Георг Хегел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9:
* ''Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.''
* ''…Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в упорство. Това последното има само форма на характер, но не и такова съдържание.''
* ''Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия [[успех]], то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за [[работа]]та, а за да я свършат.''
* ''Ако фактите противоречат на моята [[теория]], толкова по-зле за фактите.'' — <small> така Хегел отвърнал веднъж на забележката, че неговите теории не се съгласуват с фактите.</small>
* ''Ако човекът прави своя [[цел]] нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…''
* ''Благодарение на [[войни]]те се запазва нравственото [[здраве]] на народите.''
* ''Благоразумието предполага, че собствената полза не се разглежда като цел на моралното поведение, въпреки че може да бъде и негово следствие.''
* ''…Благоразумието се изразява в това да не се разрушава благоразположението на другите и да се съхранява заради него самото.''
* ''[[Брак]]ът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.''
* ''В [[история]]та вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.''
* ''В [[религия]]та на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.''
* ''…[[Вдъхновение]]то… не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.''
* ''[[Вежливост]]та е знак за благосклонност и готовност към услуги, особено по отношение към тези, с които все още не сме в близки отношения на запознанство или дружба.''
* ''[[Воля]]та, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до [[решение]].''
* ''Връзката между две лица от различен пол, наричана брак, не е просто естествено, животинско свързване, нито просто граждански договор, а преди всичко морален съюз, който възниква на основата на взаимната любов и [[доверие]] и превръща съпрузите в едно лице.''
* ''Всеки иска да бъде по-добър от обкръжаващия го свят и дори счита себе си за по-добър от него. Този, който в действителност е по-добър, просто изразява този свят по-добре от другите.''
{{цитат|Всички действително световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на голяма [[трагедия]], а втория – във вид на жалък фарс.||тази мисъл понякога погрешно се приписа на [[Карл Маркс]], но той само я цитира в своите трудове|Alle großen weltgeschichtlichen Vorgänge ereignen sich zweimal: Das eine Mal als Tragödie, das andere Mal als Farce.}}
* ''Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си [[личност]].''
* ''Всяко художествено произведение принадлежи на своето време, на своя народ, на своята среда.''
* ''[[Възпитание]]то има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.''
* ''Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.''
* ''[[Дарба]]та без [[гениалност]] не надвишава особено нивото на голата виртуозност.''
* ''[[Дружба]]та се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на [[удоволствие]]то, което получаваш от личността на другия.''
{{цитат|[[Държава]]та е реалността на моралната идея.|||Der Staat ist die Wirklichkeit der sittlichen Idee.}}
* '''''Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.'''''
{{цитат|[[Език]]ът е тялото на [[мисъл]]та.|||Die Sprache ist gleichsam der Leib des Denkens.}}
* ''За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. Аморално е да се прави нещо от [[страх]] пред [[наказание]]то или за придобиване от другите на добро мнение за себе си''
* ''За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша.''
* ''За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.''
* ''Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще.''
* ''[[Зло]]то не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.''
* ''[[Идеал]] е всяка действителност в своята най-висша истина.''
{{цитат|[[Идея]]та е абсолют, а цялата [[действителност]] е само реализация на идеята.|||Die Idee ist das Absolute, und alles Wirkliche ist nur Realisierung der Idee.}}
* ''[[Изкуство]]то има за задача да разкрива истината в чувствена форма.''
* ''[[Ирония]]та е синтез от абсолютни антитези и затова чрез нея най-сигурно се познава истината.''
* ''[[Истина]]та е казана на място и на време, когато е послужила за осъществяване на делото.''
* '''''Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.'''''
* ''Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.''
* ''Истинската вежливост трябва да се разглежда именно като дълг, понеже ние като цяло сме длъжни да храним благосклонност към другите.''
* ''Истинската собствена полза се достига само чрез нравствено поведение.''
* ''Истинската същност на [[любов]]та изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.''
* ''Истинското мъжество на просветените народи се състои в готовността към саможертва в името на [[родина]]та.''
* ''Каквото човек прави, такова е и той.''
* ''Когато човек извършва една или друга нравствена постъпка, то това все още не го прави добродетелен; той е добродетелен едва когато този начин на поведение стане се проявява като постоянна черта на неговия характер.''
