Военна база "Пенсакола": Разлика между версии

* '''Бил Кели''' (след тренировката):&nbsp;&nbsp;''Фитил, Лед – отлична работа. Черпак – ела за малко. (отдалечават се от другите) Виж, капитане. Знам, че ти се насъбра много на главата, но щом се качиш на самолета, или ще трябва да се съсредоточиш, или ще се наложи да си намеря друг пилот. Не желая да водим повече този разговор. Ясно ли е?''<br>'''— Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''

* '''Фитил''' (в повредения самолет по време на тропическасилна бурята):&nbsp;&nbsp;''В случай, че не ме чувате, може би ще откриете рекордера и ще чуете последните ми думи. Ето ги и тях. Това е най-ужасната буря в живота ми. Вълните са над петнайсет метра. Вятърът е около 75 възела. Не бих катапултирал в него. Сигурен съм, че сте направили всичко възможно. Стават такива неща. Но ми се ще да не беше станало с мен. … Ако данните са верни, вече нямам гориво. Не знам как още летя. Но трябва да кажа нещо. Трябва да го кажа. Срещнах едно момиче и й казах, че вярвам само в себе си, в самолета си и в армията. Но вече не съм сигурен. Аз… не мога да го обясня, но усещам нещо тук. Усещам някакво присъствие. То ме крепи засега. Не мога да го обясня, но го усещам около мен. Ето, че вече би трябвало да съм в океана, но още летя.''<br>'''Бил Кели''' (слушайки го от командния пункт):&nbsp;&nbsp;''Щом вярва, че ще успее, мен ме устройва. Нека капитанът на самолетоносача завие 90 градуса надясно – трябва да изравним с посоката на Фитила.''<br>''— 'Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър.''<br>''— 'Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Това е добър знак.''<br>''— 'Фитил''' (от кабината на самолета без да може да се чува с командния пункт):&nbsp;&nbsp;''Полк.Кели, подп.Луис – благодаря за всичко, което направихте за мен. Нямаше да съм и наполовина толкова добър пилот. Всичко, което съм искал, е да летя и вие ми показахте как да дам най-доброто от себе си. Днес научих още нещо – разбрах, че макар да съм сам тук – на самолета в тази буря, – всъщност изобщо не съм сам. Нали имам вас, Черпака, Лед и хората от Пенсакола. И още нещо – нещо по-голямо от всичко… Не мога да го обясня. Каквото и да стане, какъвто и да е краят, искам да знаете, че за мен няма значение… Всичко е наред: днес е хубав ден, днес е хубав ден и искам да го знаете. Искам да го знаете! Господи, светкавица възпламени десния ми двигател. Накланям се рязко надясно. Ще се опитам да стабилизирам… Останах с един двигател, само един. … Кула,! тукТук 2-0-2. Виждам ви.! Виждам ви.! Захождам за кацане.''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''С един двигател е почти невъзможно…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Но не и напълно невъзможно.''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''Ами..Ами… да.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тогава ще се справи. Да го приземим.''<br>'''Офицер:'''&nbsp;&nbsp;''До всички екипи: Пригответе се за аварийно кацане. Пригответе се за аварийно кацане.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Време е за танци, синко. Стъпвай внимателно.''<br>'''Фитил''' (приближавайки пистата на самолетоносача):&nbsp;&nbsp;''Време е за танци, Фитил. Да потанцуваме. Хайде, хайде, хайде…''<br>'''Кели (от командния пункт):'''&nbsp;&nbsp;''Да!! Това е! Закова самолета! ''

* '''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Реших да стана морски пехотинец още на 9. Чичо ми ме заведе на парад в [[w:Ню Джърси|Ню Джърси]]. Правят го всяка година в чест на първия войник спечелил почетен медал през [[w:Втора световна война|Втората световна война]] – сержант Джон Басилоу. Върнал се знаменитост от Гуадалкадап.''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Заслужил е медал и е оцелял?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''И след като получил медала всички искали той да се уволни: хората, военните, дори президентът Рузвелт. Но Джон настоял да се върне на бойното поле с другарите си пехотинци.''<br>'''Лудото куче:'''&nbsp;&nbsp;''Получил ли е други медали?''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Да, но след гибелта си. Бил един от [[героизъм|героите]] при [[Иводжима]]. Никой други герой от войната си няма собствен парад – нито [[Айзенхауър]], нито [[Чърчил]] или [[Дъглас Макартър|Макартър]]. Никой друг освен здравото и много смело момче с италиано-американски произход от Ню Джърси.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо не питаш Капоне, защо заряза "Хорнет"-ите и започна да лети с "Кобри". Можеше да е от елита.''<br>'''Капоне:'''&nbsp;&nbsp;''Аз съм надскочил елита. Искам да съм близо до земята.''<br>'''Черпак''' (иронично):&nbsp;&nbsp;''Май че го е страх от истинско летене.''

* '''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Тайната на успеха[[успех]]а е в координацията, комуникацията и едновременното нападение.''

