum.}}
 
 
{{цитат|Който наставлява, той подпомага.|||Qui monet, quasi adjuvat.}}
 
 
{{цитат|Който успешно е свършил своята [[работа]], той за нас е умен и хитър. Който се е провалил, е глупак.}}
 
 
{{цитат|Колко често големите [[способност]]и остават в неизвестност.||"Captivi"|Ut saepe summa ingenia in occulto latent.}}
 
 
{{цитат|Къде греша?|||Quid erro?}}
 
 
{{цитат|Където има дим, там има огън.||бълг.: Няма дим без огън|Flamma fumo est proxima.}}
 
 
{{цитат|Където са приятелите, там е богатството.|||Ubi amici, ibidem sunt opes.}}
 
 
{{цитат|Лесно е да бъде мъдър за този, който се учи от чуждата беда.}}
 
 
{{цитат|Любимецът на боговете си отива млад.||букв. превод: Когото изберат боговете, той си отива млад ("Bacchides")|Quem di diligunt adolescens moritur.}}
 
 
{{цитат|[[Любов]]та е изпълнена и с мед, и със жлъчка.||"Cistellaria"|Amor et melle et felle est fecundissimus.}}
 
 
{{цитат|[[Мъдрост]] се постига не с години, а с природни [[дарби]].}}
 
 
{{цитат|На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло.|||Bene merenti bene profuerit, male merenti par erit}}
 
 
{{цитат|На [[езици]]те ви – мед, а в сърцата ви – ненавист.}}
 
 
{{цитат|На юношата му подхожда да е скромен.|||Decet verecundum esse adulescentem.}}
 
 
{{цитат|Най-старият приятел е и най-добрият.|||Veterrimus homini optimus amicus est.}}
 
 
{{цитат|Направиш ли добрина на лошия, тя пропада напразно. Ако на добрия сториш зло, то остава за цял живот.|||Malo si quid benficias, id benefacium interit. Bono si quid male facias, aetatem expetit.}}
 
 
{{цитат|Не всяка възраст е подходяща за (училищно) обучение.|||Non omnis aetas ludo convenit.}}
 
 
{{цитат|Не греша!||т.е. уверен съм в това|Haud sum falsus!}}
 
 
{{цитат|Не се заставяй да чакаш.}}
 
 
{{цитат|Недей да биеш камъка, за да не останеш без ръце.|||Noli verberare lapidem, ne perdas manum.}}
 
 
{{цитат|Неочакваното се случва в [[живот]]а по-често, отколкото очакваш.|||Insperat(а) accidunt magis saepe quam quae speres.}}
 
 
{{цитат|Никой не е [[любопитен]], без да бъде зложелателен.|||Nam curiosus nemo est, quin sit malevolus.}}
 
 
{{цитат|Никой не се радва на постоянно щастие.|||Nulli est homini perpetuum bonum.}}
 
 
{{цитат|Никой сам не е достатъчно умен.||бълг.: Една глава – добре, но две – още по-добре.|Nemo solus satis sapit.}}
 
 
{{цитат|Нуждата е учител на всичко.||бълг.: Нневолята на ум учи|Est rerum omnium magister usus.}}
 
 
{{цитат|Нуждата учи на всичко онзи, до когото се докосне.||бълг.: Неволята на ум учи ("Стихове", 177 - 78)|Paupertas omnes artes perdocet, ubi quem attigit.}}
 
 
{{цитат|От свидетелите по-добър е един видял, отколкото десетина чули.}}
 
 
{{цитат|Отвънка – Елена, а отвътре – Хекуба.}}
 
 
{{цитат|Открива душата си.||бълг.: Излива душата си|Totum detegit stomachum}}
 
 
{{цитат|Плътно затворено сърце.||т.е. безсърдечност, безмилостност, безчувственост|Praeligatum pectus.}}
 
 
{{цитат|По-добре мое украшение да е добрият [[характер]], отколкото планина от злато.|||Bono ingenio me esse ornatum, quam multo auro mavolo.}}
 
 
{{цитат|По-поврътлив и от грънчарско колело||бълг.: Фурнаджийска лопата|Versutior est quam rota figularis.}}
 
 
{{цитат|По-приятно е да се [[учение|учиш]] от другите, отколкото сам да учиш другите.|||Te de aliis, quam alios de te suavis est fieri doctos.}}
 
 
{{цитат|По-приятно е ти да поумнееш от опита на другите, отколкото другите от твоя.}}
 