{{цитат|Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно.|||Alles was vernünftig ist, ist wirklich, und alles was wirklich ist, ist vernünftig.}}
**Всичко, което съществува, е разумно.— «Alles was ist, ist vernünftig.» — <small>популярен съкратен вариант на горната фраза</small>
{{цитат|Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.|||Wer etwas Großes will, der muß sich zu beschränken wissen. Wer dagegen alles will, der will in der Tat nichts und bringt es zu nichts.}}
* ''Който не гледа на света разумно, на него и светът не гледа разумно.''
* ''Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…''
* ''Към всеки човек трябва… да се предяви искането да проявява [[характер]]. Човекът с характер импонира другите, защото те знаят с кого си имат работа в негово лице.''
* ''Към своите [[приятел]]и трябва да бъдеш възможно най-малко дотеглив. И най-деликатното – да не искаш от своите приятели услуги.''
* ''Към характера се отнася преди всичко тази формална страна на енергията, с която човек, не давайки да го отклонят от веднъж избрания път, преследва своите цели и интереси, съхранявайки във всички свои действия съгласието със самия себе си.''
* ''Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички.''
* ''Лошият човек следва своите склонности и заради тях забравя своите задължения.''
{{цитат|Майката е гения на [[дете]]то.|||Die Mutter ist der Genius des Kindes.}}
* ''[[Морал]]ният принцип се отнася предимно към умонастроението или намерението. Но тук същественото е не само намерението, но и постъпката да бъде добра.''
* ''[[Мъжество]] спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.''
* ''На педантичния моралист трябва да се каже, че съвестта е морален светилник, който озарява добрия път; но когато се отклонят по лошия, него го разбиват.''
{{цитат|[[Навик]]ът е субективна необходимост.|||Gewohnheit ist eine subjektive Notwendigkeit.}}
* ''Навикът прави невидимо това, на което се основава нашето съществуване.''
* ''Наистина вечните произведения на изкуството остават… достъпни и доставят наслада във всички времена и народи.''
* ''Най-вредно е желанието да се предпазваш от [[грешки]].''
* ''Най-сериозната потребност е потребността от познаването на истината.''
* ''Не съществува нищо такова, което не би било средно състояние между битието и нищото.''
* ''Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото трябва да бъде.''
* ''Неблагородно е да не се говориш за правдата, когато е уместно тя да бъде казана, защото това унижава и самия тебе, и другите. Не следва обаче да говориш правдата, ако нямаш за това призвание или права.''
* ''Нещо престава да бъде това, което е, когато губи своето качество.''
* ''…Ние сме длъжни да искаме нещо велико, но също така трябва и да умеем да извършим великото; в противен случай това е нищожно желание. Лаврите на едното само желание са сухи листа, които никога не са били зелени.''
* ''Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е само лакей.''
* ''Нищо велико на този свят, не се извършва без [[страст]].''
* ''[[Нравственост]]та – това е разумът на волята.''
* ''Нравствеността трябва да се проявява във формата на [[красота]]…''
* ''Нравственото – това е подчинение на свободата…''
{{цитат|Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята…|||Was die Erfahrung aber und die Geschichte lehren, ist dieses, daß Völker und Regierungen niemals etwas aus der Geschichte gelernt…}}
* ''Отговорът на въпросите, които [[философия]]та оставя без отговор, е, че те трябва да бъдат поставени по друг начин.''
* ''По отношение на нравствеността са верни единствено следните слова на древните мъдреци: да бъдеш нравствен означава да живееш съгласно нравите на своята страна…''
* ''По-добре е никога да не си притежавал, отколкото да си загубил.''
* ''Помощта не бива да се извършва против волята на този, комуто се помага.''
* ''Понеже бракът включва в себе си елементът на чувствата, то той не е абсолютен, а неустойчив и съдържа възможността за разтрогване. Но законодателствата трябва във висша степен да затрудняват използването на подобна възможност и да опазват правото на нравственост срещу каприза.''
* ''Постепенната отмяна на [[робство]]то е по-добра от внезапната.''
