|
* ''[[Литература|Афоризмът]] е едва ли не e най-добрата форма на философските размисли.'' — [[Лев Толстой]]
* ''[[Литература|Афоризмът]] е кръстоска между [[мисъл]] и [[смях]].'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''[[Литература|Афоризмът]] е най-бързото бягство от себе си.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''[[Литература|Афоризъм]], който не те предизвиква към размисъл, не си струва прочитането.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''[[Литература|Афористът]] си отпочива от голямата литература.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''В мъдрия [[Литература|афоризъм]] няма поука.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Великият [[Литература|афоризъм]] – празно пространство, кънтящо от смисъл.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Добрият [[Литература|афоризъм]] те сдобрява със света.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Един [[Литература|афоризъм]] трябва да е дълбок и изящен.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Който се къпе в многословие, се дави сред [[Литература|афоризми]].'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Краткият [[Литература|афоризъм]] може да възбуди дълъг [[мислене|мисловен]] процес.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Късият [[Литература|афоризъм]] е извлечен от дълъг житейски [[опит]].'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''[[Нещастие]]то на [[Литература|афориста]]: да открива свои [[мисли]] в чужди афоризми.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''От [[литература|афоризъм]] не може да извлечеш цитат...'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Пролетният дъжд, ситен и ненаситен, е най-добрият [[критик]] на [[Литература|афориста]].'' — [[Венцеслав Константинов]]
| 