 
{{цитат|[[Победа]]та е моя!||т.е. спечелих, победих, успях|Mea pula est.}}
 
 
{{цитат|Познатото [[зло]] е най-малко.|||Nota mala res optima est.}}
 
 
{{цитат|Предпочитам неприятелите ми да ми [[завист|завиждат]], отколкото аз да завиждам на неприятелите си.}}
 
 
{{цитат|[[Робство]]то е затвор за душата.}}
 
 
{{цитат|С весло и платно.||бълг.: С опънати платна – т.е. с всички сили|Remigio veloque.}}
 
 
Line 41 ⟶ 251:
 
 
{{цитат|С решето да черпиш вода.||бълг.: Носи в решето/кошница вода|Cribro aquam haurire.}}
{{цитат|Сам [[човек]] не е достатъчно умен.}}
 
 
{{цитат|Сам [[човек]] не може да знае всичко.}}
 
 
{{цитат|Слоновете по-бързо се раждат.||т.е. за нещо прекалено бавно|Celerius elephanti pariunt.}}
 
 
{{цитат|Спасението за всяка работа е в мярката. А където мярката е превишена, [[труд]]ът е бил излишен за човека.|||Nimi(a) omnia nimi(um) exhibent negot(ium) hominibus ex se.}}
 
 
{{цитат|Спокойствието е най-доброто оръжие срещу грижите.|||Animus aequus optimum est aerumnae condimentum.}}
 
 
{{цитат|Сред многото приятели човек има само малко верни.|||Puci ex multis sunt amici homini, qui certi sint.}}
 
 
{{цитат|Съветът е по-скъп и от злато.}}
 
 
{{цитат|[[Съдба]]та ту ласкае, ту пък хапе – както й хрумне.|||Fortuna fingit latratque, ut lubet.}}
 
 
{{цитат|Сърби го гърбът.||бълг.: Сам си проси боя – т.е. сам ще си докара наказанието|Dorsum prurit.}}
 
 
{{цитат|Сърце мое!||друг вариант: Душа моя!|Cor meum!}}
 
 
{{цитат|Това, което е направено, не може да бъде ненаправено.}}
 
 
{{цитат|Този ти е приятел, който ти помага в тежки моменти.||бълг.: Приятел в нужда се познава|Is amicus est, qui in re dubia re adjuvat.}}
 
 
{{цитат|Той вижда [[сънища]] наяве.||т.е. мечтае за невъзможносто|Hic vigilans somnant.}}
 
 
{{цитат|'''Толкова по-сигурно е, че ще свършиш работата, за колкото по-важна я считаш.'''}}
 
 
{{цитат|Тук са вълците, а там пък кучетата.||бълг.: Между чука и наковалнята – т.е. в затруднено положение, под натиск|Hac lupi, hac cani.}}
 
 
{{цитат|Туниката е по-близо (до тялото) от плаща.|||Tunica propior palio est.}}
 
 
{{цитат|Търси възли у тръстиката.||т.е. безсмислено занимание|Nodum in scirpo quaerere.}}
 
 
{{цитат|Умният … сам си чертае съдбата.||понякога се превежда и като "сам си кове щастието" ("Trinummus")|Sapiens … ipse fingit fortunam sibi.}}
 
 
{{цитат|Умният човек трябва да умее да сменя кожата си||т.е. да се приспособява към обстоятелствата|Versi pellem frugi convenit esse hominem quod pectus sapit.}}
 
 
{{цитат|[[Успех]]ът довежда приятелите.|||Res amicos invent.}}
 
 
{{цитат|[[Храброст|Храбрите]] духом добиват [[слава]], когато се борят сами!}}
 
 
{{цитат|Целият е кожа и кости.||т.е. мършав, слаб, гладен|Ossa ac pellis totus est.}}
 
 
{{цитат|[[Човек]] за човека е вълк||римска пословица, приписвана често на [[Декарт]], но срещната в писмен вид за пръв път у Плавт, използва се в смисъл, че хората не бива да се доверяват един на друг ("Asinaria")|Homo homini lupus est.}}
 
 
{{цитат|Човека го позори само това [[наказание]], което сам си е заслужил.}}
 
 
{{цитат|Чуждата нива оре, а своята оставил неорана||т.е. хванал се с чуждата работа, преди да е свършил своята|Fundum alienum arat, incultum familiarem deserit}}
 
 
{{цитат|[[Разточителство|Щедър]] на [[обещания]] език.|||Lingua dataria.}}
 
 
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Плавт“.