Военна база "Пенсакола": Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 716:
<br>
* '''Ковач''' (в спортната зала):&nbsp;&nbsp;''Какво ти е направил чувалът?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Просто поддържам форма. Някои дни са по-лесни от други.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Така е. ''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Прегледах препоръките ти за "златния" клас. Съгласен съм с оценката ти. Готови са.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Добри са. Справи се отлично.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Всички се справихме. Получих списъка на новата група. Изглеждат обещаващи. Ще ти го пратя следобед. ''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Може ли да обсъдим нещо? Трябва ми съветът ти.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Разбира се.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Отнася се за морската пехота.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Откриха ръководни позиции. И мисля да кандидатствам. Но и не искам да ви оставям сам с новата "златна" група.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ти си отличен офицер. Но щом се целиш в пехотата, ще го преживея.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Наистина ли?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Разбира се. Заслужава си. Нали затова ни обучават. Не го изпускай.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Това е вторият разговор за морската пехота, който водя тази седмица.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Така ли?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Джак Хайтауър – беше по работа в Кайро. Убиха го, докато говорехме по телефона.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не знаех. Съжалявам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Беше добър човек. Слушай, всички се целим в пехотата. Затова не се колебай.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Да сър.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Здравей, докторе.''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Движите се като стрела, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Така е. Винаги бързам.''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Което означава, че знаете къде отивате.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Осемнайсети отряд ще бъде разпределен в Средния изток, нали?''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Това е първата задача, която планираме.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Кой ще я командва.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Позицията е нова. Не съм препоръчал никого.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Имайте ме предвид, сър.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Не ти ли остана още година в базата за обучение на пилоти.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Договорът ми изтече. Готов съм за преразпределение.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Заради Хайтауър ли е?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Отчасти. Бяхме приятели и ще ми липсва. Но не е само това. Убийството му беше нещо като… събуждане за мене. Няма да живеем вечно, нали?''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Има място в командния щаб.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Знам. Майор Луис кандидатства и се надявам да го получи. Но това не е за мен. Аз съм пилот. Не искам да се отказвам. Искам да ръководя боен отряд. Сега ми е времето.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Ще те препоръчам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, сър.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Не ми благодари. ''
 
 
* '''Бил Кели''' (към командира на току–що кацналия боен хеликоптер):&nbsp;&nbsp;''Впечатляващо изпълнение.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Обикновен работен ден, сър.''<br>'''Бил Кели''' (подава ръка за поздрав):&nbsp;&nbsp;''Полковник Кели.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Едуард Тарели, позивна Капоне''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да не би да ти е идол?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не, вече не.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Откога летиш на "Кобра"?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''От една година.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Летял си на "Хорнет" и си бил добър. Защо го смени?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Искам да съм по-близо до хората на земята – да ме виждат, когато погледнат нагоре. Искам и врагът да знае, че съм там. Дава им повод за размисъл.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Говориш като истински морски пехотинец. Аз съм новият командир на 18-ти отряд. Разбрах, че са те преназначили към мен. Как се чувстваш?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Мотивиран, сър. Получихте ли графика?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Засега има няколко варианта. Първо се предвижда шестмесечно обучение, но могат да ни повикат всеки момент. Но смятам, че ти си готов!''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Така е, сър! Винаги готов!''
 
 
* '''Дежурен офицер''' (на оперативка):&nbsp;&nbsp;''Мирно''<br>'''Бил Кели''' (влиза, държащ в едната си ръка плюшено вълче с пура):&nbsp;&nbsp;''Седнете. Това е Реджи. Има дълга и интересна история още от Втората световна война. Опознайте го. Обикнете го. Той е вашият талисман – ще ви донесе късмет и вдъхновение. Но няма да може да свърши истинската тежка работа. Дами и господа, тук е допирната точка между небето и земята. Вие сте авиационната част на 18-ти отряд на морската пехота. Досега сте били най-добрите с онова, с което сте се занимавали, но отсега нататък ще бъдете обучавани да работите в екип, който ще подкрепя и подсигурява войските на земята. Вие ще бъдете част от нов екип: "Летящите бандити" (Flying Bandits). Носете емблемата с гордост.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Супер.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Летящите бандити? Харесва ми. ''
 
 
* '''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Събрали са в отряда все банда каубои – куражлии без финес.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Сякаш ти си модел за подражание.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Я млъквай. Въобразявам ли си или… Лед-ът се разтопи… по ей оня тип.''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ще остана, докато се оправиш, татко.''<br>'''Тъкър Хенри-старши:'''&nbsp;&nbsp;''В никакъв случай. Върни се в отряда си.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Може да почака.''<br>'''Тъкър Хенри-старши:'''&nbsp;&nbsp;''Там ти е мястото. Някои хора цял живот се чудят какви искат да бъдат, но не и ти. Ти знаеше от самото начало. Гордея се с теб.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Има нещо…, за което не се гордея, татко. Говоря за Тери, която ти отнех.''<br>'''Тъкър Хенри-старши:'''&nbsp;&nbsp;''Няма нищо, за което да съжаляваш. Нищо. Следвай сърцето си. Само то има значение. ''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Черпакът ще има да наваксва, като се върне.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Как е той?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Мисля, че е добре. Според баща му цялото безпокойство около здравето му било много шум за нищо, но въпреки всичко Черпакът ще остане при него още няколко дни.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Добре.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''А между другото той попита какво става с къщата?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Напоследък имах доста неща на главата си…''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Фитил, спомни си, че теглихме чоп и тази задача се падна на теб.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Знам и ще се погрижа.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Докато сме живи?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Ще се заема утре.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Утре летим. Защо не довечера?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Довечера имам среща.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''А, забравих – дамата в църквата. Но знам какво правиш. Смяташ, че ако почакаш, ще го направя аз, обаче забравѝ! Няма да стане!''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Ще се заема. Обещавам. Още утре сутрин.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Проблеми в рая?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Обичам Фитила, но той има някои проблеми с изпълнението на задачи. Ама… ще се оправи.''
 
 
* '''Фитил''' (в залата на басейна):&nbsp;&nbsp;''Страхотни хлапета!''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Повечето са в приемни семейства. Забъркали са се в неприятности.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''И искаш да им попречиш да си навлекат нови.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''С леко побутване в правилната посока.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''В крайна сметка сами ще направят своя избор.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Доста си суров. Всеки се нуждае от помощ.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Вярно е, че са още хлапета, но дори да им помогнеш сега, рано или късно ще осъзнаят, че изборът е изцяло техен и сами ще изберат пътя си.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Това гласът на опита ли е?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Да кажем, че съм минал по този път… ''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Които ме познават, знаят, че съм педант. Целта на морската авиация е да съдействаме на онези, които носят оръжията. Работата ни е: да ги закараме и да им помогнем да победят.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Как се чувстваш на новия команден пост?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Различно. Ще ми липсва летенето.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ти си пилот. Можеш да вдигнеш самолета, когато пожелаеш.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Прекалено много работа.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''От теб зависи.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Наистина ли ще пуснеш Черпака да лети? Има много лични проблеми. Не знам доколко е надежден.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Той е професионалист. Ще се справи.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Може да не е във форма, когато ни призоват. А ако стане нещо със здравето на баща му?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Той ми каза, че баща му се оправя. Но знаеш ли… и ти трябва да повярваш, че той ще се оправи.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Поне го отстрани от утрешното упражнение.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не мога. Има доста да наваксва. Времето напредва и трябва да хвърлим стръвта.''
 
 
* '''Бил Кели''' (след тренировката):&nbsp;&nbsp;''Фитил, Лед – отлична работа. Черпак – ела за малко. (отдалечават се от другите) Виж, капитане. Знам, че ти се насъбра много на главата, но щом се качиш на самолета, или ще трябва да се съсредоточиш, или ще се наложи да си намеря друг пилот. Не желая да водим повече този разговор. Ясно ли е?''<br>'''— Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''
 
 
* '''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Бил, време е за трудните въпроси. Как се справят хората ти?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Около очакванията ми. Имахме малко неуредици, но като цяло са добре.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''А онзи пилот на "Хорнет"-а?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Черпака ли?''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Да.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Какво за него?''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Чух, че имал лични проблеми.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Баща му е болен. Но той може да се справи, сър.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''А справя ли се? Доколкото разбрах е забравил да зареди бомбата на тренировката?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, Черпакът е добър пилот. Струва си да опитаме.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Сутринта се е издънил. Следващият път може да е по-сериозно. Премисли добре нещата преди да загубиш някого. ''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ей, Ковач, искам да поговорим. Натопил си ме.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''За какво говориш?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Говорил си зад гърба ми с шефа за Черпака.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ей, чакай малко. Не правя нищо зад гърба ти. Той попита как се справят момчетата и аз му отговорих.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Стига, Ковач. Можеше да ме покриеш.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Той ме хвана неподготвен. Не очаквах въпроса. И вече не съм от твоите офицери.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тоест.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Дължа на полк.Дрейтън коректна информация. Но никога не бих ти навредил нарочно.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. Вече не си от екипа ми. И понякога ще имаме различия в мненията. Но става въпрос за моите хора. И ако решиш да говориш с Дрейтън или друг, аз искам да знам за това.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''И двамата има за какво да помислим.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, определено.''
 
 
* '''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Беше страхотен с децата. Имаш подход към тях.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Да, някои хора все още мислят, че съм един от тях.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Не ти е било лесно да пораснеш, нали?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Да кажем, че за мен разбитото семейство би било за предпочитане. Не познавам баща си, а майка ми пиеше. Прекарах по-голямата част от детството си като тези деца – в приемни семейства.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Съжалявам.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Не, не, недей. Това ме е направило силен. Научи ме на някои неща за живота. И най-важният урок беше: че мога да разчитам само на себе си.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Само това ли? В нищо друго ли не вярваш?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''[[Увереност|Вярвам]] в три неща: вярвам в себе си, вярвам във военноморските сили на САЩ и в надеждността на F-18 Hornet.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''А в нещо по-голямо? Нещо… извън този свят?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Ако говориш за религия, Господ и други подобни неща… много съжалявам, но… това не е за мен. Разочарована ли си?''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Ти си добър човек и се движиш по собствен път.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''И бих искал да те видя отново.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Аз също.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''И много искам да те целуна.''<br>'''Сара:'''&nbsp;&nbsp;''Мислех, че никога няма да го кажеш… ''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не бързай да се връщаш след погребението на баща си. Ще се погрижа да наваксаш, когато приключиш всичко.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Оценявам го, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Наистина, съжалявам, Черпак. Ще ми се да можех да ти кажа друго, но…''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Няма какво да се каже. Вярно е, че знаех, че му остава малко, но не мислех, че ще стане толкова бързо. При последната ни среща си поговорихме.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Така ли?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ще ми се да го бяхме направили отдавна. Не знам… Мисля, че баща ми постигна някакъв мир в живота си и искаше да го знам…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Е…, подобни мисли са поне успокояващи. Между другото генералът каза, че иска да направят военно погребение на баща ти. С всички почести.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Би му харесало.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, би му харесало. Морският пехотинец винаги си остава такъв.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да.''
 
