Уикицитат

Висарион Белински: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
Ред 9:
 
 
{{цитат|Ако досега човечеството е достигнало твърде много, това значи, че то трябва да достигне още повече в най-скоро време.|||Если до сих пор человечество достигло многого, это значит, что оно еще большего должно достигнуть в скорейшее время.}}
{{Цитат|[[Любов]]та е [[поезия]]та и слънцето на живота.|||}}
 
 
{{цитат|Ако изборът в [[любов]]та се решаваше само от [[воля]]та и [[разум]]а, тогава любовта не би била [[чувство]] и [[страст]]. Наличието на елемента на непосредственост се забелязва и в най-разумната любов, защото от няколко еднакво достойни лица се избира само едно и този избор се основава на неволното влечение на сърцето.|||Если б выбор в любви решался только волею и разумом, тогда любовь не была бы чувством и страстью. Присутствие элемента непосредственности видно и в самой разумной любви, потому что из нескольких равно достойных лиц выбирается только одно, и выбор этот основывается на невольном влечении сердца.}}
{{Цитат|[[Труд]]ът облагородява човека.|||}}
 
 
{{цитат|Ако [[цел]]та на нашия живот се състоеше само в нашето лично [[щастие]], а нашето лично щастие се заключваше само в една любов, тогава [[живот]]ът действително би изглеждал като мрачна пустиня… Но хвала на вечния разум, хвала на занаята, който храни! Има за човека и още един огромен свят с живот, освен вътрешния свят на сърцето – светът на историческото съзерцание и на общественото поприще – този огромен свят, където мисълта се превръща в дело, а високото чувство – в подвиг… И щастлив ще е този, който не е безделен зрител-наблюдател на този океан от шумно носещ се живот…|||Если бы вся цель нашей жизни состояла только в нашем личном счастии, а наше личное счастие заключалось бы только в одной любви, тогда жизнь была бы действительно мрачною пустынею… Но хвала вечному разуму, хвала попечительному промыслу! Есть для человека и еще великий мир жизни, кроме внутреннего мира сердца, – мир исторического созерцания и общественной деятельности, – тот великий мир, где мысль становится делом, а высокое чувствование – подвигом… И благо тому, кто не праздным зрителем смотрел на этот океан шумно несущейся жизни…}}
{{Цитат|От всички човешки [[страст]]и след самолюбието най-силна и най-свирепа е властолюбието. Можем вероятно да кажем, че нито една страст не е струвала на човечеството толкова страдания и кръв, колкото властолюбието.|||}}
 
 
{{цитат|Бащата обича своето [[дете]], защото му е родно; но той трябва да го обича също така и като бъдещ човек. Само такава любов към децата е истинска и достойна да се нарече любов; всяка друга е [[егоизъм]] и хладно самолюбие.|||Отец любит свое дитя, потому что оно его рождение; но он должен любить его еще как будущего человека. Только такая любовь к детям истинна и достойна называться любовью; всякая же другая есть эгоизм, холодное самолюбие.}}
{{Цитат|Който не принадлежи на отечеството си, не принадлижи на човечестовото.|||}}
 
 
{{цитат|Без дълбоко нравствено чувство [[човек]] не може да има нито любов, нито [[чест]] – нищо, благодарение на което човекът е човек|||Без глубокого нравственного чувства человек не может иметь ни любви, ни чести, – ничего, чем человек есть человек.}}
 
 
{{цитат|Без [[здраве]] не може да има и щастие.|||Без здоровья невозможно и счастье.}}
 
 
{{цитат|…Без страсти и противоречия няма живот и няма [[поезия]]. Стига само в тези страсти и противоречия да има разумност и човечност, техните резултати биха отвели човека до неговите цели.|||…Без страстей и противоречий нет жизни, нет поэзии. Лишь бы только в этих страстях и противоречиях была бы разумность и человечность, и их результаты вели бы человека к его цели.}}
 
 
{{цитат|Без стремеж към безкрайното няма живот, няма развитие, няма прогрес.|||Без стремления к бесконечному нет жизни, нет развития, нет прогресса.}}
 