{{цитат|Противоречието е търсене на смисъл отвъд границите на разума.||| Der Widerspruch ist das Erheben der Vernunft über die Beschränkungen des Verstandes.}}
{{цитат|Противоречието е, което движи света напред.|||Was überhaupt die Welt bewegt, das ist der Widerspruch.}}
**'''''Противоречието води напред.''''' — <small>популярен вариант на горната фраза</small>
* ''Първите отношения, в които по необходимост индивидът влиза с другите, това са [[семейство|семейните]] отношения. Тези отношения наистина имат и правна страна, но тя е изцяло подчинена на моралната страна, на принципа на любовта и доверието.''
* ''В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.''
* ''[[Разум]]ът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.''
* ''[[Реч]]та е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.''
* ''Само един човек ме разбра; а и той честно казано не ме разбра както трябва.''
* ''Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…''
* ''Самото [[време]] е вечно в своето понятие… Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.''
{{цитат|Световната история е напредък в осъзнаването на свободата.|||Weltgeschichte ist der Fortschritt im Bewußtsein der Freiheit.}}
{{цитат|…[[Свобода|Свободният]] човек не е [[завист]]лив – той охотно признава великото и възвишеното и се радва, че го има.||| Ein freier Mensch ist nicht neidisch.}}
* ''Своята [[съдба]] трябва да я избираме свободно, а също да я понасяме и да я осъществяваме.''
* ''Скуката у нас се чувства като у дома си.''
* ''Совата на Минерва излита едва с настъпването на здрача.''
* ''Срамът… е начало на гнева срещу това, което не би трябвало да бъде.''
* ''…Срамът… представлява зачатъчен, не рязко изразен [[гняв]] на човека срещу самия себе си, понеже той (гневът) съдържа в себе си реакция на съпротивата на моето собствено проявление срещу това, което съм длъжен и искам да бъда…''
* ''Сред всички задължения към другите най-първото е правдивостта и в думите, и в делата.''
* ''Сред всички като цяло безнравствени отношения – отношенията към децата като към роби е най-безнравствено.''
{{цитат|Сутрешното четене на [[вестници]] е своего рода реалистична сутрешна молитва.||| Das Zeitungslesen des Morgens ist eine Art von realistischem Morgensegen.}}
* ''[[Тайна]]та на [[щастие]]то се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".''
* ''…Такава празнина, като [[добро]] заради самото добро, въобще няма място в живата дейност.''
* ''Тактичността и деликатността се изразяват в това да не говориш за неща, каквито обкръжаващите условия не позволяват.''
* ''Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.''
* ''У скритата и затворена в началото същност на [[вселена]]та няма [[сила]], която би могла да противостои на дерзанието на [[знание|познанието]]; тя трябва да се разкрие пред нас, да покаже своите богатства и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.''
{{цитат|Хубавото е проявление на идеята чрез чувствено среда (камък, цвят, звук, свързан говор), реалността на идеята под формата на ограничен вид.|||Das Schöne ist das Scheinen der Idee durch ein sinnliches Medium (Stein, Farbe, Ton, gebundene Rede), die Wirklichkeit der Idee in der Form begrenzter Erscheinung.}}
* ''[[Чест]]та на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.''
{{цитат|[[Човек]] е това, което трябва да бъде едно човешко същество чрез [[образование]].|||Der Mensch ist, was er als Mensch sein soll, erst durch Bildung.}}
* ''Човек не е станал все още добродетелен с това, че е извършил една или друга, нравствена постъпка; той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му.''
* ''Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.''
* ''Човек се възпитава за свобода.''
* ''Човек трябва да уважава самия себе си и да счита себе си достоен за най-висшето. Той не бива в своите помисли да преувеличава величието и мъжеството на духа.''
* ''Човекът е историческо животно.''
* ''Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.''
* ''Човекът няма да стане господар на [[природа]]та, докато не стане господар на самия себе си.''
* ''Човекът… е принуден да се бори с необходимостта, установена от природата. Негов нравствен дълг е да си отвоюва независимост чрез своята дейност и своя разум.''
* ''…Човекът с характер е разсъдителен човек, който има пред себе си определена цел и твърдо я преследва.''
* ''[[Щастлив]] е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер…''
{{сорткат|Хегел, Георг Вилхелм Фридрих}}
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Философи]]
[[Категория:Германци]]
[[af:Georg Hegel]]
| |||