 
* '''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Може би… не е важно какво казва той, а как го казва.''
 
 
* '''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Най-лесният начин да надникнеш в мъжкото сърце… е да го качиш на ринга.''
 
 
* '''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Е, хубаво е да знам, че репутацията на цялото военно-въздушно съсловие лежи на раменете ми.''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Новини от Фитила?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Черпак, няма го едва от три дни.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Сигурно ще чуем за него, ако проиграе някой "Хорнет".''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Цял живот ли ще му го напомняш?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Разчитай на мен.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Помолѝ го за помощ.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Няма да го моля за нищо.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам. Явно гордостта ти граничи с глупостта.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''И какво ще направо по-добре от другите?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не знам. Няма да разбереш, докато не опиташ.''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ако аз поговоря с него, може би ще каже нещо?''<br>'''Полицай:'''&nbsp;&nbsp;''Вече го пуснахме.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Просто така?''<br>'''Полицай:'''&nbsp;&nbsp;''Майка му внесе гаранцията.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Имате ли адреса на хлапето?''<br>'''Полицай:'''&nbsp;&nbsp;''Той е непълнолетен. Не мога да ви кажа, че се казва Ринг Снайдър, а прякора му е Меджик. Просто… не мога.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Меджик… много мистериозно.''<br>'''Полицарй:'''&nbsp;&nbsp;''Не мога да ви кажа и че майка му е специализиран учител в "Свещено сърце".''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам. Но благодаря все пак.''<br>'''Полицай:'''&nbsp;&nbsp;''Моля. Но за какво?!''
 
 
* '''Лудото Куче:'''&nbsp;&nbsp;''Да излизаш с дъщерята на командира си не е най-добрият начин да направиш кариера.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Знаеш ли какво му липсва на това заведение? Трябва да има спагети.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Има наденички. Не искаш ли?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Да ти приличам на немец.''
 
 
* '''Джанин:'''&nbsp;&nbsp;''Ясно. Не ти стиска да излизаш с дъщерята на шефа си?''<br>'''Ефр.Домингес:'''&nbsp;&nbsp;''Да излизам с дъщерята на шефа ли? Да не би да работя в "Бъргър Кинг"?! Баща ти ми е отряден командир. Бием се заедно. Доверявам му живота си, но и той трябва да ми има доверие.''<br>'''Джанин:'''&nbsp;&nbsp;''Но аз наистина си падам по теб. Ако не си го почувствал, тогава – добре, да забравим за случилото се.''<br>'''Ефр.Домингес:'''&nbsp;&nbsp;''Не мога. Не мога. И какво ще кажа на баща ти?! Трябва да се махна оттук. Още сега.''
 
 
* '''Меджик:'''&nbsp;&nbsp;''Вижте знам, че си искате колата, но по-скоро ще загина, отколкото да издам другарите си.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Губим си времето. Да се махаме!''<br>'''Меджик:'''&nbsp;&nbsp;''Никога няма да си видиш колата! А ти пък какво зяпаш!''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Той заряза всичко, за да помогне на майка ти.''<br>'''Меджик:'''&nbsp;&nbsp;''С майка ми не ни трябва помощ.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Забелязвам. Справяте се отлично. Ти си на 16 с висяща присъда. Няма да издържиш и един ден в затвора.''<br>'''Меджик:'''&nbsp;&nbsp;''Не ме е страх от съда. Аз съм част от нещо по-голямо. Ако вляза вътре, ще ми помогнат.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Да не отиваш на хотел.''<br>'''Меджик:'''&nbsp;&nbsp;''Виж. Ти не би го разбрал. Това са гангстерски неща.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не бих разбрал, а? Ще ти кажа нещо, малкия. Дядо ми, човекът, който ме научи да се моля, ще си изгние в затвора за организирана престъпност. Любимият ми брат няма да доживее и до 30, защото не пуска пистолета.''<br>'''Меджик:'''&nbsp;&nbsp;''И на всеки ли разказваш тази история?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не, не всеки си струва. Е, съсипвай си тогава живота.''<br>'''Меджик:'''&nbsp;&nbsp;''Бандата е моят живот, моето семейство, всичко, което имам.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Всичко, което имаш, а?! Майка ти ще се зарадва да го чуе. Засрами се!''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Част от работата ми е да намирам най-добрите хора. Затова си тук. Ако някой е допуснал грешка в случая, това не си ти. Всички правим грешки и жертви понякога. И ги преодоляваме. ''
 
 
* '''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, исках да ви благодаря, че ми дадохте възможност да се кача отново на кораба. Положихте много усилия. Благодаря ви.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Нямаше да го направя, ако не си струваше.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря. А как са нещата в Пенсакола.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Нося ти съобщение от Черпака и Лед. Може би ще го разбереш… нещо като: "Спри да се мотаеш, домъкни си задника в базата и свърши малко работа."''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Готов съм, само си чакам самолета.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Е, приятен полет.''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Определено не ти трябва помощ. Ти си най-независимия човек, когото познавам.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, бе. Само се преструвам.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Добре се справяш.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Наистина ли смяташ, че съм независима…''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Определено. Не ми позволяваш да вдигна дори един кашон, за да ти помогна.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Май прекалено много ме хвалиш.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Ти го заслужаваш. За теб!''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не, за теб!''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ще върнем Фитила, бъди сигурен.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Знаеш ли какво ми се иска? Ще ми се сам да се метна на "Хорнет"-а и да ида да го потърся в тази буря. Знам, че е против правилата, но точно в този момент въобще не ми пука.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ще го върнем на земята!''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ще те питам нещо, но не се смей.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Добре.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Смяташ ли, че плаша мъжете?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''В какъв смисъл?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ами… нали говорихме колко съм независима… Това отблъскващо ли е?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Задаваш ужасно труден въпрос. Истината ли искаш?''<br>'''Лед''' (смеейки се):&nbsp;&nbsp;''Не, излъжи ме!''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Мисля, че ти искаш да ги изплашиш.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Защо да го искам?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Страх те е да се сближиш. Сближаването плаши всички. Отваряш вратата, пускаш някого и вече не можеш да скриеш нищо, нали?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да. И на теб ли ти е трудно?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Определено. Допреди малко, докато ти разказвах за баща си, ми беше ужасно трудно.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Но това е ненормално.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо да е ненормално? Не искам да ме виждаш така, разбираш ли?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Но ние сме приятели и се обичаме, нали?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Понякога мисля, че е по-сложно.''
 
 
* '''Фитил''' (в повредения самолет по време на силна бурята):&nbsp;&nbsp;''В случай, че не ме чувате, може би ще откриете рекордера и ще чуете последните ми думи. Ето ги и тях. Това е най-ужасната буря в живота ми. Вълните са над петнайсет метра. Вятърът е около 75 възела. Не бих катапултирал в него. Сигурен съм, че сте направили всичко възможно. Стават такива неща. Но ми се ще да не беше станало с мен. … Ако данните са верни, вече нямам гориво. Не знам как още летя. Но трябва да кажа нещо. Трябва да го кажа. Срещнах едно момиче и й казах, че вярвам само в себе си, в самолета си и в армията. Но вече не съм сигурен. Аз… не мога да го обясня, но усещам нещо тук. Усещам някакво присъствие. То ме крепи засега. Не мога да го обясня, но го усещам около мен. Ето, че вече би трябвало да съм в океана, но още летя.''<br>'''Бил Кели''' (слушайки го от командния пункт):&nbsp;&nbsp;''Щом вярва, че ще успее, мен ме устройва. Нека капитанът на самолетоносача завие 90 градуса надясно – трябва да изравним с посоката на Фитила.''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Това е добър знак.''<br>'''Фитил''' (от кабината на самолета без да може да се чува с командния пункт):&nbsp;&nbsp;''Полк.Кели, подп.Луис – благодаря за всичко, което направихте за мен. Нямаше да съм и наполовина толкова добър пилот. Всичко, което съм искал, е да летя и вие ми показахте как да дам най-доброто от себе си. Днес научих още нещо – разбрах, че макар да съм сам тук – на самолета в тази буря, – всъщност изобщо не съм сам. Нали имам вас, Черпака, Лед и хората от Пенсакола. И още нещо – нещо по-голямо от всичко… Не мога да го обясня. Каквото и да стане, какъвто и да е краят, искам да знаете, че за мен няма значение… Всичко е наред: днес е хубав ден, днес е хубав ден и искам да го знаете. Искам да го знаете! Господи, светкавица възпламени десния ми двигател. Накланям се рязко надясно. Ще се опитам да стабилизирам… Останах с един двигател, само един. … Кула! Тук 2-0-2. Виждам ви! Виждам ви! Захождам за кацане.''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''С един двигател е почти невъзможно…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Но не и напълно невъзможно.''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''Ами… да.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тогава ще се справи. Да го приземим.''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''До всички екипи: Пригответе се за аварийно кацане. Пригответе се за аварийно кацане.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Време е за танци, синко. Стъпвай внимателно.''<br>'''Фитил''' (приближавайки пистата на самолетоносача):&nbsp;&nbsp;''Време е за танци, Фитил. Да потанцуваме. Хайде, хайде, хайде…''<br>'''Бил Кели''' (от командния пункт):&nbsp;&nbsp;''Да!! Това е! Закова самолета! ''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Колко сме уязвими. Един миг и целият ни живот се променя. За добро или за лошо. ''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Д-р Брандън, откакто сте в базата някой хвалил ли е отношението ви към пациентите ви?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Още не. А трябва да го подобря ли?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Може би мъничко.''
 