 
{{цитат|Без [[цел]]и няма дейност, без интереси няма цел, без дейност няма живот. А източник на интересите, целите и дейността е общественият живот.|||Без цели нет деятельности, без интересов нет цели, а без деятельности нет жизни. Источник интересов, целей и деятельности – субстанция общественной жизни.}}
 
 
{{цитат|Благословен е този, който без да се задоволява с настоящата действителност, е носил в душата си своя [[идеал]]а за по-добро съществуване, живял е и е дишал с една [[мисъл]] – да побърза, според степента на дадените му от [[природа]]та средства, да осъществи на земята този идеал…|||Благо тому, кто, не довольствуясь настоящею действительностью, носил в душе своей идеал лучшего существования, жил и дышал одною мыслию – споспешествовать, по мере данных ему природою средств, осуществлению на земле идеала…}}
 
 
{{цитат|Борбата е условие за живот: животът си отива, когато свърши борбата.|||Борьба есть условие жизни: жизнь умирает, когда оканчивается борьба.}}
 
 
{{цитат|[[Брак]]ът е реализацията на любовта. Да обича истински може само напълно съзрялата [[душа]] и в този случай любовта вижда в брака своята най-висока награда и не помръква от блясъка на (сватбения) венец, а още по-пищно разпръсква своя аромат, като под лъчите на слънцето…|||Брак есть действительность любви. Любить истинно может только вполне созревшая душа, и в таком случае любовь видит в браке свою высочайшую награду и при блеске венца не блекнет, а пышнее распускает свой ароматный цвет, как при лучах солнца…}}
 
 
{{цитат|В думите "[[бог]]" и "[[религия]]" виждам тъмнина, мрак, вериги и камшик.|||В словах «бог» и «религия» вижу тьму, мрак, цепи и кнут.}}
 
 
{{цитат|Вдъхновението не е нещо, което принадлежи изключително на художника: без него няма да стигне далече и [[учен]]ият, без него няма да направи много дори и занаятчията, защото то е навсякъде - във всяко дело и във всеки [[труд]].|||Вдохновение не есть исключительная принадлежность художника: без него недалеко уйдет и ученый, без него немного сделает даже и ремесленник, потому что оно везде, во всяком деле, во всяком труде.}}
 
 
{{цитат|Всичко добро е [[прекрасно]], когато е в хармония, в съответствие със самото себе си. Неестествено и преждевременно развилите се деца – са нравствени уроди. Всяка преждевременна зрелост прилича на насилване в детството.|||Все хорошо и прекрасно в гармонии, в соответствии с самим собой. Неестественно и преждевременно развившиеся дети – нравственные уроды. Всякая преждевременная зрелость похожа на растление в детстве.}}
 
 
{{цитат|Всяка крайност е родна сестра на ограничеността.|||Всякая крайность есть родная сестра ограниченности.}}
 
 
{{цитат|Всяка любов е истинска и прекрасна по своему, стига само да бъде в сърцето, а не в главата.|||Всякая любовь истинна и прекрасна по-своему, лишь бы только она была в сердце, а не в голове.}}
 
 
{{цитат|Всяко [[достойнство]] и всяка [[сила]] са спокойни – именно затова са и [[увереност|уверени]] в самите себе си.|||Всякое достоинство, всякая сила спокойны – именно потому, что уверены в самих себе.}}
 
 
{{цитат|Във важните дела на живота трябва да се бърза така, сякаш от загубата на една минута може да загине всичко останало.|||В важных делах жизни всегда надо спешить так, как будто бы от потери одной минуты должно было все погибнуть.}}
 
 
{{цитат|[[Възпитание]]то е велико дело – от него зависи съдбата на човека.|||Воспитание – великое дело: им решается участь человека.}}
 
 
{{цитат|[[Глупост|Глупаво]] е да разстилаш морска карта само за да преминеш езерцето с лодка.|||Глупо для переезда через лужу на челноке раскладывать перед собою морскую карту.}}
 
