Ресторант „На края на Вселената“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 101:
=== Глава 7 ===
* Марвин продължаваше да стои на мястото си.
: — Махай се от пътя ми, дребно роботче — изръмжа танкът.
: — Страхувам се, че ме оставиха тук, за да те спра — каза Марвин.
: Сондата отново се показа за една бърза проверка. И пак се прибра.
: — Ти? Да спреш мен? — изрева танкът. — Опитай се де!
: — Не, наистина съм длъжен — заяви Марвин простичко.
: — С какво си въоръжен? — изрева танкът, като все още не можеше да повярва на ушите си.
: — Познай — каза Марвин.
: Двигателите на танка избоботиха, предавките му заскърцаха. Малки като молекули електронни релета, скътани дълбоко в неговия микромозък, се защураха напред-назад от изненада.
: — Да позная? — каза танкът. [...]
: — Да, опитай — каза Марвин на грамадната бойна машина. — Никога няма да познаеш.
: — Ъъъмммм… — каза машината и се замисли, при което започна да вибрира от тази непривична дейност, — лазерни лъчи?
: Марвин заклати бавно глава.
: — Значи не — промърмори машината с дълбокото си гърлено боботене. — Много е очебийно. Лъчи с антиматерия? — опита шанса си тя.
: — Прекалено очебийно — предупреди го Марвин. [...] Насоката на разсъжденията ти е грешна. [...] Не вземаш предвид едно основно положение във взаимоотношенията между хората и роботите.
: — Ъъъ, сега ще позная — каза бойната машина, не е ли…? — и отново потъна в размисъл.
: — Помисли си само — настоя Марвин, — оставиха мен, един най-обикновен робот-слуга да спра теб, огромната, яка като скала бойна машина, а те хукнаха да се спасяват. И какво оръжие, мислиш, ми дадоха?
: — Ооо, ъъъ — измънка машината уплашено, — нещо страхотно разрушително, предполагам.
: — Предполагаш! — каза Марвин. — Лесно ти е да предполагаш. Да ти кажа ли сега с какво ме оставиха да се защитавам?
: — Добре, кажи — продума машината, като се стегна.
: — Нищо — каза Марвин.
: Настъпи напрегнато мълчание.
: — НИЩО? — изрева бойната машина.
: — Абсолютно нищо — рече Марвин тъжно, — и електронно кебапче дори нямам.
* — А да знаеш само как ме болят диодите от лявата ми страна — каза Марвин с тих и нежен глас.
: — Идва ти да плюеш, нали?
: — Да — съгласи се Марвин прочувствено
* — Какво става, по дяволите! — изрева машината, докато падаше от петнадесетия етаж, преди да се разбие на парчета на земята.
: Каква отчайващо тъпа машина — отбеляза Марвин и бавно се отдалечи.
* — Позволете да ви се представя — каза мъжът. — Казвам се Рууста, а това е моята хавлия.
: — Здравейте, Рууста, много ми е приятно — каза Зейфод.
: — Здравей, хавлийо — добави той, когато Рууста протегна към него една мръсна стара хавлия на цветчета, и като не знаеше какво да прави с нея, сграбчи единият й край и го раздруса.
=== Глава 8 ===
| |||