Ресторант „На края на Вселената“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 400:
 
=== Глава 29 ===
[[File:SurfaceTension.jpg|144px|thumb|right| Как мога да знам, ... че миналото не е една илюзия, предназначена да обясни несъответствието между моите непосредствени физически усещания и душевното ми състояние?]]
* — Вие ли управлявате Вселената? — прекъсна го Зейфод.
: Мъжът му се усмихна.
: — Опитвам се да не го правя — каза той.
* — Откога се занимавате с тази дейност?
: — Аааа — каза мъжът, — този въпрос се отнася за миналото, нали?
: Зарниууп го изгледа учудено. Това не беше според неговите очаквания.
: — Да — каза той.
: — '''Как мога да знам — подзе мъжът, — че миналото не е една илюзия, предназначена да обясни несъответствието между моите непосредствени физически усещания и душевното ми състояние?'''
* — Но вие знаете, че около нас има цяла Вселена! — извика Зарниууп. — Не можете да избягате от задълженията си, като се преструвате, че те не съществуват!
: Властелинът на Вселената мисли дълго време, докато Зарниууп се тресеше от гняв.
: — Вие сте прекалено категоричен в твърденията си — каза той накрая. — Не мога да се доверя на съжденията на човек, който приема Вселената, ако тя съществува, за даденост. [...] '''Аз мога да решавам само въпросите на моята си Вселена''' [...] '''Моята Вселена са моите очи и моите уши. Всичко останало е догадки.'''
* — Не разбирате ли, че това, което решавате в тази ваша колиба, засяга живота и съдбите на милиони хора? Но това е чудовищно!
: — Не съм много сигурен. Аз изобщо не познавам хората, за които говорите. А предполагам, че и вие не ги познавате. Те съществуват само в думите, които чуваме. Глупаво е да твърдите, че знаете какво става с другите хора. Това само те, ако съществуват, знаят. Те си имат свои собствени Вселени от очи и уши.
* — Но не разбирате ли, че има хора, чийто живот или смърт зависи от вашата дума? [...]
: — Аз не съм отговорен за това — каза той. — Аз не се меся в хорските работи. Господ ми е свидетел, че не съм жесток човек.
: — Аха — изръмжа Зарниууп, — казвате „господ“. '''Значи вярвате в нещо'''!
: — '''В моя котарак''' — каза мъжът благо, като го взе в ръце и започна да го гали. — '''Аз му викам Господ. И съм добър с него'''.
: — Добре — каза Зарниууп, като извади най-силния си коз, — а откъде знаете, че той съществува? Откъде знаете, че той знае, че вие сте добър с него или пък му допада това, което си мисли, че е вашата добрина?
: — Не знам — отговори мъжът с усмивка. — Изобщо нямам представа. '''Просто ми харесва да се държа по определен начин с това, което мисля, че е котарак.'''
 
=== Глава 30 ===