 
{{цитат|Да видите прекрасно издание на безсъдържателна [[книга]] е също така неприятно, както да видите безсъдържателен човек, ползващ се от всички материални блага на живота.|||Видеть прекрасно изданную пустую книгу так же неприятно, как видеть пустого человека, пользующегося всеми материальными благами жизни.}}
 
 
{{цитат|Да възпитаваш не значи само да храниш и отглеждаш, но и да даваш насоки на сърцето и ума; а нима именно заради това от майката не се изисква и [[характер]], и [[наука]], развитие, достъпност до всички човешки интереси?|||Воспитывать не значит только выкармливать и вынянчивать, но и дать направление сердцу и уму, – а для этого разве не нужно со стороны матери характера, науки, развития, доступности ко всем человеческим интересам?}}
 
 
{{цитат|Да [[увереност|вярваш]] и да не [[знание|знаеш]], това все още значи нещо за човека; но да знаеш и да не вярваш - това не значи абсолютно нищо.|||Верить и не знать – это еще значит что-нибудь для человека; но знать и не верить – это ровно ничего не значит.}}
 
 
{{цитат|Да намери своя път, да узнае своето място – това е най-важното за човека, това означава за него да бъде самият себе си.|||Найти свою дорогу, узнать свое место – в этом все для человека, это для него значит сделаться самим собой.}}
 
 
{{цитат|Да се вижда и уважава в [[жена]]та човека е не само необходимо, но и главно условие за шансовете за любов на порядъчния човек от нашето време.|||Видеть и уважать в женщине человека – не только необходимое, но и главное условие возможности любви для порядочного человека нашего времени.}}
 
 
{{Цитат|Да се [[мисли|разсъждава]] логично и да се разсъждава вярно са две различни неща.|||}}
 
 
{{цитат|Да се създаде [[език]] е невъзможно, тъй като него го твори народът; филолозите само разкриват неговите закони и ги свързват в система, а [[писател]]ите творят чрез него съобразно тези закони.|||Создать язык невозможно, ибо его творит народ; филологи только открывают его законы и приводят в систему, а писатели только творят на нем сообразно с сими законами.}}
 
 
{{цитат|Добре е да си учен, поет, воин, законодател или друг, но лошо е, ако при това не си и човек.|||Хорошо быть ученым, поэтом, воином, законодателем и проч., но худо не быть при этом человеком.}}
 
 
{{цитат|Драматичните поети създават [[актьор]]и.|||Драматические поэты творят актеров.}}
 
 
{{цитат|Дружбата, също както любовта, е роза с разкошни цветове, упоителен аромат, но и бодливи шипове.|||Дружба, подобно любви, есть роза с роскошным цветом, упоительным ароматом, но и с колючими шипами.}}
 
 
{{цитат|[[Егоизъм|Егоизмът]] е повратлив като хамелеон…|||Эгоизм изворотлив, как хамелеон…}}
 
 
{{цитат|Един от най-висшите принципи на истинска нравственост се заключава в уважението на човешкото достойнство у всеки един човек, без значение кой е той, преди всичко заради това, че е човек, а после и заради неговите лични достойнства.|||Один из высочайших принципов истинной нравственности заключается в уважении к человеческому достоинству во всяком человеке, без различия лица, прежде всего за то, что он – человек, а потом уже за его личные достоинства.}}
 
 
{{цитат|Еснафите собственици са прозаични хора. Тяхното любимо правило е: всеки у себе си и за себе си. Те искат да бъдат прави според гражданския закон, но не искат и да чуват за законите на човечността и нравствеността.|||Мещане-собственники – люди прозаически-положительные. Их любимое правило: всякий у себя и для себя. Они хотят быть правы по закону гражданскому и не хотят слышать о законах человечества и нравственности.}}
 
 
Line 24 ⟶ 114:
 
 
{{цитат|За низките натури няма нищо по-приятно от това да отмъщават за своето нищожество, замервайки святото и великото с калта на своите възгледи и мнения.|||Для низких натур ничего нет приятнее, как мстить за свое ничтожество, бросая грязью своих воззрений и мнений в святое и великое.}}
{{Цитат|Да се [[мислене|разсъждава]] логично и да се разсъждава вярно са две различни неща.|||}}
 
