Животът, Вселената и всичко останало: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 212:
=== Глава
* Артър наближи един полицай, който тичаше покрай тях.
: — Извинете — каза той. — Пепелта. Тя е в мене. Беше открадната от онези бели роботи преди малко. Тя е тук в този плик. Беше част от Ключа за Удъл-Временната опаковка, разбирате ли, и, ами, както и да е, сещате се за останалото, важното е, че тя е в мене и сега какво да правя с нея?
: Полицаят му каза, но Артър можеше само да предполага, че той се беше изразил метафорично.
* Надяваше се и се молеше да няма задгробен живот. После се сети, че изпада в противоречие и само се надяваше да няма задгробен живот.
=== Епилог ===
* В Относителността, Материята казва на Пространството как да се огъне, а Пространството казва на Материята как да се движи.
: „Златно Сърце“ каза на пространството да се върже на възел и се паркира от вътрешната страна на стоманената стена около Аграбътонската Съдебна Палата.
* Дори и да можеше да проникне слънчев лъч толкова навътре в Аграбътонския комплекс на Правосъдието, той би се обърнал обратно и изскочил моментално навън.
* — Аз имах въпрос. Или по-скоро това, което имам е Отговор. Исках да знам какъв е Въпросът.
: Прак съчувствено кимна и Артър малко се поотпусна.
: — То е ами, то е дълга история — каза той — но Въпросът, който бих искал да знам, е Вечният Въпрос за Живота, Вселената и Всичко Останало. Знаем единствено, че Отговорът е Четиридесет и Две, което е малко изнервящо. [...]
: — Боя се — каза той [Прак] накрая — че Отговорът и Въпросът се изключват взаимно. Познанието за едното логически изключва познанието за другото. Невъзможно е да се знаят и двете за една и съща Вселена. [...] Освен [...] ако то се случи. Тогава, изглежда, Въпросът и Отговорът просто ще се съкратят взаимно и ще отнесат със себе си Вселената, която тогава ще бъде заменена от нещо още по-чудновато и неразгадаемо. Вероятно това вече се е случило — добави той със слаба усмивка, — но има голяма доза Несигурност по въпроса.
* Гърдите му се повдигнаха немощно и той с усилие си пое въздух. Главата му леко трепереше.
: — Не ми направи силно впечатление, когато в началото разбрах какво представлява то — каза той, — но като си спомня сега, колко силно впечатление ми направи Смисъла на Принцовете и колко скоро след това не можех да си спомня нищо от него, си мисля, че посланието на Бога може да е много по-полезно. Искате ли да знаете какво е то? Искате ли?
: Те кимнаха безмълвно.
: — Обзалагам се, че искате. Щом толкова ви интересува, предлагам ви да отидете и сами до проверите. Написано е с високи тридесет фута букви на върха на Планините Квентулус Квазгар в страната Севорбеупстри от планетата Прелиумтарн, трета поред от слънчевата система Зарс в Галактически сектор QQ7 Активно J Гама. Пазено е от Лачествения Вантрашел от Лоб.
: Това изявление беше последвано от дълго мълчание, което най-накрая Артър наруши.
: — Извинявай, къде е това? — попита той.
: — Написано е — повтори Прак — с високи тридесет фута огнени букви на върха на Планините Квентулус Квазгар в страната Севорбеупстри от планетата…
: — Извинявай — каза Артър пак — кои планини?
: — Планините Квентулус Квазгар в страната Севорбеупстри на планетата.
: — Коя страна каза? Не можах добре да чуя.
: — Севорбеупстри, на планетата…
: — Севорбе-какво?
: — О, за Бога — каза Прак и умря раздразнен.
| |||