 
* '''Черпак''' (след учебно кацане):&nbsp;&nbsp;''Това беше супер! Сигурно си доволен от себе си.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Там е проблемът. Не чувствам абсолютно нищо.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Стига. Не ти вярвам.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Самолетът е целият ми живот. Но се отписвам от графика за полети.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Какво?!!''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Чу ме.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не можеш.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Напротив. Следобед ще си подам оставката.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''И защо?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Защото вече не ми пука за небето. Затова. За един пилот това може да е фатално.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Това твоето е просто реакция от преживяното в онази буря. … Знам какво е да се събудиш една сутрин и да осъзнаеш, че си живял за друг.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''На кого си мислиш, че говориш? Правя го заради себе си – само това имам.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Изобщо не ти вярвам. Умът ти е задръстен с толкова глупости, че дори не е смешно.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Какво искаш да ми кажеш?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ще ти обясня. Откакто те познавам, се опитваш да се докажеш. Опитваш се да надминеш всички очаквания към теб. Да се помириш с родителите, които не си имал. Стараеш се да си най-великият пилот в света, за да натриеш носовете на останалите. Но знаеш ли какво: ти живееш живота си за другите, само не и за себе си. Казах достатъчно!''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Не забравяйте, че водим война. Тук, в тила на врага, ние сме просто подвижни мишени. Допуснете ли грешка, веднага ще се превърнете в поредния военен трофей на врага.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Не разбирай думите ми погрешно, момче, но винаги злепоставям първия сгафил, за да стимулирам останалите. Никой не иска да се изложи. Това може да им спаси живота. И за да няма лоши чувства, след като свършим тренировките, ще ме черпиш няколко бири. ''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''В много страни правят страхотна бира: Америка, Германия, Мексико, Тайланд. Но най-хубавата бира е тази на аванта.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, да.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Пийте, а следващата е от мен.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Как станал инструктор по оцеляване?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Имам опит.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Свалили са те в тила на врага?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''В Залива?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Боливия.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Боливия?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Помагахме на отдел "Наркотици" да търси кокаинови полета в Амазонка. Бандитите се бяха сдобили с ракета и ни улучиха.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Твърдиш, че са ви улучили и си оцелял?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Пилотът не успя, помощникът също, но аз извадих късмет. Трябваха ми 96 часа, за да се измъкна оттам.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Измъкнал си се от Амазонка… сам?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Не съвсем. Търсеха ме всякакви хора. Някои дори на моя страна.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Какво е чувството да те преследват?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Ти ми кажи. Сигурно всички си падат по теб.''<br>'''Лед''' (насмешливо):&nbsp;&nbsp;''Освен присъстващите тук.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Не го приемай лично, но не си мой тип и не понасям отказите.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Признавам, че добре преценява хората.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''По-добре да си тръгвам, че тестостерона на тази маса ще ми стигне… за промяна на пола.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Казано чисто платонично, би било… трагедия.''<br>'''Капоне''' (към Лед):&nbsp;&nbsp;''Колата ми се повреди. Ще ме закараш ли?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Дадено.''<br>'''Кейт''' (към останалите двама на масата):&nbsp;&nbsp;''Искате ли по още едно.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ще бъде страхотно.''<br>'''Кейт''' (към инструктора):&nbsp;&nbsp;''Не съм те виждала друг път тук. Аз съм Кейт.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Целуни ме, Кейт.''<br>'''Кейт''' (към Черпак):&nbsp;&nbsp;''Това е от мюзикъл, Черпак.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, знам. Музикалните ми познания не свършват с Пърл Джем.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Та… как се казваш?''<br>'''Инструктор''' (целувайки й бавно ръката):&nbsp;&nbsp;''Рей Хартли.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Офицер и джентълмен.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Така съм възпитан. Но признавам, че не беше лесно.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''И какво ще искаш, Рей Хартли.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Нищо. Просто изведнъж ми се замая главата.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Нима? Често ли ти се случва?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Не съм го изпитвал много, много отдавна.''<br>'''Черпак''' (объркано):&nbsp;&nbsp;''Ами… по-добре да ми сипеш… или пък не.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''По-добре да си тръгвам. До утре, Черпак. Дано се видим скоро, Кейт.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Е, знаеш къде да ме намериш.''<br>'''Инструктор''' (тръгвайки си):&nbsp;&nbsp;''Добре.''<br>'''Кейт''' (сяда срещу единствения останал на масата Черпак):&nbsp;&nbsp;''Лелее… Какъв е?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не знам. Изглежда ми приятен. От специални операции е.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Би ли уточнил? Женен? Сгоден? Необвързан?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Познаваме се съвсем отскоро.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Но би могъл да разбереш.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо не го питаш сама?''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Да питам мъж дали се вижда с друга жена?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Разбира се? И аз бих могъл да го направя, но ще изглежда детинско.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Един житейски урок: щом става въпрос за мъж и жена, независимо на колко са години, винаги изглежда детинско.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ще се опитам тогава.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря. Чашата ти е празна. Искаш ли?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Чудесна идея.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Можеше сам да си поискаш.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Добре, Капоне. На тренировката по оцеляване стигна най-далече от всички, но пак "загина". Къде сгреши.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Повярвах си, че съм надхитрил другите.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Чисто и просто: повярва си и те хванаха. Докато не се върнете в базата да давате обяснения защо сте изгубили самолета си, винаги трябва да бъдете нащрек. Решите ли, че сте победили, веднага ще изгубите. Утре тренировката е точно в осем. Починете си добре. Ще има ръкопашен бой.''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Рей, дано не ме разбереш погрешно, но съм любопитен дали си женен или пък обвързан.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Виж, и аз те харесвам, Черпак, но не бива да го разгласяваме.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не питам за себе си, а за една приятелка.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Надявам се, че тази приятелка е привлекателна?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Помниш ли Кейт от бара?''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Да… Кейт… Добре.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Здравей.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Боже, така ме стресна.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Съжалявам. Отбих се да те черпя едно питие.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Май си ударил вече няколко.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''От притеснение, че ще те видя.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Не ми изглеждаш притеснителен.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Тогава да изпием по чаша кафе.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Жалко, че изключих машината. Вече е време да затварям бара.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Неподходящ момент? Ще отида да взема от кафенето малко по-надолу.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Няма да караш в такова състояние.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Трудно ще мога да вървя.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Знам къде да пийнем кафе, докато се оправиш.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Е, ще ти бъда благодарен.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Трудностите те правят по-силен.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Харесваш пилоти?''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Харесвам летенето. И няма как да избягам от пилотите.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Защо ли е така?''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Защото съм късметлийка. Винаги съм била благословена. Пилотите се нуждаят от късмет. И аз го споделям с тях. Но сигурно ти звучи доста отнесено.''<br>'''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Не, в никакъв случай. Започвам да се чувствам късметлия.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Добре, ще донеса още кафе.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Понякога нещата се [[промяна|променят]] и ти се иска да ги поразтърсиш, за да се подредят както трябва. Сещаш се… Като в покера – новото тесте решава проблемите.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Съумели сте успешно да избегнете врага, но ще дойде момент, в който трябва да поемете инициативата и да го предизвикате в ръкопашна схватка. Но помнете едно: ако не го обезвредите бързо, той ще ви убие. Ръкопашната битка е най-ефективният начин да победите: бъдете агресивни и владейте ситуацията. ''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Искам да разбера какво е станало на тренировката, капитан Дженсън.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Капитан Хартли е отличен инструктор.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не става въпрос за обучението, а за теб и поведението ти, капитане. Какво става между теб и Хартли.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Нищо, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Целта на обучението е да създаде екип. Ако имаш проблем с Хартли, го разреши професионално.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Слушам, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Искаш ли да споделиш нещо, за да ти олекне.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Разочарован съм от теб. Но ще приема разговора ни с теб като изправителна мярка до последващи събития. Ако Хартли реши да повдигне обвинения, намери си добър защитник.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. Това ли е всичко.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Засега. Свободна си.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Няма да му се размине.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да постъпиш както е редно. Но се захващаш с много трудна задача.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Няма да повдигна обвинения срещу нея. Не всяка грешка трябва да води до съда. Тя просто искаше да победи. А това не е лошо за един пехотинец.''
 
 
* '''Бил Кели (по време на учение):'''&nbsp;&nbsp;''Докладвай обстановката!''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''Повечето от задачите са изпълнени. 80 процента успеваемост.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''"Жертви"?''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''По-малко от пет процента. Приемливо е.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Можем и по-добре. Никога не [[план]]ирам наличие на жертви и за мен те са неприемливи. ''
 
 
* '''Кели''' (към влезлия току–що войник):&nbsp;&nbsp;''Свободно, ефрейтор. Това е г-н Стодарт, от военни разследвания.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Седни. Разследва кражбата на ракети "Стингър" от базата.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''И какво общо имам аз?''<br>'''Стодарт:'''&nbsp;&nbsp;''Ти ми кажи.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Нищо не знам.''<br>'''Стодарт:'''&nbsp;&nbsp;''Значи е съвпадение, че си дошъл преди седмица и малко след това ракетите са изчезнали.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Стават съвпадения.''<br>'''Стодарт:'''&nbsp;&nbsp;''А нима е съвпадение, че в четвъртък не си бил в базата?''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Бях в отпуск и прекарах нощта в града.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Някой ще го потвърди ли?''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Бях сам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Значи нямаш алиби.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Не мислех, че ще ми трябва. ''<br>'''Стодарт:'''&nbsp;&nbsp;''Имал си достъп до оръжейната.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Мнозина имат. Защо разпитвате точно мен?''<br>'''Стодарт:'''&nbsp;&nbsp;''Малцина имат татуирана свастика на гърба си.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Направих си я в гимназията. Това беше глупаво. Дружах с неподходящи хора. Но това не ме прави крадец.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Подозираме, че кражбата е извършена от расистка групировка.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Не съм расист.''<br>'''Стодарт:'''&nbsp;&nbsp;''Пехотинците няма да одобрят сътрудничеството ти с нацисти. За теб може да е минало, но за тях не е. Кой знае какво може да стане.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''В какъв смисъл?''<br>'''Стодарт:'''&nbsp;&nbsp;''Че не съм отговорен за сигурността ти.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Оставете това на нас, г-н Стодарт. (изпращат ефрейтора в ареста).''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Сам ли ще печаташ менютата или ще ги дадеш на друг?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Подиграваш ли ми се? Ако е така, ще те оставя да нагъваш само сандвичи.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Което не можеш да откажеш.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Виновен. Дай ми втори шанс.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''И да знаеш, че помня като слон… А докато помисля, можеш да си намажеш филия с това. (подава му бутилка зехтин, а Черпак я изтърва) Можеш да улучиш "Миг" от огромно разстояние, но не можеш да задържиш нищо и никаква бутилка със зехтин.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Беше мазна и ми се изплъзна. (подхлъзва се и пада самият той)''<br>'''Капоне''' (към смеещата се Лед):&nbsp;&nbsp;''Погледни го само. ''<br>'''… '''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Отивам под душа. Извинете.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''И се дръж здраво. Не искам да се пльоснеш отново.''
 
 
* '''Черпак''' (на масата):&nbsp;&nbsp;''Тя поиска черпак и аз казах, че съм насреща.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Много е вкусно.''<br>'''Капоне''' (докато сервира):&nbsp;&nbsp;''Стара рецепта на баба ми. Мир на праха й. Тайната е в соса.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Ще ни я разкриеш ли?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не мога. Роднините ми ще ги преследва лош късмет.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Включително онези в затвора?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Оставаш без десерт!''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Само се пошегувах…''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Семейството ми е много суеверно. На времето проклели един мой роднина и той останал девствен до края на живота си.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Ужасно. Какво е направил?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Станал свещеник.''
 