 
{{цитат|Изходен пункт за нравственото усъвършенстване е преди всичко материалната потребност.|||Исходный пункт нравственного совершенства есть прежде всего материальная потребность.}}
 
 
{{цитат|Има всякакви хора и всякакви страсти. У някои например именно хладната злост поражда цялата страст и целият патос на натурата им и те само тогава са умни, талантливи и дори здрави, когато нападат.|||Всякие бывают люди и всякие страсти. У иного, например, всю страсть, весь пафос его натуры составляет холодная злость, и он только тогда и бывает умен, талантлив и даже здоров, когда кусается.}}
 
 
{{цитат|Има много видове образования и развития и всяко от тях е важно само по себе си, но по-високо от всички тях стои нравственото [[образование]].|||Есть много родов образования и развития, и каждое из них важно само по себе, но всех их выше должно стоять образование нравственное.}}
 
 
{{цитат|[[Истина]]та е по-горе от хората и не бива да се [[страх]]ува от тях.|||Истина выше людей и не должна бояться их.}}
 
 
{{цитат|Истинската нравственост расте от сърцето при плодотворното съдействие на светлите лъчи на разума. Нейно мерило не са думите, а практическите действия.|||Истинная нравственность растет из сердца при плодотворном содействии светлых лучей разума. Ее мерило – не слова, а практическая деятельность.}}
 
 
{{цитат|Истинската човешка любов може да се основава само на взаимното [[уважение]] на човешкото достойнство един към друг, а не на капризите на чувствата или на прищевките на сърцето.|||Истинно человеческая любовь может быть основана только на взаимном уважении друг в друге человеческого достоинства, а не на одном капризе чувств и не на одной прихоти сердца.}}
 
 
{{цитат|Каквато и да е дейността, но навикът и придобитото чрез него действено умение са велико нещо. Който не е седял, скръствайки ръце тогава, когато не е имало какво да се прави, той ще може да действа и тогава, когато настъпи време за това.|||Какова бы ни была деятельность, но привычка и приобретаемое через нее умение действовать – великое дело. Кто не сидел сложа руки и тогда, как нечего было делать, тот сумеет действовать, когда настанет для этого время.}}
 
 
{{цитат|Клеветата не винаги е резултат от злобата: много често тя е плод на невинното желание да се разсеем със занимателен разговор, а понякога е плод на доброжелателство и намеса, колкото искрена, толкова и неловка.|||Клевета не всегда бывает действием злобы: чаще всего она бывает плодом невинного желания рассеяться занимательным разговором, а иногда и плодом доброжелательства и участия столь же искреннего, сколько и неловкого.}}
 
 
{{цитат|[[Книга]]та е животът на нашето време; от нея се нуждаят всички – и малките, и възрастните.|||Книга есть жизнь нашего времени, в ней все нуждаются – и старые, и малые.}}
 
 
{{цитат|Кой ще ми каже истината за самия мене, ако не [[приятел]]ят.|||Кто мне скажет правду обо мне, если не друг.}}
 
 
{{цитат|Който не върви напред, той върви назад: няма средно положение.|||Кто не идет вперед, тот идет назад: стоячего положения нет.}}
 
 
{{цитат|Който не е станал преди всичко човек, той е и лош гражданин.|||Кто не сделался прежде всего человеком, тот плохой гражданин.}}
 
 
{{цитат|Който не принадлежи на своето отечество, той не принадлежи и на цялото човечество.|||Кто не принадлежит своему отечеству, тот не принадлежит и человечеству.}}
 
 
{{цитат|Който няма какво свое да каже, по-добре да [[мълчание|мълчи]].|||Кому нечего сказать своего, тому лучше молчать.}}
 
 
{{цитат|Който изказва рязко своите мнения за чуждите действия, той сам се задължава да действа по-добре от другите.|||Кто резко высказывает свои мнения о чужих действиях, тот обязывает этим и самого себя действовать лучше других.}}
 
 
{{цитат|Който се бои от знания, той е пропаднал, той е консерватор.|||Кто боится знания, тот пропал, тот консерватор.}}
 
