Томас Бернхард: Разлика между версии

{{цитат|Да бъдем възпитани католически, за нас означаваше да бъдем из основи разрушени. Католицизмът е най-големият разрушител на детската душа, най-голямото страшилище и най-голямото унищожилище за характера на всяко дете. Такава е истината. Благодарение на католическата [[църква]] милиони, в крайна сметка дори милиарди хора са из основи съсипани и разрушени, а естеството им се е превърнало в едно противоестество. На съвестта именно на католическата църква тежи разрушеният човек, напълно обърканият, а в крайна сметка и изцяло нещастният, такава е истината, а не обратното. Защото католическата църква търпи само католическия човек и никого другиго, да те направи католик, това е нейното намерение и трайната й цел. Католическата църква прави от хората католици, безпросветни креатури, които са забравили самостоятелното мислене и са му изменили в полза на католическата религия. Такава е истината. Може да признаем, че католическите обичаи винаги са ни омайвали като деца, че в самото начало, на село, не са били за нас нищо друго, освен една приказка, без съмнение нашата най-хубава приказка, а за възрастните единственият им театър, най-големият и за цял живот, но въпреки това тези приказки и този театър в крайна сметка са разрушили всичко естествено у хората и с течение на времето са ги съсипали. С тази своя приказка за деца и с този свой театър за възрастни католическата църква не цели нищо друго, освен тоталното съблазняване на плячката си, чрез тези приказки и този театър тя подчинява хората и ги изличава като хора, за да направи от тях лишени от воля и мисъл католици, или, както самата тя твърди вярващи. Католическата вяра, както и всяка друга вяра, е фалшифициране на човешката природа, тя е болест, с която милиони доброволно се заразяват, защото за тях тя е единственото спасение, за слабия, за съвършено несамостоятелния, който няма собствена глава, който е принуден да отстъпи мисленето на някаква друга, тъй да се каже по-висока глава; католиците преотстъпват мисленето на католическата църква, а с това й преотстъпват и действието, понеже така им е по-удобно, понеже, както вярват, иначе просто не могат. А католическата глава на католическата църква мисли ужасяващо. Тя мисли само за себе си и против човешката природа, тя мисли за своите цели и за ничии други, тя мисли само за своята слава и за ничия друга.|||}}