 
* '''Тери''' (вечерта на плажа):&nbsp;&nbsp;''Не искам да прибързваме.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. Аз също.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Защо ли ми е трудно да повярвам?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Нямам представа.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Да не правим нищо, за което да съжаляваме на сутринта.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Явно няма да се гмуркаме голи.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да тръгвам.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не, Тери. Не си тръгвай.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Ще бъда тук още два дни. Ще имаме достатъчно време да помислим дали сме взели правилно решение.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Вече мислих и е правилно. Да отидем на плажа.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''И да събираме мидички…?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Четеш ми мислите.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Не е трудно. Затова си тръгвам. Ще се видим утре.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Онова беше много повече от целувка. Позволихме на [[емоции]]те да ни завладеят и сега всичко се усложни. Сами взехме това решение и сега трябва да го приемем.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Звучиш много… прагматично.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Изобщо не ме познаваш. Знаеш ли колко съм объркана? Чувствата ми към теб се освободиха така внезапно и сега не знам какво да правя?… Но докато реша, няма да позволя животът ми да се обърка.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''И какво ще правим дотогава?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ще останем приятели.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Добре.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тренираш усилено срещу боксовата круша?… Имаш зъб на някого?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Може би?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Нима?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да направя нещо против волята си.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тогава не го прави.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не е толкова просто.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не искаш ли да споделиш?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Лично е.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. Ако ти потрябва помощта ми, знаеш къде да ме намериш.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''При жените е важно не какво казват, а какво премълчават. Какви бяха последните думи на Тери?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''"Ще се видим утре."''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Значи иска да те види.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Боя се, че отношенията ни не са толкова прости.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Ти си мъж, а тя жена – какво сложно има?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Били сме заедно и преди и то два пъти. И ни беше хубаво. Само че не одобрява летенето.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Тревожи се. Значи те обича. А как беше при последната ви връзка?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Страхотно. Но после се чувствахме… някак виновни. Ако не беше спала с баща ми, нямаше да е така.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Чакай, чакай. Ще ми обясниш ли как така… е спала с баща ти?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ами… тя му беше гадже, когато се запознахме.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Била е и с двама ви?! Не, не по едно и също време, нали?… Или… понякога ти и Тери, и баща ти…''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Вероятно. Може би й напомням за него. Има нещо такова.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''При нас, в италианските родове, щяха да те гръмнат.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не биваше да се случва.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Това е… прекалено сложно за мен. Да го оставим за друг път. Може би ще ми се изясни утре, когато се наспя? ''
 
 
* '''Бил Кели''' (към двама сбили се механици):&nbsp;&nbsp;''Личните ви убеждения не ме интересуват. Стига да не пречат на работата на [[колектив|отряда]]. Ако искате да мразите някого, мразете врага. Но когато поведението ви заплашва единството на отряда и доверието на вашите другари, тогава се превръща и в мой проблем. Поставена ни е задача да се подготвим за сражение с истински враг и аз не искам повече да водим такъв разговор. Всички знаят, че мисиите са опасни. Пазете енергията си за тях. Разбрахте ли?''<br>'''Механиците:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ако не ми се подчинявате, арестът ще ви стане втори дом.''<br>'''Механиците:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Когато погледна другарите си пехотинци, не виждам бели и черни, виждам само един цвят – зеления цвят на униформата. Очаквам същото от вас! Свободни сте.''
 
 
* '''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Подполковник.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Свободно.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, че ми отделихте от времето си. Сигурно сте разбрали защо бях в "Пенсакола". До неотдавна позволявах на невежеството да ме контролира – [[невежество]]то и [[омраза]]та ми към всичко различно. Замесих се в нещо, но то се обърка и пострадаха невинни деца. Тогава осъзнах, че не съм по-различен от другите.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Няма нужда да ми обясняваш.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Може ли да довърша?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Продължавай.''<br>'''Ефр.Шефър:'''&nbsp;&nbsp;''Не беше достатъчно да престана да мразя. Нуждаех се от изкупление – и следовател Стодарт ми предложи шанс. Честно казано тази задача беше моето спасение. Не съм дошъл при вас за прошка. Ще я потърся от Бог. Просто се надявам да ме разберете.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Най-важното за един пехотинец е да бъде [[смелост|смел]]. С тази постъпка, независимо какво се е случило в миналото, ти доказа, че си такъв. ''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да летиш с F-18 няма друго такова изживяване. Нищо не може да те подготви за първия прилив на адреналин. Когато седнеш в този "Хорнет", даваш газ, минаваш аретира и… бум – дюзите бълват огън и те понасят по пистата с около осем тона налягане във врата ти, което захвърля мозъка ти някъде назад и той се мъчи да те настигне. Страхотно е. Повярвай ми.''
 
 
* '''Ген.Бърг:'''&nbsp;&nbsp;''Това е сложна стратегия и е рискована. Но това е част от битката – да поемаш рискове – защото в мъглата на войната нищо не е сигурно.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Генерале.''<br>'''Ген.Бърг:'''&nbsp;&nbsp;''А, подп.Луис. Добрата репутация ви изпреварва.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не е толкова добра, колкото вашата, сър. За мен е чест.''<br>'''Ген.Бърг:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, подполковник, но нямам нужда от повече захар в кафето. ''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Реших да стана морски пехотинец още на 9. Чичо ми ме заведе на парад в [[w:Ню Джърси|Ню Джърси]]. Правят го всяка година в чест на първия войник спечелил почетен медал през [[w:Втора световна война|Втората световна война]] – сержант Джон Басилоу. Върнал се знаменитост от Гуадалкадап.''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Заслужил е медал и е оцелял?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''И след като получил медала всички искали той да се уволни: хората, военните, дори президентът Рузвелт. Но Джон настоял да се върне на бойното поле с другарите си пехотинци.''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Получил ли е други медали?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Да, но след гибелта си. Бил един от [[героизъм|героите]] при [[Иводжима]]. Никой други герой от войната си няма собствен парад – нито [[Айзенхауър]], нито [[Чърчил]] или [[Дъглас Макартър|Макартър]]. Никой друг освен здравото и много смело момче с италиано-американски произход от Ню Джърси.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо не питаш Капоне, защо заряза "Хорнет"-ите и започна да лети с "Кобри". Можеше да е от елита.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Аз съм надскочил елита. Искам да съм близо до земята.''<br>'''Черпак''' (иронично):&nbsp;&nbsp;''Май че го е страх от истинско летене.''
 
 
* '''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Защо толкова обичам тези момчета, пилотите ли? Не само защото търся някой хубав мъж, макар че те са много сладки в униформите си. Сигурно защото мъжете и жените в корпуса са моите герои. За тях е важна само честта, смелостта, всеотдайността – те залагат живота си заради нас. Изправят се пред опасността и рискуват всичко за страната си. Да, вие сте най-добрите от най-добрите в целия свят.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Звучи като реклама.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Добра съм, нали?''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Не е вярно – много искрена и сладка.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Хареса ми. Имаше много страст.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не знам, звучеше малко прекалено.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Да не би да искаш да кажеш, че не беше реклама и няма да ми платят?!''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тайната на [[успех]]а е в координацията, комуникацията и едновременното нападение.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Във войната няма второ място. Направиш ли грешка – загинал си. …''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Просто… кажете пред камерата какво е да си морски пехотинец.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Характерът на пехотинецът го показва най-добре. Да си морски пехотинец – това е състояние на духа, това е преживяване, което някои наричат призвание.''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Без значение мъж или жена, от мнозинството или от малцинството, или от военния чин?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Това е комбинация от преживявания и споделени ценности, които ни свързват.''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Като семейство.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Брат, сестра, баща, син… във въздуха, на земята, офицери или редници… всички зависят едни от други в най-важния момент – когато е заложен животът.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Казах истината и виж какво ми докара тя. Генералът няма да признае какво точно е станало. Край с кариерата ми.''
 
 
* '''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''В американската армия винаги правят някакви церемонии. Може би затова печелят войни. Имат си традиции и непоколебимо уважение един към друг. ''
 
 
* '''Ген.Бърг:'''&nbsp;&nbsp;''Знаеш ли, понякога, когато си между дявола и дълбокото синьо море, морето може да изглежда ужасно примамливо.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''И преди сте се борили с дявола, сър. Не съм ви виждал да губите. Та вие бяхте герой от войната, преди дори да съм чувал за Виетнам.''<br>'''Ген.Бърг:'''&nbsp;&nbsp;''Първата ми сребърна звезда… Бах на 19. Не бях целувал момиче, но спасих живота на човек.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Когато аз бях насред всичко това, около мен загиваха хора. И аз трябваше да избирам между страха… и всяка друга алтернатива, която Бог ми предложи. Тогава се питах: какво бихте направили вие. Вие винаги бяхте алтернативата, сър, и винаги имахте верните отговори.''<br>'''Ген.Бърг:'''&nbsp;&nbsp;''Ако не съм пехотинец, то не знам кой съм.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Аз знам кой сте. Вие сте този, когото хората имат за пример. Вие сте човек със семейство, което има нужда от вас, и… докато това е така, ще си останете морски пехотинец – онзи, който никога не отстъпва. И нещо повече, сър. Вие сте моят герой. И винаги ще бъдете. …''<br>'''Ген.Бърг:'''&nbsp;&nbsp;''Бил. Купих си този пистолет, когато бях младши лейтенант. Но мерникът ми вече не е така точен. Искам да ти го дам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, сър. Ще го запазя на почетно място. ''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Войната е ад, пълен с изненади.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Тук е съвсем друг свят.''<br>'''Джони Терели:'''&nbsp;&nbsp;''Понякога мисля, че съм заклещен в стария.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не си. Всички имаме избор.''<br>'''Джони Терели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, но някои избори съвсем не са леки.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''В живота на всеки пехотинец има тежки битки – някои са на война, но други са от по-лично естество и засягат гордостта и достойнството. ''
 
 
* '''Агент Хардинг''' (от ФБР):&nbsp;&nbsp;''Искаме да поговорим за брат ви.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Какво е направил?''<br>'''Агент Хардинг:'''&nbsp;&nbsp;''Надявахме се вие да ни кажете. Знаем, че е идвал у вас.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Знаете, че е идвал у нас, но не и защо го търсите.''<br>'''Агент Хардинг:'''&nbsp;&nbsp;''Вие сте офицер от американската армия и затова съм готов да предложа споразумение.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Оценявам го.''<br>'''Агент Хардинг:'''&nbsp;&nbsp;''Да видим колко точно. … Забъркал се е с много опасен човек. Ако той ни помогне на нас, ние ще му помогнем на него. Убеди го да сътрудничи. Обади се по всяко време.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Аз не съм само твой командир, Капоне. Тук, в армията, сме като едно голямо семейство. А семействата си помагат.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, сър.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Много си мълчалив.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Мисля за предстоящото учение.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Изглеждаш ужасно. Сякаш си понесъл целия свят на плещите си. Затова… не казвай, че мислиш за учението.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Остави ме. Не ми се говори за нищо.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Защо не?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Няма да разбереш!!… И извинявай…, че се разкрещях. ''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Лед ми разказа за онова, което е станало онзи ден. Трябва да си поговорим.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Брат ми довлече до нас нещо, което не биваше. Така замеси и вас. И ви дължа извинение. Онова, което се случи, няма да се повтори. Обещавам.''
 