 
{{цитат|Колкото по-висок е [[гений|геният]] на поета, толкова по-дълбоко и обширно разбира той [[природа]]та и с толкова по-голям успех ни я представя във взаимовръзките й с живота.|||Чем выше гений поэта, тем глубже и обширнее понимает он природу и тем с большим успехом представляет нам ее во взаимосвязи с жизнью.}}
 
 
{{цитат|Колкото по-малко е детето, толкова по-непосредствено трябва да бъде нравственото възпитание, при което то трябва не да бъде учено, а приучавано на добри чувства, наклонности и маниери, основавайки се предимно на [[навик|привичката]].|||Чем моложе ребенок, тем непосредственнее должно быть его нравственное воспитание, тем больше должно его не учить, а приучать к хорошим чувствам, наклонностям и манерам, основывая все преимущественно на привычке.}}
 
 
{{цитат|Колкото по-силно е дарованието на поета, толкова е по-оригинално.|||Чем дарование поэта сильнее, тем оно оригинальнее.}}
 
 
{{цитат|Където няма пълна откровеност, пълно [[доверие]], където се укрива дори и най-дребната подробност, там няма и не може да съществува никаква дружба.|||Где нет полной откровенности, полной доверенности, где скрывается хотя малость какая-нибудь, там нет и не может быть дружбы.}}
 
 
{{цитат|[[Любов]] се дава само на любовта.|||Любовь дается только любви.}}
 
 
{{Цитат|[[Любов]]та е [[поезия]]та и слънцето на живота.|||}}
 
 
{{цитат|Любовта е толкова силна, че сътворява и непостижимото, тържествува над вечно неизменните условия на пространството и [[време]]то, над безсилието на плътта, а на новороденото му дава лъвска сила.|||Любовь столь сильна, что творит непостижимое, торжествует над вечно неизменными условиями пространства и времени, над бессилием плоти, младенцу дает львиную силу.}}
 
 
{{цитат|Любовта и уважението към родителите без всяко съмнение е чувство свято.|||Любовь и уважение к родителям без всякого сомнения есть чувство святое.}}
 
 
{{цитат|Любовта има свои закони на развитието, свои възрасти – също както и в човешкия живот. Тя има своята разкошна пролет, своето жарко лято, и накрая есен, която за едни е топла, светла и плодородна, а за други – хладна, гнила и безплодна.|||Любовь имеет свои законы развития, свои возрасты, как жизнь человеческая. У нее есть своя роскошная весна, свое жаркое лето, наконец, осень, которая для одних бывает теплою, светлою и плодородною, для других – холодною, гнилою и бесплодною.}}
 
 
{{цитат|Любовта често греши, виждайки в любимия обект това, каквото в него няма, но понякога само любовта открива в него прекрасното или великото, което е недостъпно за наблюдението и ума.|||Любовь часто ошибается, видя в любимом предмете то, чего нет, но иногда только любовь же и открывает в нем прекрасное или великое, которое недоступно наблюдению и уму.}}
 
 
{{цитат|Любовта, като една от най-силните страсти, увличаща човека към всякакви крайности повече от всяка друга страст, може да послужи като пробен камък за нравствеността.|||Любовь, как одна из сильнейших страстей, увлекающих человека во все крайности больше, чем всякая другая страсть, может служить пробным камнем нравственности.}}
 
 
{{цитат|Много хора живеят без да живеят, а само се готвят да живеят.|||Много людей живет не живя, но только собираясь жить.}}
 
 
{{цитат|Може да не обичаш родния си брат, ако е лош човек, но не може да не обичаш отечеството си, каквото и да е то: само важното е тази любов да не застинало доволство от това, каквото е, а желание за усъвършенстване.|||Можно не любить и родного брата, если он дурной человек, но нельзя не любить отечества, какое бы оно ни было: только надобно, чтобы эта любовь была не мертвым довольством тем, что есть, но живым желанием усовершенствования.}}
 
 
{{цитат|Мяра за достойнството на [[жена]]та може да бъде мъжът, когото тя е обикнала.|||Меркою достоинства женщины может быть мужчина, которого она любит.}}
 
