Ресторант „На края на Вселената“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 251:
=== Глава 17 ===
* — Здрасти, Форд — каза Зейфод. — Поприказва ли с оня приятел, дето дига страшна врява?
: Форд поклати глава неопределено.
: — С Хотблек ли? Ами да, имаше нещо такова.
: — Какво ти каза?
: — Нищо особено. Той е… ъъъ…
: — Да?
: — Решил е да бъде мъртъв една година заради данъците.
* До масата на Зейфод Бийблброкс се приближи едно голямо млекодайно животно от рода на говедата — едро, добре угоено и охранено четириного, с огромни влажни очи, малки рога и с една почти подкупваща усмивка на устните си.
: — Добър вечер — измуча то и се отпусна тежко на бутовете си. — '''Аз съм Специалитетът на деня. Мога ли да ви препоръчам някои части на тялото си?''' [...] Може би парче от моята плешка? — предложи животното. — Задушено в бяло вино?
: — Ъъъ, ВАШАТА плешка? — прошепна Артър ужасено.
: — Естествено, че моята, сър — изпръхтя доволно животното, — как мога да предлагам чужди плешки. [...]
: — Да не искате да кажете, че това животно наистина иска да го изядем? — прошепна Трилиън на Форд.
: — Аз ли? — каза Форд с безжизнен израз в очите. — Аз нищо не искам да кажа.
: — '''Това е направо ужасно — възкликна Артър, — най-отвратителното нещо, което някога съм чувал.'''
: — Какво те тревожи, землянино? — попита Зейфод, като насочи вниманието си към огромния бут на животното.
: '''— Просто не мога да ям от животно, което стои пред мен и ме кани да го изям — каза Артър. — Жестоко е.
: — А по-добре ли е да ядеш от животно, което не иска да бъде изядено? — каза Зейфод.''' [...]
: — Само зелена салата — заяви твърдо Артър.
: — Само зелена салата? — попита животното, като ококори неодобрително очи.
: — Да не искате да кажете — рече му Артър, — че не бива да си взема зелена салата?
: — Знаете ли — отвърна животното, — познавам много зеленчуци, които са категорични по този въпрос. '''Ето защо се реши веднъж завинаги да се сложи край на този заплетен проблем, като се създаде животно, което наистина желае да бъде изядено и е способно да го заяви ясно и убедително. И ето ме пред вас.''' [...]
: — Вижте какво — каза Зейфод, — ние искаме да се наядем, а не да водим кулинарни спорове. Четири пържоли алангле, ако обичате, и по-бързо. Не сме яли от петстотин седемдесет и шест милиарда години.
: Животното се изправи тежко на крака. Измуча слабо.
: — Позволете ми, сър, да ви поздравя за мъдрия избор. Наистина е много добър — каза то. — '''Ей сега ще отида и ще се застрелям.'''
: Обърна се и смигна приятелски на Артър.
: — '''Не се тревожете, сър — каза му то, — ще го направя по най-хуманен начин…'''
* Толкова много хора го преследваха сега, че им изгуби края. Не трябваше да влиза в ресторанта по този очебиен начин. Но защо пък не, по дяволите, помисли си той. '''Как е възможно човек да се забавлява, ако никой не го гледа?'''
* — Ооо — каза Артър прозорливо, — значи сме пътували във времето, но не и в пространството.
: — Слушай, полуеволюирала човекоподобна маймуно — сряза го Зейфод, — защо не идеш да се качиш на някое дърво?
: Артър се наежи.
: — А ти върви да си блъснеш главите една в друга, четириоко чудовище такова — посъветва го той.
: — Знаете ли, сър — обърна се сервитьорът към ЗейФод, — вашата маймуна ме е разбрала правилно.
* — Ами Края на Вселената? Ще изпуснем най-важния момент.
: — Гледал съм го. Нищо не струва — каза Зейфод. — Просто един мялог.
: — Какво?
: — Обратното на голям взрив.
=== Глава 18 ===
| |||