 
* '''Джони Терели:'''&nbsp;&nbsp;''Стигнах края на пътя и сега не знам как да се върна назад.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Погледни от хубавата страна: не може да стане по лошо.''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Съмнявам се, че в магазина ще има от твоето органично, обезмаслено, безвкусно мляко.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да се обзаложим?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не и в този магазин.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Аз съм оптимист. Убий ме!''
 
 
* '''Монтьор на музикални автомати:'''&nbsp;&nbsp;''Ти… какво си ме зяпнал?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Обичам да гледам хора, които си обичат работата…''
 
 
* '''Трейси:'''&nbsp;&nbsp;''Аз нямам никакъв избор.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Имаш! Просто ти трябва смелост, за да го направиш.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Знам къде са момичетата и как да говоря с тях. Основно военно обучение. Оценка на ситуацията. Това е.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, видях се с новия пилот…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''По-разочарован съм от теб, отколкото от новака, независимо кой стои зад гърба му.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''От мен ли?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ти беше водач. Дадох ти шанс да ми кажеш какво стана вчера.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. Знам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Следващия път, когато те питам, искам честен отговор. Очаквам пехотинците да бъдат коректни.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Прегледали сте данните от полета.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Работата ми е да следя обучението на отряда си.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Знам, сър. Трябваше да ги прегледаме заедно.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Решенията ти са били правилни, а изпълнението на новака – неприемливо. Но не помагаш на никого като премълчаваш станалото.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Уверявам ви, че няма да се повтори.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не, няма! Не и тук! Слагам Черпак за водач.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Предпочитам да си нося собствените дрехи.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Предразсъдъци.''
 
 
* '''Джак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо просто не си поговорите. Комуникацията е важна. Жените си падат по това. ''
 
 
* '''Джак:'''&nbsp;&nbsp;''Адвокатът смята, че някой трябва да гарантира за мен, за да убеди съдията.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''И искаш да съм аз?''<br>'''Джак:'''&nbsp;&nbsp;''Ще съм ти благодарен.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Искам да те питам нещо? Колко пъти са те арестували?''<br>'''Джак:'''&nbsp;&nbsp;''Николко. Знаеш го.''<br>'''Джак:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Не знам абсолютно нищо за теб. Ще ми се да кажа, че няма значение, но не е изобщо така. Не мога да гарантирам за теб, защото не те познавам.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Капоне! Ти и твоят първичен нагон доведоха тази… фотографка в нашата къща. Виж как ме е снимала. Затова ми помогни – или ще се изнеса!''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Много хубави снимки…''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Капоне!''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Мога само да ти дам съвет. Само ти можеш да оправиш това.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ако знаех как, нямаше да ми трябваш.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Ще ме изслушаш ли поне?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да!''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Всичко опира до бизнес. Трябва просто да намериш нещо, което фотографката иска повече отколкото да публикува твоите снимки. Останалото са преговори. ''
 
 
* '''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Знаеш ли какво, Черпак, ако изобщо ти пукаше за мен, щеше да ме слушаш какво говоря. Това е проблемът между нас – не знаем как да комуникираме.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Всички сме под напрежение, капитане. Но когато летиш на самолет за 30 милиона, най-добре е да оставиш личните си проблеми вкъщи.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Арестували са те?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. И ме пуснаха. Не бях в онзи бар, защото…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Спри. Интересува ме само поведението ти. Беше ли то пагубно или неуместно за статута ти на морски пехотинец.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''С приятеля ми бяхме нападнати и се принудихме да се защитаваме.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Това ми е достатъчно. Но може да има последствия, заради публичността, независимо че не си виновен.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Имам новина за теб, капитане. Прехвърлям те в друг отряд. Срещнах се с поведенческата комисия. Освен лошото ти изпълнение като пилот, атмосферата, която създаваш е доста вредна за реда и дисциплината. Така че… опаковай си багажа. Щеше ми се да кажа, че ми беше приятно.''
 
 
* '''Лудо Куче:'''&nbsp;&nbsp;''Емоциите направо ме заливат. Не знам какво да кажа.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Казвам ти, че имаш проблем с разстоянието.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''А ти имаш проблем с устата – млъквай и сложи топката за голф, където трябва.''
 
 
* (след избухването на снаряд в склада Черпак и Лудо куче са ранени и се намират все още във взривоопасната зона, чакайки сапьорите)<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Аби какви ги вършиш?… Не редно…''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Беше припаднал. Опитвам се да ти направя изкуствено дишане, но май… не ти харесва.''<br>… <br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Май духовете са по-спокойни сега.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър, правим най-доброто.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Харесвам позитивното мислене.''<br>… <br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Увий защитното одеало около него.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Завих те плътно, като пашкул.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря ти, Аби.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''За какво?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''За спешната медицинска помощ, за изкуственото дишане. Хареса ми гланца ти за устни. Хубав аромат.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Приеми го като принос към англо-американската дружба.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Кога е станала катастрофата.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Преди пет години. На днешния ден. Открих после тези неща в кутията в шкафчето му и всяка година ги преглеждам… Мрачно е.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Имала си нещо специално.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Как се променя всичко… Преди, след катастрофата, мислех за нещата, които сме преживели. А сега за онези, които никога няма да изпитаме. Искахме деца. Но не стана. Така че… откриеш ли правилния, действай бързо.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Виж това. Май е обичал пъзели.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Съпругът ми беше като голямо дете. Май така и не реши този. … Помня как за последно се качи в биплана си. Кълна се, че блестеше. Сякаш по раменето му се стелеше слънчева светлина.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Имаш много хубави спомени. Чудесно е, че е така.''<br>'''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Но това не ми помага да продължа.''
 
 
* (по време на въздушно тренировъчно преследване)<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Може да бягаш със самолета, но не и да се скриеш.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Упражнението е само за време, Лед, трябва само да бягам.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Това би било измама…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Знаеш как е: ако не [[измама|мамиш]]…''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''… не полагаш достатъчно усилия. …''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тук, Грабител 3-0-2, хванах те на прицел. Свалена си. … Размазах те! Но мина добре. Да, почти ме беше хванала.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''"Почти" не е достатъчно, Грабител.''
 
 
* '''Агент Уудсън:'''&nbsp;&nbsp;''Президентът иска потвърждение, че произвеждат оръжие, преди да ги унищожим.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''От самолет няма да се види много.''<br>'''Агент Уудсън:'''&nbsp;&nbsp;''Те платиха милиони за съоръжения за самоотбрана. Всеки обича да изпробва играчките си. Ако минете отгоре, те ще включат радара си.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''И право на мушката им.''<br>'''Агент Уудсън:'''&nbsp;&nbsp;''Мислим, че все още няма ракети.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Мислите?''<br>'''Агент Уудсън:'''&nbsp;&nbsp;''С вас сме на една страна, полковник.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ако някой най-много от всички е искал да лети, това беше Фитилът.''<br>'''Психар:'''&nbsp;&nbsp;''Може би го искаше прекалено много. Ако наистина искаш нещо, трябва да си готов да го пуснеш. Ако се хванеш за него като удавник, ще го изпуснеш.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, че ме избрахте за мисията, сър. Това значи много за мен.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''И преди си участвала в мисии.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Безопасни зони. Не се е налагало да стрелям.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''С малко повече късмет няма да се наложи и днес.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Но вие сте попадали в престрелки. Свалили сте четирима. Вече сте почти ас.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Така е. Но не се гордея с тези убийства.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам. Но…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ще се справиш. Правѝ каквото са те учили.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Добре.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Нервна ли си.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. Ужасена съм.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Хубаво е да си ужасена. Ще те държи нащрек. Но не е добре да си напрегната. Затова се отпусни… Ще се приберем живи!''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Браво на теб, Лед.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Би трябвало да те накажа за неизпълнение на заповед. Бях наредил да се оттеглиш. Но тъй като си първата жена в подобна битка и ако спомена името ти, по-скоро ще ти дадат медал, отколкото мъмрене, предпочитам да си замълча.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Новини от Психар?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Уцелил е вражеската фабрика. Радарът го потвърди. Както и твоето пето попадение. Вече си истински ас. Първият от двайсет години.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Голямо събитие, а?…''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ситуацията беше: или ти, или той. Да си вземем кафе?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не звучи като повод за празнуване – да отнемеш нечий живот.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ще пием в негова чест: и той беше боец.''
 
 
* '''Кейт:'''&nbsp;&nbsp;''Никой не е казал, че да обичаш е лесно.''
 
 
* За да победиш врага, най-добрият ти съюзник е изненадата.''
 
 
* '''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, каква възможност имам да остана в летателния график.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Крейг, ти се провали в тестовата кабина. Това значи, че не можеш да летиш.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Преди съм го минавал, но този път… не знам… бях под напрежение – заради времето.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, но ако бъдеш ударен, от именно времето ще зависи животът ти.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, аз…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Имаш още 30 дни за летателната правоспособност. Но ще уредя още някои възможности за тестовата кабина през това време.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, сър, няма да ви разочаровам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ако имаш нужда от допълнителна помощ или просто искаш да говориш за нещо с мен, просто ми кажи. Всички искаме да успееш, Крейг.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, сър.''
 
 
* '''Военен съдия полк.Уолтърс:'''&nbsp;&nbsp;''Съжалявам, трябва да приема телефонно обаждане. Разглеждането на делото ще бъде отложено за 15 часа. ''
 
 
* (по време на почивка между заседанията на военния съд)<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Държиш ли се?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Добре съм. Макар, че бих предпочел да съм другаде.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Ако можех да го спра, никога нямаше да позволя разследването да се обърне към теб.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Три войни, десетки умиротворителни мисии, обучен съм да се защитавам, да влизам в бой, да летя със самолет, да печеля въздушни битки, да се грижа за себе си… Сваляли са самолета ми, но… нищо не ме подготви за подобно обвинение.''<br>'''Полк.Дрейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Това, което се случи, беше трагедия. Но тази трагедия ще стане още по-голяма, ако сложи край на кариерата ти. Ще направя всичко, което е възможно, това да не се случи.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, сър. Вашата подкрепа прави всичко това малко по-поносимо. Благодаря, ви.''<br>'''Полк.Дрейтън''' (потупвайки го по рамото):&nbsp;&nbsp;''Дръж се.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря.''
 