 
{{цитат|Над обществото стабилна власт имат само [[идеи]]те, а не [[думи]]те.|||Над обществом имеют прочную власть только идеи, а не слова.}}
 
 
{{цитат|Най-големият и свещен интерес на обществото представлява собственото му благосъстояние, поравно разпределено на всеки негов член.|||Высочайший и священнейший интерес общества есть его собственное благосостояние, равно простертое на каждого из его членов.}}
 
 
{{цитат|Най-голямото съкровище е добрата библиотека е.|||Величайшее сокровище – хорошая библиотека.}}
 
 
{{цитат|…Нападките срещу недостатъците и пороците на нацията не са престъпление, а заслуга, те са истински [[патриотизъм]].|||…Нападки… на недостатки и пороки народности есть не преступление, а заслуга, есть истинный патриотизм.}}
 
 
{{цитат|Не бива и на шега да [[лъжа|лъжеш]] или ласкаеш. Нека всеки си [[мисли]] за тебе каквото му е угодно, а ти бъди какъвто си.|||Не надо и в шутку лгать и льстить. Пусть думает о тебе всякий, что ему угодно, а ты будь тем, что ты есть.}}
 
 
{{цитат|Не е престъпление да обичаш няколко пъти в живота и не е заслуга да обичаш само веднъж: да се упрекваш за първото и да се хвалиш с второто си е еднакво нелепо.|||Нет преступления любить несколько раз в жизни, и нет заслуги любить только один раз: упрекать себя за первое и хвастаться вторым – равно нелепо.}}
 
 
{{цитат|Недобросъвестен е този, който не цени своето мнение като човек.|||Тот недобросовестен, кто не дорожит своими мнениями как человек.}}
 
 
{{цитат|Ние питаме и разпитваме [[минало]]то да ни обясни нашето [[настояще]] и да ни намекне за нашето [[бъдеще]].|||Мы вопрошаем и допрашиваем прошедшее, чтобы оно объяснило нам наше настоящее и намекнуло о нашем будущем.}}
 
 
{{цитат|Никой човек не се ражда готов, тоест напълно оформил се, и животът не е нищо друго, освен непрекъснато движещо се развитие, непрекъснато формиране.|||Никакой человек в мире не родится готовым, то есть вполне сформировавшимся, но всякая жизнь его есть не что иное, как беспрерывно движущееся развитие, беспрестанное формирование.}}
 
 
{{цитат|Няма нищо по-опасно от това да свързваш [[съдба]]та си със съдбата на една жена само за това, че прекрасна и млада.|||Нет ничего опаснее, чем связывать свою участь с участью женщины за то только, что она прекрасна и молода.}}
 
 
{{цитат|Няма нищо по-свято и безкористно от майчината любов; всяка привързаност, всяка любов, всяка страст е или слаба, или користна в сравнение с нея.|||Нет ничего святее и бескорыстнее любви матери; всякая привязанность, всякая любовь, всякая страсть или слаба, или своекорыстна в сравнении с нею.}}
 
 
{{цитат|Няма толкова лош човек, че доброто възпитание да не го направи по-добър.|||Нет столь дурного человека, которого бы хорошее воспитание не сделало лучшим.}}
 
 
{{цитат|…Ограничен е разумът на човека, но безграничен е разумът на човечеството.|||…Ограничен разум человека, но зато безграничен разум человеческий, то есть разум человечества.}}
 
 
{{цитат|Оръдие и посредник при възпитанието трябва да бъде любовта, а цел – човечността.|||Орудием и посредником воспитания должна быть любовь, а целью – человечность.}}
 
 
{{цитат|От всички видове [[слава]] най-ласкателната, най-великата, най-неподкупната е народната.|||Из всех родов славы самая лестная, самая великая, самая неподкупная – слава народная.}}
 
 
{{цитат|От всички лоши привички, разкриващи недостига на солидно образование и излишъка от добродушно невежество, най-лошата е да не се наричат нещата с истинските им имена.|||Из всех дурных привычек, обличающих недостаток прочного образования и излишества добродушного невежества, самая дурная – называть вещи не настоящими их именами.}}
 
