Ресторант „На края на Вселената“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 183:
=== Глава 11 ===
[[File:Spirit portal.jpg|144px|thumb|right|Ако човек желае да оцелее във Вселена с такива размери, то той не може да си позволи лукса да има чувство за мяра.]]
* Шеметната бездна на абсолютното прозрение пресъздава картината на цялата Вселена въз основа на принципа, наречен анализ на екстраполирана материя.
: Ето накратко същината на този принцип: тъй като всяка частица материя във Вселената се влияе по един или друг начин от всички останали частици материя във Вселената, на теория е възможно да се екстраполира цялото мироздание — всички слънца, всички планети, орбитите им, състава им, тяхната икономическа и социална история — от, да речем, едно малко парченце плодова торта.
: Човекът, който изобрети Шеметната бездна на абсолютното прозрение, стори това главно за да ядоса жена си.
: Трин Трагула — така се казваше той — беше един мечтател, мислител, умозрителен философ или според думите на жена му идиот.
: И тя непрестанно го тормозеше заради това, че прекарва несъразмерно голяма част от времето си в съзерцаване на всемира, в размишления върху механиката на безопасната игла или в правене на спектографични анализи на парченца плодова торта.
: — Имай поне малко чувство за мяра! — все му натякваше тя, понякога по тридесет и осем пъти на ден.
: Ето защо той построи Шеметната бездна на абсолютното прозрение — просто за да и даде да се разбере. И в единия край на устройството включи цялата Вселена, екстраполирана от едно парченце плодова торта, а в другия — жена си. И когато натисна копчето, в един миг тя видя цялата безкрайност на всемира и какво представлява самата тя в съотношение с него.
: За ужас на Трин Трагула шокът от преживяното напълно разстрои нейния разум, но затова пък с удовлетворение установи, че най-категорично е доказал следното: ако човек желае да оцелее във Вселена с такива размери, то той не може да си позволи лукса да има чувство за мяра.
* — И вие видяхте цялата безкрайност на всемира?
: — Разбира се. Много кокетно местенце, трябва да призная. [...]
: — И с очите си видяхте — каза Гаргравар — какво представлявате в сравнение с него?
: — О, да, да.
: — Но… какво изпитахте?
: Зейфод сви доволно рамене.
: — Просто се потвърди нещо, което винаги съм знаел. Аз наистина съм един велик, знаменит човек. Нали ти казах бе, душа, че аз съм Зейфод Бийблброкс?
=== Глава 12 ===
| |||