 
* '''Адвокатка:'''&nbsp;&nbsp;''Ген.-майор Рийс, ген.Ордуел, вицеадмирал Стюарт, бриг.ген.Льоклер – впечатляващ списък. Всички те са готови да напишат характеристики или да свидетелстват във ваша полза.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ако ги помоля. Надявам се, че няма да е необходимо.''<br>'''Адвокатка:'''&nbsp;&nbsp;''Полк.Кели, разбирате ли колко са сериозни тези обвинения?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам ги поне толкова добре, колкото и вие. В крайна сметка аз съм обвинен в тежко престъпление.''<br>'''Адвокатка:'''&nbsp;&nbsp;''В такъв случай как предлагате да ви защитавам? Каква ще е стратегията ви?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''С [[истина]]та. Знам, че съм невинен.''<br>'''Адвокатка:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, съжалявам, че го казвам, но на този етап това няма значение. В това дело си имаме работа с възприятия и ни трябва агресивен план, за да манипулираме тези възприятия във ваша полза.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Няма да манипулирам истината. Трябва да стигнем до истинските факти за самоубийствените действия на един объркан млад пехотинец. Направим ли това, мисля, че решението ще е честно и справедливо.''<br>'''Адвокатка:'''&nbsp;&nbsp;''Уважавам това, че сте човек на честта, но не мога да гарантирам, че ще стане така – не мога!''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не винаги съм съгласен със системата, но в повечето случи съм съгласен, че действа.''<br>'''Адвокатка:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да знаете, че шансовете ви да отидете на мисия с отряда си или да летите в гражданската авиация следващата година са 50 на 50. Ако не бъдете по-активен в своята защита, предлагам… да си обновите автобиографията.''
 
 
* '''Кели''' (към кап.Бенедикт, който все намира извинения за незадоволителното си представяне):&nbsp;&nbsp;''Изглежда при теб все още има доста нередности. Но все още не съм чул да поемеш [[отговорност]] за някоя от тях. Това не показва почтеността и моралната смелост, която очаквам от един офицер от морската пехота.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Не искам да се извинявам, сър, но…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Моята работа е да се уверя, че хората в моя отряд са готови за битка. Ти не си и не съм убеден, че ще бъдеш, когато дойде моментът да потеглим.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, ти си интелигентен младеж с блестящо бъдеще пред себе си, но за съжаление то не е в 18-ти отряд. Решението е много трудно, но трябва да го взема.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Значи… отпадам?''<br>'''Бил Кели''' (кимвайки):&nbsp;&nbsp;''Да.''<br>'''Крейг:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря ви за помощта.''<br>… <br>'''Бил Кели''' (коментирайки горния разговор пред военния съдия):&nbsp;&nbsp;''Нямах друг избор. Ако го бях задържал, в даден момент щях да изложа на риск цялата ескадрила. А това вече щеше да е огромен провал в командването, както разбирате.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не направих много добро за имиджа на корпуса днес на процеса.''<br>'''Полк.Драйтън:'''&nbsp;&nbsp;''Прокурорът ти изкопа доста дълбока дупка, но ти успя да се измъкнеш.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Дък, съжалявам, ако съм те разочаровал. Стремях се към тази служба и ти си заложи главата за мен.''<br>'''Полк.Драйтън:'''&nbsp;&nbsp;''Откъде го измисли това. Едва започваме, Бил.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Без значение как ще се преразпределим, това разследване ти струва време и отрицателна реклама.''<br>'''Полк.Драйтън:'''&nbsp;&nbsp;''Имам ти доверие. Направих те мой ас, защото си най-добрият. Не сгреших тогава, не греша и сега. Бих се гордял да дам собствения си син под твое командване.''
 
 
* '''Военен съдия полк.Уолтърс:'''&nbsp;&nbsp;''Делото имаше за цел да установи причината за случилото се. Въпросът, който трябва да си зададем, е дали търсим отговор, за да се почувстваме по-добре, или за да разберем истината. … Трябва да приемем факта, че понякога в живота няма лесни отговори, а само още повече въпроси. ''
 
 
* '''Полк.Драйтън''' (към пилотите от 18-ти отряд):&nbsp;&nbsp;''Можем да сме благодарни, че [[справедливост]]та победи, но гибелта на млад пехотинец не може да е повод за празнуване. Благодаря на всички за съдействието и за достойното ви поведение през цялото време на процеса. Вие ме карате да се гордея.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Сигурно обожаваш бейзбола.''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Обичам го. Бейзболът е измислен от ортопедичните хирурзи, а тенисът е измислен от богати типове с много време.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Когато бях малка играех тенис с татко постоянно.''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''От богато семейство ли си?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Има ли значение?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Ще приема това като "да". Аз израснах в западна Вирджиния. Старецът ми беше миньор. Нямахме много средства и определено нямахме много време да играем тенис.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да не се опитваш да ме накараш да се чувствам виновна за нещо?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Не, не. Погрешно се изразих. Не исках да кажа това. Извинявай.''<br>…<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Май разговорът ни не върви много добре, нали?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Виж колко общи неща имаме. Не сме на едно мнение за нищо.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ако не можем да направим живота на хората си на тази земя по-добър, сами себе си разочароваме.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Пристрастяванията се лекуват.''<br>'''Али:'''&nbsp;&nbsp;''Само лесните, като хероин или кокаин. [[Власт]]та е много по-силен [[наркотик]].''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Поне тази страст не наврежда на външния ти вид.''<br>'''Али:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря, Бил. И ако не съм го споменала, а аз не съм: изглеждаш много по-добре от преди. Отива ти да си пехотинец.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, така е.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Имаш ли минутка?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Да, заповядай.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Исках да ти кажа, че…''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Прекарах чудесно.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, опитвам се да ти кажа, че… Кога прекара чудесно?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''На вечерята снощи.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''На вечерята? Та ние само се препирахме.''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Къде пише, че трябва да сме на едно мнение за всичко?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ние не сме на едно мнение за нищо!''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Знам. И не беше ли страхотно?!''
 
 
* '''Ковач''' (към пехотинците):&nbsp;&nbsp;''Продължавайте да работите. Днес ви е трудно в обучението, но утре ще ви е лесно в боя.''<br>'''Пехотинец:'''&nbsp;&nbsp;''Разбрано, сър.''
 
 
* '''Лобист Рикман:'''&nbsp;&nbsp;''Вашингтон не е труден за разбиране. Просто следваш парите. ''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Здравей.''<br>'''Джули Франклин''' (адвокат):&nbsp;&nbsp;''Благодаря, че дойде. Искам да се извиня за снощи. Знам, че прекалих със съмненията.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Бил съм в Ирак. Притръпнал съм.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Можем да се държим цивилизовано, въпреки различията… Е, приятелите ме наричат Джули.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Здравей, Джули. Мен пък ме наричат Ковача.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Е, Ковач. Разкажи ми за себе си.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Все същото, изтъркана история. Израснах на Юг. Голямо семейство, много роднини, малко негодници. Учих в колеж, играх футбол, постъпих в морската пехота, участвах в няколко военни конфликта, служих с добри момчета. Срещнах много приятели, изгубих някои от тях. Все същата история.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Не чух нищо за жени.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не си губиш времето…''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Сигурно си имал баба?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Да, можеше да строи цял взвод.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Всички баби са такива. А моята работеше на три места, за да не ходим боси. Брат ми, Боби, каза, че си точен. Твърди, че си отличен пилот.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''И е прав. Аз съм най-добрият.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Но не си командир на ескадрила.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Заради съкращенията не е лесно да станеш.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Само заради това?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Когато съм готов, ще се отвори възможност.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Нима?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Несъмнено.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Колко са чернокожите командири на ескадрили.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Пак започваш?''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Просто питам.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не, проучваш. Сигурно си тигрица в съда.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Справям се. Но трябва да тръгвам, не знаех, че е толкова късно. Радвам се, че поговорихме.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Остави сметката на мен.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Няма нужда. Но… може да вземеш това.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Призовка? Даваш ми призовка?''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Е, просто бизнес.''
 
 
* '''Кели''' (към самолетните механици):&nbsp;&nbsp;''Чуйте ме. Както знаете, имахме проблем с платка на един от самолетите. За да избегнем други инциденти, трябва да проверим всички самолети в базата, преди да възобновим полетите. Знам, че сте имали планове за събота, но бойната ни готовност е застрашена. С подп.Луис ще наблюдаваме работата. Ако това ще ви утеши, и ние си имахме планове. Така че… да се захващаме.''<br>'''Ковач''' (след като механиците се разотиват):&nbsp;&nbsp;''Не е редно.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Просто предпазна мярка.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не говоря за това, а за честта. Съмняваме се, че серж.Франклин не си е свършил работата, въпреки мъжката му дума. Оспорваме почтеността му, а така не се постъпва с другар.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Знам как се чувстваш.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не знаеш. И няма как – ти си бял. Докато се издигах, винаги се стремях да върша всичко по устав. После исках някой да го потвърди, за да не се усъмнят в мен. Но ти не си го правил. И никой не бива да го прави.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ако търсиш съвършенство, няма да го намериш тук. Но поне се стараем.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Да, знам, всички се стараем.''
 
 
* '''Офицерска съпруга:'''&nbsp;&nbsp;''Чарли получи ново назначение в Италия. Можеш ли да повярваш?''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Това е чудесно.''<br>'''Офицерска съпруга:'''&nbsp;&nbsp;''Страхотна позиция. Но трябва да продадем къщата ще ни помогнеш ли?''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Разбира се. Няма проблем.''<br>'''Офицерска съпруга:'''&nbsp;&nbsp;''Вече свикнах: шестото му назначение за осем години.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Много.''<br>'''Офицерска съпруга:'''&nbsp;&nbsp;''На мен ли го казваш? В един момент си тук, а в следващия: нова къща, ново място, нови приятели.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Сигурно е трудно.''<br>'''Офицерска съпруга:'''&nbsp;&nbsp;''Да не преувеличаваме: живеем добре и се гордея с работата му. Трябва да обичаш мъжа си, както той обича страната си. Тери, нарича се обвързване. Ако ще живееш с Черпака, помисли върху това.''<br>'''Тери:'''&nbsp;&nbsp;''Добре но… как се справяш с инцидентите?''<br>'''Офицерска съпруга:'''&nbsp;&nbsp;''Трудно. Онзи ден видя как е: чакаш, надяваш се, молиш се… и когато видиш съпруга си невредим, всичко започва отначало. ''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Всички се опитваме да разнищим тази история с дефектната платка. Щеше да е по-лесно, ако не размахваше призовките като ръчни гранати.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Някой трябва да действа.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Това беше много арогантно! Едва не загубихме пилот и го приемаме твърде сериозно. Това са сложни машини и разследването изобщо не е лесно. Само ти виждаш нещата в черно и бяло.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Така ли, Ковач? Не ми трябваше много, за да реша на чия страна да застана.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Защото уличеният сержант ти е роднина? Или защото е черен?''<br>'''Джули Кристи:'''&nbsp;&nbsp;''Какво значение има?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ами помисли си.''
 