* (след избухването на снаряд в склада Черпак и Лудо куче са ранени и се намират все още във взривоопасната зона, чакайки сапьорите)<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Аби какви ги вършиш?… Не редно…''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Беше припаднал. Опитвам се да ти направя изкуствено дишане, но май… не ти харесва.''<br>… ''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Май духовете са по-спокойни сега.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър, правим най-доброто.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Харесвам позитивното мислене.''<br>'''… ''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Увий защитното одеало около него.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Завих те плътно, като пашкул.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря ти, Аби.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''За какво?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''За спешната медицинска помощ, за изкуственото дишане. Хареса ми гланца ти за устни. Хубав аромат.''<br>'''Лудо куче:'''&nbsp;&nbsp;''Приеми го като принос към англо-американската дружба.''

* '''Кели''' (към кап.Бенедикт, който все намира извинения за незадоволителното си представяне):&nbsp;&nbsp;''Изглежда при теб все още има доста нередности. Но все още не съм чул да поемеш [[отговорност]] за някоя от тях. Това не показва почтеността и моралната смелост, която очаквам от един офицер от морската пехота.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Не искам да се извинявам, сър, но…''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Моята работа е да се уверя, че хората в моя отряд са готови за битка. Ти не си и не съм убеден, че ще бъдеш, когато дойде моментът да потеглим.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Разбирам.''<br>'''Бил Кели:'''&nbsp;&nbsp;''Да, ти си интелигентен младеж с блестящо бъдеще пред себе си, но за съжаление то не е в 18-ти отряд. Решението е много трудно, но трябва да го взема.''<br>'''Крейг Бенедикт:'''&nbsp;&nbsp;''Значи… отпадам?''<br>'''Бил Кели''' (кимвайки):&nbsp;&nbsp;''Да.''<br>'''Крейг:'''&nbsp;&nbsp;''Благодаря ви за помощта. ''<br>'''… ''<br>'''Бил Кели''' (коментирайки горния разговор пред военния съдия):&nbsp;&nbsp;''Нямах друг избор. Ако го бях задържал, в даден момент щях да изложа на риск цялата ескадрила. А това вече щеше да е огромен провал в командването., Кактокакто разбирате.''

* '''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Сигурно обожаваш бейзбола.''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Обичам го. Бейзболът е измислен от ортопедичните хирурзи, а тенисът е измислен от богати типове с много време.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Когато бях малка играех тенис с татко постоянно.''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''От богато семейство ли си?''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Има ли значение?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Ще приема това като "да". Аз израснах в западна Вирджиния. Старецът ми беше миньор. Нямахме много средства и определено нямахме много време да играем тенис.''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Да не се опитваш да ме накараш да се чувствам виновна за нещо?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Не, не. Погрешно се изразих. Не исках да кажа това. Извинявай.''<br>'''…''<br>'''Лед:'''&nbsp;&nbsp;''Май разговорът ни не върви много добре, нали?''<br>'''Д-р Брандън:'''&nbsp;&nbsp;''Виж колко общи неща имаме. Не сме на едно мнение за нищо.''

* '''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Трябва да се гордееш с това, което си направил на бойното поле.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Проявил си героизъм. Спасил си двама пехотинци.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Сър, аз просто… изпълних дълга си. Не заслужавам специални благодарности.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''И ще ми кажеш ли защо мислиш така?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Не ми се говори за това.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Настоявам.''<br>'''Черпак''' (избухва):&nbsp;&nbsp;''А аз пък не искам. Омръзна ми да говоря за това. Споделих го с всички. Не искам да говоря за това! Защо не ме оставите на мира?''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Защото ме е грижа за теб.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защо ви е грижа? Хладнокръвно пробих огромна дупка в гърдите на едно хлапе.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ако беше така, защо си ядосан?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Защото всички ми ги припомнят.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Той е бил враг и е щял да те убие.''<br>'''Черпак''' (избухва отново):&nbsp;&nbsp;''Беше хлапе. Все още момче – много по-млад от мен.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Било е на живот и гибел. Не бива да изпитваш угризения.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''В това е проблемът: не изпитвам нищо, абсолютно нищо… И това ме плаши.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Ти си добър и почтен човек. Не изпитваш удоволствие от убийството. Бягаш от демоните, вместо да се изправиш срещу тях.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Щом си спомня за хлапето, се сещам за изражението му. В погледа му се четеше страх.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Във войните загиват хора. Затова с всички сили се стремим да ги избягваме. Дали го разбират политиците или хората, които гледат новините по домовете си?… Не. Само войниците и невинните жертви знаят колко опустошителна може да бъде войната. Разбираш ли какво искам да ти кажа?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. Разбирам.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. А сега го забравизабравѝ, иначе ще те изяде отвътре.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Всички сме жертви на войната – дори и оцелелите.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Така е. Но не бива да мислиш за това. Бъди смел и готов за нови битки. Случилото се вече е минало. Нуждаем се от хора като теб. Сега.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да, сър. И може би… ще успея да помогна за спасяването на нашия другар в беда.''<br>'''…''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Готов ли си за полет?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Най-добрият момент да се изправя срещу демоните.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Добре. Повикай другите за инструктаж.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Слушам. Сър, аз…''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Недей. Това вече е минало.''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''Да. Готов съм.''<br>'''Ковач:'''&nbsp;&nbsp;''Напълно?''<br>'''Черпак:'''&nbsp;&nbsp;''И още как!''