 
{{цитат|От всички човешки страсти след самолюбието най-силната и най-свирепата е [[власт]]олюбието.|||Из всех страстей человеческих, после самолюбия, самая сильная, самая свирепая – властолюбие.}}
 
 
{{цитат|Отвратителен е наглият [[хвалба|самохвалко]], но не по-малко отвратителен е човекът без всякакво съзнание и за най-малка сила, и за най-малко достойнство.|||Гадок наглый самохвал; но не менее гадок и человек без всякого сознания какой-нибудь силы, какого-нибудь достоинства.}}
 
 
{{цитат|[[Патриотизъм|Патриотизмът]], независимо чий, се доказва не с думи, а с дела.|||Патриотизм, чей бы то ни был, доказывается не словом, а делом.}}
 
 
{{цитат|Пият и ядат всички хора, но пиянстват и преяждат само диваците.|||Пьют и едят все люди, но пьянствуют и обжираются только дикари.}}
 
 
{{цитат|По мое най-съкровено убеждение брачният съюз трябва да бъде чужд за всяка публичност; това е въпрос, който касае само за двамата – и никой друг освен тях.|||По моему кровному убеждению, союз брачный должен быть чужд всякой публичности, это дело касается только двоих – больше никого.}}
 
 
{{цитат|Подлеците затова успяват в своите дела, защото постъпват с честните хора като с подлеци, а честните постъпват с подлеците като с честни хора.|||Подлецы потому и успевают в своих делах, что поступают с честными людьми, как с подлецами, а честные люди поступают с подлецами, как с честными людьми.}}
 
 
{{цитат|[[Поезия]]та е висш род изкуство. Всяко друго изкуство е повече или по-малко стеснено и ограничено в своята творческа дейност от този материал, чрез който то се проявява. Поезията се изразява в свободното творческо слово, което е и звук, и картина, и определена ясно изговорена представа. Затова поезията включва в себе си всички елементи на другите изкуства.|||Поэзия есть высший род искусства. Всякое другое искусство более или менее стеснено и ограничено в своей творческой деятельности тем материалом, посредством которого оно проявляется. Поэзия же выражается в свободном творческом слове, которое есть и звук, и картина, и определенное ясно выговоренное представление. Поэтому поэзия заключает в себе все элементы других искусств.}}
 
 
{{цитат|Попрището на жената е да възбужда у мъжа енергията на душата, пламъка на благородни страсти, да поддържа чувството за [[дълг]] и стремежа към високото и великото – това е нейното предназначение и то е велико и свещено.|||Поприще женщины – возбуждать в мужчине энергию души, пыл благородных страстей, поддерживать чувство долга и стремление к высокому и великому – вот ее назначение, и оно велико и священно.}}
 
 
{{цитат|Приятел ми е този, комуто мога да говоря всичко.|||Друг мне тот, кому все могу говорить.}}
 
 
{{цитат|[[Работа]]та не е в думата, а в интонацията, с която тази дума се произнася.|||Дело не в слове, а в тоне, в каком это слово произносится.}}
 
 
{{цитат|Разумното възпитание дори и злия по натура го прави или по-малко лош, или дори добър; то развива до известна степен и най-затъпелите способности и по възможност очовечава най-ограничената и дребнава натура.|||Разумное воспитание и злого по натуре делает или менее злым, или даже и добрым, развивает до известной степени самые тупые способности и по возможности очеловечивает самую ограниченную и мелкую натуру.}}
 
 
{{цитат|Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само за да вижда, че живее неразумно.|||Разум дан человеку для того, чтобы он разумно жил, а не для того только, чтобы он видел, что неразумно живет.}}
 
 
{{цитат|…Само златната [[посредственост]] се ползва от завидната привилегия никого да не дразни, да няма [[враг]]ове или противници.|||…Только золотая посредственность пользуется завидною привилегией – никого не раздражать и не иметь врагов и противников.}}
 
 
{{цитат|…Само щастието е мярката и проверката за любовта.|||…Только счастье есть мерка и поверка любви.}}
 