 
* '''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да поговорим. Имаме недовършен разговор.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Делото вече е прекратено. Не ме притесни особено. Аз съм костелив орех.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Става дума за нещо лично. Аз ти дължа извинение. Сгреших. Не правих всичко това заради цвета на кожата.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не, разбира се. Грижеше се за семейството си. Това е почтено. Но несъмнено здраво ни притисна.''<br>'''Джули Франклин:'''&nbsp;&nbsp;''Вярвам в това, което правя и понякога не знам кога да спра.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Тогава не спирай. Продължавай все така. Просто внимавай кого притискаш другия път.''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Мисията е: спасяване на заложници. Убийте лошите и спасете добрите. Раняването на обекта не е достатъчно. В реалността не убиете ли лошия само го ядосвате повече. ''
 
 
* '''Инструктор:'''&nbsp;&nbsp;''Упражнението е опасно. Безопасността е първостепенна.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Тук не е така удобно като в кабината на самолета. Необходими са стоманени нерви и добра координация, за да успеете. Не бива да се разсейвате. ''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Как можа да оставиш телефона ми?''<br>'''Джанин:'''&nbsp;&nbsp;''Надявах се, че си искрен, като казваше, че искаш да останем само двамата. Съжалявам, наистина…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Недей. Разкаянието няма да помогне. Вече не си малка, а зряла жена. И действията ти имат [[последици]]. ''
 
 
* '''Ковач''' (към Лед):&nbsp;&nbsp;''Убеден съм, че ще се справиш. Вярвам в теб. Трябва и ти да си повярваш.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Сам, радвам се да те видя.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Бил, изглеждаш…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Как? Очарователен? Изискан?''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Щях да кажа: в готовност. Честно!''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Значи е вярно? В НАСА са те направили дипломат?''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Да.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Голяма чест е най-големият командир на совалка да се отбие при нас.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Беше време, когато не се радваше много, че се отбивам: жените и самолетното гориво не си подхождали…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не. По-скоро казвах, че образуват избухлива смес. Но ти размърда доста нещата.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Нещата трябваше да се размърдат.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не споря. Но времената се промениха. Аз също се промених. Казват, че си станал голям… [[феминизъм|феминист]].''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не бих отишъл толкова далече.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Разбира се, ти си прагматик. Искаш само най-добрите пилоти.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Но предполагам, че това твоето не е приятелско посещение.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Не, дойдох да гледам състезанието. Казват, че имаш доста добри перспективи.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''А в НАСА случайно се отваря място.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Искаме всеки клас астронавти да има добър баланс. Но не е необходимо някой да разбира защо съм тук. Не искам да действам разсейващо.''
 
 
* '''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Бил, трябва да поговорим. Казал си на хората кого ще наблюдавам. Нали се договорихме?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не, съжалявам. Но първо правило в командването е: никога да не лъжеш хората си. Черпакът ми зададе директен въпрос и аз трябваше да му отговоря.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Явно още сме на нож, нали? Защо е това?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''И двамата си имаме работа.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''Видях как лети Лед. Добра е, много е добра.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''И ще става все по-добра.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''За това става дума, нали? Страх те е, че ще ти открадна най-добрата и най-умната. А тя знае ли какво мислиш?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Сам, тя и без това е под огромно напрежение.''<br>'''Саманта Хонингс:'''&nbsp;&nbsp;''[[Време]]ната наистина са се променили. Кой да предположи, че Бил Кели ще се бори да задържи жена в екипа си. Ако тя е избраната, ще трябва да я пуснеш!''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Знам.''
 
 
* '''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''Партньорът ти е хубав. Има хубави мускули.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, предполагам.''<br>'''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''Не си ли го забелязвала досега.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Опитвам се да не засичам това в радара си.''<br>'''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам те. Явно аз имам късмет, защото Юристчето, моят партньор, е сгоден. А Черпакът?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Той е свободен.''<br>'''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''Свободен ли? И… дори не си си го помисляла?… Я, стига! Как мислиш само за работата?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ами… мисля за банята сутрин, след като той е приключил. Ние сме съквартиранти. Само съквартиранти.''<br>'''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''Наистина ли?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да.''<br>'''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''И няма искри?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Никакви.''<br>'''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''Нито една?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Добре де, имаше веднъж…. Но не, не сме… не сме… всичко е строго… професионално.''<br>'''Пламък:'''&nbsp;&nbsp;''Сигурно така е по-добре. Но едно момиче винаги може да си мечтае?''
 
 
* '''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Най-малко мога да те почерпя една бира за помощта ти.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не, малко ми е раничко.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''На мен също.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Кейт имаше един номер. Когато някой клиент в бара искаше да я почерпи питие, тя му искаше пура вместо това. После я слагаше в чашка до касата.''<br>'''Меган''':Аз не пуша.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''И Кейт не пуши. Просто така си водеше сметка. И не обиждаше никого.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Ще го запомня.''
 
 
* '''Саманта Хонинг:'''&nbsp;&nbsp;''В тази реклама става въпрос за герои. Страната се нуждае от модели за подражание, на които да се възхищават. А двете пилотки са чудесен пример. Може да не ми харесва тази философия, но трябва да призная фактите: сладникавото се продава най-добре.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Някои неща никога не се променят. И преди си беше фалшива фасада, и сега си такава.''<br>'''Саманта Хонинг:'''&nbsp;&nbsp;''Бил! Очите ти са много красиви, когато си ядосан.''
 
 
* '''Ковач''' (към надигащата чашката в бара Меган):&nbsp;&nbsp;''Започва да ти става навик.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Клин клин избива. Снощи май прекалих.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Знам, бях тук. Ти вероятно не помниш. Помниш ли изобщо нещо от снощи?''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Ковач, така ли ми се струва, или се опитваш да ми кажеш нещо завоалирано?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Меган, имаш проблем.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Пийвам си малко повече. Работя в бар. Случва се.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''С Кейт никога не се случваше.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Аз не съм Кейт. И ти не си ми баща. Нито по-голям брат. Или пазач. Остави ме да си живея живота.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Защо не признаеш, че имаш проблем?''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Какво си мислиш? Че съм алкохоличка ли?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Отговаряш на критериите.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Мога да спра, когато пожелая.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Докажи го. Изкарай без пиене до уикенда.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''И защо да го правя?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Не би трябвало да е проблем, нали? Става дума за три дни: сряда, четвъртък и петък. Всеки може да го направи. Ако го направиш, няма повече и дума да кажа.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''А откъде да си сигурен, че няма да пийна скришно?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''И защо да ми пука?''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. Три дни – лесна работа.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Да се надяваме.''
 
 
* '''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Нямам извинение. Прекалих с острата си реакция. Но трябва да ви кажа, сър, че Пламък и Юристчето работят подмолно, за да сринат Лед преди състезанията.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''А ти не го ли очакваше?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Аз съм неин уингмен (нейно крило). Ако й объркат главата, застрашават и моя живот. Какво да направя?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да спечелиш, Черпак.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Това е битка. Разбери какво правят и измисли как да го използваш срещу тях.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Разбрано, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''И по-малко тестостерон. Ясен ли бях?''<br>'''Черпак''' (отдава чест и излиза):&nbsp;&nbsp;''Благодаря ви.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Той е готов. Иска да спечели. Това не е толкова лошо. Но, разбира се, ние с теб трябва да сме неутрални.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Неутрален съм и още как! Да спечелим това състезание, пък ще бъда най-неутралния човек на света. ''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Да останеш [[трезвен]] не е за слабаци.''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Това ли е представата ти за окуражаване.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Ти как мислиш?''<br>'''Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Мисля, че си страхотно момче. … Пожелай ми късмет.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''От сърце.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Бил, от щаба казаха, че ще се свържат с теб.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Вече го направиха.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Какво ли означава.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Подозирам, че ще стане напечено по-рано от подозираното.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не ми харесва този тип да идва тук и да ми се перчи с новата си работа. Да му сменя ли физиономията?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не, благодаря. Но иначе… идеята ми харесва.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Капоне е свестен тип. Може да станете приятели.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Приятелите не ме нападат, когато правя нещо хубаво. По-добре да не се засичаме много.''
 
