|
Книга Притчи Соломонови
* ''Боецът спи на тръни, мъдрецът – на лаври.'' — [[Венцеслав Константинов]]
ГЛАВА 1.
1. Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
2. за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
3. за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
4. да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
5. Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
6. за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
7. Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
8. Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
9. защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
10. Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
11. ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
12. жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
13. да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
14. ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -
15. синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
16. защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
17. не напразно се разпъва мрежа пред птици.
18. Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
19. Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
20. Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
21. проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
22. "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
23. Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
24. Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
25. и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
26. Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
27. кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
28. Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
29. Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
30. задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
31. затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
32. Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
33. но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."
КНИГА ПРЕМЪДРОСТ на ИИСУСА, СИН СИРАХОВ
ГЛАВА 1.
1. Всяка премъдрост е от Господа и с Него пребъдва вовеки.
2. Кой ще изброи морския пясък, дъждовните капки и дните на вечността?
3. Кой ще изследва височината на небето и ширината на земята, бездната и премъдростта?
4. От всичко най-напред е произлязла премъдростта, и разбирането на мъдростта е отвека.
5. Извор на премъдростта е словото на Бога Всевишни, и нейните шествия са вечни заповеди.
6. Кому е открит коренът на премъдростта? и кой е познал нейното изкуство?
7. Един е премъдър, твърде страшен - седещият на Своя престол Господ.
КНИГА ПРЕМЪДРОСТ на ИИСУСА, СИН СИРАХОВ ГЛАВА 3
29. Сърцето на разумния ще обмисли притчата, и ухо внимателно е желание на мъдрия.
КНИГА ПРЕМЪДРОСТ на ИИСУСА, СИН СИРАХОВ ГЛАВА 4:
12. Премъдростта въздига синовете си и подкрепя ония, които я търсят:
13. който я обича, обича живота, и които я търсят от ранно утро, ще се изпълнят с радост;
14. който я владее, ще наследи слава, и, където и да отиде, Господ ще го благослови;
15. които ней служат, служат на Светия, и които нея обичат, тях Господ обича;
16. който я слуша, народи ще съди, и който й дава внимание, уверено ще живее;
17. който й се довери, ще я наследи, и потомците му ще я владеят;
18. защото изпървом тя ще тръгне с него по кривулести пътища, ще напрати върху него страх и боязън
19. и ще го мъчи със своето водене, докле се не увери в душата му и го не изпита със своите устави;
20. но после тя ще излезе при него на правия път, ще го зарадва
21. и ще му открие тайните си.
22. Кога кривне от пътя, тя го напуща и го отдава в ръцете на неговото падение.
27. Не задържай думата, кога тя може да помогне:
28. защото в думата се познава мъдростта, и в речта на езика - знанието.
29. Не противоречи на истината и срамувай се от невежеството си.
30. Не се срамувай да изповядваш греховете си и не възпирай течението на реката.
31. Не се подчинявай на глупав човек и не взимай страната на силния.
32. Подвизавай се до смърт за истината - и Господ Бог ще надвие за тебе.
33. Не бивай бърз на език, мързелив и нехаен в делата си.
24. Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.
25. Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?
26. Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му – за кърма на телиците.
27. Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,
28. насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.
29. Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;
30. шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;
31. сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.
32. Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,
33. който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:
34. с ръката си дава форма на глината, а с нозе омекчава коравината й;
35. той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.
36. Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;
37. без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;
38. и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;
39. но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.
цитат от Библията
''Боецът спи на тръни, мъдрецът – на лаври.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Истинската мъдрост не е нещо друго, а умението да се изяснява и да се установява истинската мяра за [[добро]] и зло; и задачата на всеки разумен човек е да прилага тази мяра към всички житейски дела.'' — [[Епиктет]]
Мъдростта е като търпението-корените и са горчиви-плодовете сладки;началото и е е тежко-
краят-лек;каквото е зима без сняг и лято без слънце-това е живот без мъдрост-Иван Недялков
* ''[[Животни|Кучето]] е боец, котката е мъдрец.'' — [[Венцеслав Константинов]]
* ''Щастливецът не е мъдрец - мъдрецът не е щастливец.'' — [[Венцеслав Константинов]]
| 