Карл Маркс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Автор
| Име = Карл Маркс, 1875 г.
| Снимка = Karl Marx.jpg
| Уикипедия = Карл Маркс
Ред 11:
}}
 
'''[[w:Карл Маркс|Карл Хайнрих Маркс]]''' (нем. [[w:de:Karl Marx|''Karl Heinrich Marx'']], [[w:1818|1818]] - [[w:1883|1883]]) е немски политически философ и политически икономист, иидеолог на комунистическото движение в общественсветовен деятелмащаб.
 
 
{{цитат|Ако славянското население на днешна [[България]] достигне когато и да е господство в страната, тогава поради същата нужда, както в Сърбия, ще възникне и в неговата среда антируска прогресивна партия, каквато неизбежно се е зараждала всеки път, когато някоя част от Турция е оставала полунезависима.||1853, Ню-Йорк трибюн|}}
 
 
{{цитат|Ако в търговията [[Време — Продължителност|времетовреме]]то е [[пари]], във [[войната]] е [[победа]].|||}}
 
 
{{цитат|Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание.||из "Към критика на политическата икономия", 1859|Es ist nicht das Bewußtsein der Menschen, das ihr Sein, sondern umgekehrt ihr gesellschaftliches Sein, das ihr Bewusstsein bestimmt.}}
{{цитат|Битието определя съзнанието.|||}}
** ''Битието определя съзнанието.'' — <small>популярен съкратен вариант на горната мисъл</small>
 
 
Line 26 ⟶ 27:
 
 
{{цитат|В процеса на борбата[[борба]]та с истината[[истина]]та, заблуждението самосамò се разобличава.|||}}
 
 
{{цитат|Временната[[Време]]нната раздяла е полезна. Постоянното общуване създава усещане за еднообразие.|||}}
 
 
Line 38 ⟶ 39:
 
 
{{цитат|Всяка [[нация]] може и трябва да се учи от другите.|||}}
 
 
{{цитат|Всяка собственост е [[кражба]].|||}}
 
 
{{цитат|Демокрацията[[Демокрация]]та е пътят към [[социализъм|социализма]].|||}}
 
 
{{цитат|Една форма на свободата[[свобода]]та обуславя друга, както един крайник на тялото обуславя друг. Всеки път, когато под въпрос се поставя една или друга свобода, с това се поставя под въпрос и свободата изобщо.|||}}
 
 
Line 53 ⟶ 54:
 
 
{{цитат|Жестокостта[[Жестокост]]та е характерна за законите, продиктувани от страх, защото страхът може да бъде енергичен само бидейки жесток.|||}}
 
 
{{цитат|Законите[[Закон]]ите на икономиката започват да се проявяват, когато ги нарушават.|||}}
 
 
{{цитат|Златото и среброто по своята [[природа]] не са пари, но парите по своята природа са злато и сребро.|||}}
 
 
{{цитат|Изкуството[[Изкуство]]то е най-възвишената радост, която човек дарява на себе си.|||}}
 
 
{{цитат|Моралните[[Морал]]ните устои не могат да бъдат създаденисъздавени с параграфите на закона.|||}}
 
 
{{цитат|Най-дълбоките [[чувства]] най-трудно се изразяват с [[думи]].|||}}
 
 
Line 76 ⟶ 77:
{{цитат|Наказанието не трябва да предизвиква по-голямо отвращение от престъплението.|||}}
 
{{цитат|[[Наука|Научните]] [[истина|истини]] са парадоксални, ако се съди на основата на всекидневния опит, който улавя само заблуждаващата видимост на нещата.|||}}
 
 
{{цитат|Нито един [[човек]] не се бори против [[свобода]]та — човек се бори в най-лошия случай против свободата на другите.|||}}
 
 
{{цитат|Няма нищо по ужасно, по-унизително, от това да бъдеш [[роб]] на роба.|||}}
 
 
Line 91 ⟶ 92:
 
 
{{цитат|Парите са посредник между потребността и предмета, между живота[[живот]]а и средствата за живот на човека.|||}}
 
 
{{цитат|Призрак броди из [[Европа]] – призракът на комунизма.||начална фраза от "Манифест на Комунистическата партия", 1848 г. в съавторство с [[Фридрих Енгелс]]|}}<ref name="manifest">[http://comparty-bg.com/forum/viewforum.php?f=6&start=0&sid=f0173cebd068093ec9e08c180da117af "Манифест на Комунистическата партия", изд.1948 г.]</ref>
 
 
Line 100 ⟶ 101:
 
 
{{цитат|Продай на човек риба коятои датя го изхрани за един ден, научи човек на риболов и си изгубил чудесна [[бизнес]] възможност.||За капитализма|}}
 
 
Line 106 ⟶ 107:
 
 
{{цитат|[[Революция|РеволюциитеРеволюции]]те не се правят със закони.|||}}
 
 
Line 121 ⟶ 122:
 
 
{{цитат|Срамът е своего рода [[гняв]], само че обърнат навътре.|||}}
 
 
Line 130 ⟶ 131:
 
 
{{цитат|Четенето[[Четене]]то на художествени произведения е неоценим извор за опознаване на живота и законите на неговата борба.|||}}
 
 
{{цитат|Човечеството се прощава със своето [[минало]], [[смях|смеейки]] се.|||}}