 
* '''Бил Кели''' (към отряда си):&nbsp;&nbsp;''Чували сте го, но пак ще повторя: по време на военно обучение има повече пострадали, отколкото при битки. Така че… пазете се и се грижете за вашите другари.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Знам, че си под напрежение, но комисията ще гледа цялата ти кариера, а не само една мисия.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Забрави комисията. Ако вършиш нещо заради повишението, загиват хора.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Фитил, Капоне каза, че си ме разочаровал, когато си напуснал ескадрилата. Никога няма да ме разочароваш. Иска се смелост, за да направиш такъв избор. Уважавам те, заради това. И се гордея, че си ми приятел. ''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Защо не се прибереш, за да си починеш? Предстои ни инструктаж. ''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не мърдам от болницата, докато не разбера как е Ски. Аз съм виновен да се стигне дотук.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Ти? Чух за проблем в двигателя.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Знаех за него. Трябваше да настоявам да не летим.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не бива да се виниш за това.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Напротив. Чух шум, който не беше характерен. Ако бях отговорен пилот, това нямаше да се случи. А аз го допуснах.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Виж. Никой не може да прецени, докато разследването не приключи. И ако ти си виновен, повярвай ми, непременно ще ти го кажат. А дотогава… чувството на вина няма да помогне на Ски. ''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не разбирам. Опитвам се да си извадя поука от гибелта на Ски.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Някои неща нямат обяснение. Просто трябва да ги приемем. Нямаме друг избор.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да получа отговори. Фитил, ти сигурно знаеш някои. Може би една от причините да те мразя беше, че знаеш повече от мен. Кажи ми, моля те, какво научи след като си тръгна от ескадрилата?''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Научих, че важни са не отговорите, а тяхното търсене. Това е отговорът.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Пътуването, а не целта.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Винаги трябва да даваме всичко от себе си. Убеден съм, че Ски би искал да останеш редом до приятелите си. Не е ли така? ''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''През цялата си кариера съм правил това, което аз смятам за редно, а не някой друг. Ако ме принудят да се пенсионирам, искам да знам, че съм изпълнил последната си мисия с най-добрите войници в пехотата. ''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Познаваш ли някой от комисията по разследване на катастрофата с хеликоптера?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не съм убеден, че има назначена.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Говори се, че твои врагове искат да изкарат катастрофата като последствие от ръководния ти стил.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Ограничените могат да твърдят каквото си искат. Но приятелите знаят, че мога да поемам отговорност.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Мразя интригите. Но с двата досегашни отказа за твое повишение шансовете сега да те повишат са минимални.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''През цялата си кариера съм правил това, което аз смятам за редно, а не някой друг. Ако ме принудят да се пенсионирам, искам да знам, че съм изпълнил последната си мисия с най-добрите войници в пехотата. ''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Беше ти първата наземна битка, нали?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не мина според очакванията. Мислех, че ще протече гладко. Все пак сме елитът на пехотата.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Врагът не се впечатлява от това.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Държахме всичко под контрол и изведнъж… отиде по дяволите.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Това е войната. Всеки знае, че е непредсказуема.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Полковникът ще намери начин да измъкне Фитила.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''От щаба му дишат във врата.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Щабът е далече и дъхът му не се усеща тук.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да се гордееш с това, което си направил на бойното поле.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Проявил си героизъм. Спасил си двама пехотинци.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, аз просто… изпълних дълга си. Не заслужавам специални благодарности.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''И ще ми кажеш ли защо мислиш така?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не ми се говори за това.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Настоявам.''<br>'''Черпак''' (избухва):&nbsp;&nbsp;''А аз пък не искам. Омръзна ми да говоря за това. Споделих го с всички. Не искам да говоря за това! Защо не ме оставите на мира?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Защото ме е грижа за теб.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо ви е грижа? Хладнокръвно пробих огромна дупка в гърдите на едно хлапе.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ако беше така, защо си ядосан?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защото всички ми ги припомнят.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Той е бил враг и е щял да те убие.''<br>'''Черпак''' (избухва отново):&nbsp;&nbsp;''Беше хлапе. Все още момче – много по-млад от мен.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Било е на живот и гибел. Не бива да изпитваш угризения.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''В това е проблемът: не изпитвам нищо, абсолютно нищо… И това ме плаши.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ти си добър и почтен човек. Не изпитваш удоволствие от убийството. Бягаш от демоните, вместо да се изправиш срещу тях.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Щом си спомня за хлапето, се сещам за изражението му. В погледа му се четеше страх.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Във войните загиват хора. Затова с всички сили се стремим да ги избягваме. Дали го разбират политиците или хората, които гледат новините по домовете си?… Не. Само войниците и невинните жертви знаят колко опустошителна може да бъде войната. Разбираш ли какво искам да ти кажа?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. Разбирам.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. А сега го забравѝ, иначе ще те изяде отвътре.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Всички сме жертви на войната – дори и оцелелите.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Така е. Но не бива да мислиш за това. Бъди смел и готов за нови битки. Случилото се вече е минало. Нуждаем се от хора като теб. Сега.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. И може би… ще успея да помогна за спасяването на нашия другар в беда.''<br>…<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Готов ли си за полет?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Най-добрият момент да се изправя срещу демоните.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. Повикай другите за инструктаж.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Слушам. Сър, аз…''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Недей. Това вече е минало.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Готов съм.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Напълно?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''И още как!''
 
 
* '''Капоне''' (летейки заедно с полковника на хеликоптер):&nbsp;&nbsp;''Стюарт ви търси.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не сега.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Иска да прекратим търсенето. Да говоря ли с него?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Капитане, не разбираш ли: "не го чуваме"! Да обиколим пак с хеликоптера. ''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не си поплювате, сър.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Какво каза?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Слушам! И честно казано… се гордея, че служа при вас.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, а аз се радвам, че съм твой командир.''
 
 
* '''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Защо се забавихте толкова със спасителната операция?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Играех покер. Бях започнал да губя и не ми се ставаше от масата.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''А аз през това време воювах.''
 
 
* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Не е ли странно, че постоянно тренираме за такива опасни ситуации, а когато най-накрая се случат…''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не е както сме си го представяли. Дори е по-…''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Страшно?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Определено. Ще мине време, докато кошмарите престанат.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Ще престанат!''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да.''<br>'''Фитил:'''&nbsp;&nbsp;''Радвайте се, че останахме живи и че изпълнихме мисията си. ''
 
 
* '''Журналистка:'''&nbsp;&nbsp;''Какво е усещането да сте първият ас от двайсет години насам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Е, не е нещо, което като се събудиш сутрин, и ти се иска да бъдеш. ''
 
 
* '''Шерифът:'''&nbsp;&nbsp;''Децата вече не излизат по полето да гонят зайци като нас. Вече ловуват виртуално.''
 
 
* '''Капоне''' (появявайки се на пистата в ярки летни цивилни дрехи):&nbsp;&nbsp;''Какво има? Казаха ми да се явя.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''И са те хванали в последната минута?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Тъкмо бях на път за Вирджинските острови.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Отменя се. Шефът каза, че ще ти се реваншира.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Загазил ли е?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не. Включил те е в семинар за учители.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''В семинар за учители?!''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Бъдещето на частта зависи от качеството на хората й.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Но защо аз?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защото Хигинс има някакъв семеен ангажимент, Дрейтън се занимава с новаци, а ти си първият, за когото се сетих.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Искаш да ми отмъстиш за нещо? Какво съм ти направил?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Ще бъде добре за досието ти. Вземат само най-добрите. Двамата с теб сме екип, нали? Аз съм по официалната, а ти поемаш тежката част.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Черпак!''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Следващия път, когато се сетиш за мене…, забрави ме веднага!''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. Но се преоблечи, че си смешен в тия дрехи.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Онова кафене още ли съществува?''<br>'''Емили:'''&nbsp;&nbsp;''Там си е. Но внимавай с чилито. По-лошо е и от преди.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Това е невъзможно!''<br>'''Емили:'''&nbsp;&nbsp;''Готвачът го бива да съсипва. Но защо не дойдеш у нас на вечеря? Ще си поговорим и ще наваксаме за толкова време.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Добре!''<br>'''Емили:'''&nbsp;&nbsp;''Освен ако… не планираш да се видиш с брат си, Чарли.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Не мисля.''<br>'''Емили:'''&nbsp;&nbsp;''Вие, от фамилията Кели, сте много докачливи.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Каниш ли ме или не?''<br>'''Емили:'''&nbsp;&nbsp;''Ела в седем. Виното е от теб.''
 
 
* '''Емили:'''&nbsp;&nbsp;''Ами ти, Били, открили каквото търсеше по света?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Бил съм почти навсякъде. Видял съм предимно лошото. Не ни изпращат, където е спокойно. Но си имам професия и хора, на които държа. ''
 
 
* '''Капоне''' (в бара "Ведрото"):&nbsp;&nbsp;''Здравейте. Аз съм капитан Терели. Приятелите ми викат Капоне.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Добре, Капоне.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Как откри най-добрия бар толкова бързо?''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Питах къде мога да пийна, без да ме свалят.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Е, няма да ме улесниш, нали?''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Нали пехотинците търся предизвикателства?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Само на работа.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Защо имам усещането, че още си?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Не знам… Може би си… параноична и онова, което те тревожи, няма нищо общо с мен?''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Самонадеян си. Е, извинявай, но просто сега не трябваше да съм тук, а на почивка.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Аз също.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Къде?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''В Сейнт Барт.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Наистина ли?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Да!''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''А аз в Ямайка.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Още малко и щях да съм достатъчно далече, за да не ме намерят.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''В последната минута ме накараха да си променя плановете. Вече усещах аромата на кокос и вкуса на коктейлите.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''А аз щях да се гмуркам. Водата в Сейнт Барт е невероятна.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Но танците в Ямайка са по-добри.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Можеш да танцуваш навсякъде.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Не и като в Ямайка. Говоря за онези задушевни клубове и отнемащия дъха ритъм на музиката.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Е, не е Ямайка, но можем да опитаме. Ще танцуваме ли?''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Защо пък не?!''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Само така! Важно е въображението.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Може ли да седна при тебе на масата?''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Защо не? Това е свободна страна.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Струва ми се, че вчера постигнахме напредък.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Когато признаете какво правите тук, тогава ще имаме напредък.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''И какво точно правим?!''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Учите децата да убиват.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Учим пехотинците как да се бият и да печелят войни.''
 
 
* '''Чарли Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Голяма подкрепа ми гласуваш, няма що?''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''В историята ти няма никаква логика. …''<br>'''Чарли Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Понякога не всичко има [[логика]]. Понякога нещата просто се случват.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам. Е, кажи ми тогава, какво стана?''<br>'''Чарли Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Знаеш ли какъв ти е проблемът. Не можеш да престанеш да се озърташ.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Е, някой все трябва да ти пази гърба. ''
 
 
* '''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Могат да ви мобилизират всеки момент. Това не ви ли тревожи?''<br>'''Пехотинец 1:'''&nbsp;&nbsp;''За това сме обучени. Ние, пехотинците, сме нещо като 911.''<br>'''Пехотинец 2:'''&nbsp;&nbsp;''Ние първи построихме убежища след наводнения в Никарагуа.''<br>'''Пехотинец 1:'''&nbsp;&nbsp;''Занесохме и храна на децата в Сомалия.''
 
 
* '''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Качвали ли си се по тренировъчната стена?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Да, но ме е страх от височини.''<br>'''Учителка:'''&nbsp;&nbsp;''Та ти си пилот!?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Е, гледам хеликоптера да е винаги… около мен.''
 
 
* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Исках да направя парти само в тесен кръг…, но мълвата се разнесе и сега всички искат да дойдат. Стана мащабна военна кампания.''
 
 
* '''Полк.Брадли Нейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Е, господа, получих това назначение преди десет часа, така че имам да наваксвам. Но… смятам да го направя до седем сутринта.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Доста амбициозно, сър.''<br>'''Полк.Брадли Нейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Нямам избор. ''
 
 
* '''Полк.Брадли Нейтън:'''&nbsp;&nbsp;''Искам да ви обещая, господа, че ще направя всичко възможно, за да се представите далеч над очакванията си.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Знаеш ли какво ме дразнеше у Нейтън и преди? Беше много смел и ужасно амбициозен, но му липсваше предпазливост. Това може да е ужасна комбинация.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Във Виетнам стояхме настрана от такива типове. Никой не е винаги прав. ''<br>''' Меган:'''&nbsp;&nbsp;''Едно от нещата, които научих, е да не бъркам желанията с нуждите.''
 
 
* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Безопасността е ключов фактор при бойните тренировки. Ако се появи неприемлив риск, ще прекратим упражнението.''
 
 
* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Искам офицерската ви дума, че няма да обсъждаме офицерското ви поведение отново. Имам ли думата ви.''<br>'''Черпак и Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''
<br>
 
== Външни препратки ==