 
{{цитат|Словото отразява мисълта: непонятна ли е мисълта, непонятно е и словото.|||Слово отражает мысль: непонятна мысль – непонятно и слово.}}
 
 
{{цитат|[[Смях|Смехът]] често е великият посредник в усилията да се разграничи истината от лъжата.|||Смех часто бывает великим посредником в деле отличения истины от лжи.}}
 
 
{{цитат|Способността за творчество е велик дар от природата; актът на творчеството в душата на творящия е велико тайнство; минутата на творчество е минута на велико свещенодействие.|||Способность творчества есть великий дар природы; акт творчества, в душе творящей, есть великое таинство; минута творчества есть минута великого священнодействия.}}
 
 
{{цитат|Сред всички критици най-великият, най-гениалният и най-непогрешимият е времето.|||Из всех критиков самый великий, самый гениальный, самый непогрешимый – время.}}
 
 
{{цитат|…Страстта е източник на всяка жива плодотворна дейност.|||…Страсть есть источник всякой живой плодотворной деятельности…}}
 
 
{{цитат|Страстта е поезията и цвета на живота, но какво значение имат страстите, ако в сърцето няма [[воля]].|||Страсть есть поэзия и цвет жизни, но что же в страстях, если у сердца не будет воли.}}
 
 
{{цитат|Суеверието си отива с успеха на [[цивилизация]]та.|||Суеверие проходит с успехом цивилизации.}}
 
 
{{цитат|Суровата критика няма да убие истинския и силен [[талант]], по същия начин както и нейното одобрение няма да издигне незначителния.|||Истинного и сильного таланта не убьет суровость критики, так же как незначительного не подымет ее привет.}}
 
 
{{цитат|Сърцето има свои закони – е, не такива, от които би могло да се състави пълен и систематичен кодекс.|||Сердце имеет свои законы – правда, не такие, из которых легко было бы составить полный систематический кодекс.}}
 
 
{{цитат|[[Труд]]ът облагородява човека.|||Труд облагораживает человека.}}
 
 
{{цитат|Убеждението трябва да ни бъде скъпо, защото е истинно, а не защото е наше.|||Убеждение должно быть дорого потому только, что оно истинно, а совсем не потому, что оно наше.}}
 
 
{{цитат|[[Ум]]ът – това е духовното оръжие на човека.|||Ум – это духовное оружие человека.}}
 
 
{{цитат|Условието за нашите [[успех]]и на избраното ни поприще е заключено единствено в силата на волята.|||Только в силе воли заключается условие наших успехов на избранном поприще.}}
 
 
{{цитат|Ученикът никога няма да надмине [[учител]]я, ако вижда в него само образец, а не съперник.|||Ученик никогда не превзойдет учителя, если видит в нем образец, а не соперника.}}
 
 
{{цитат|Хората обикновен не толкова се наслаждават на това, което им е дадено, колкото тъгуват по това, което не им е дадено.|||Люди обыкновенно не столько наслаждаются тем, что им дано, сколько горюют о том, чего им не дано.}}
 
 
{{цитат|Хуманността е човеколюбие, но развито от съзнанието и образованието.|||Гуманность есть человеколюбие, но развитое сознанием и образованием.}}
 
 
{{цитат|Честните хора имат лошата привичка да спускат свенливо очи пред [[наглост]]та и нахалната подлост.|||Честные люди всегда имеют дурную привычку со стыдом опускать глаза перед наглостью и нахальною подлостью.}}
 
 
{{цитат|[[Човек]] се изразява ясно, когато го е завладяла [[мисъл]], но още по-ясно, когато той владее мисълта.|||Человек ясно выражается, когда им владеет мысль, но еще яснее, когда он владеет мыслию.}}
 
 
{{цитат|Човек се плаши само от това, което не знае; знанието побеждава всеки страх.|||Человек страшится только того, чего не знает, знанием побеждается всякий страх.}}
 
 
{{цитат|Човека го създава природата, но го развива и формира обществото.|||Создает человека природа, но развивает и образует его общество.}}
 
 
{{цитат|Човекът винаги е бил и ще бъде най-любопитното явление за човека.|||Человек всегда был и будет самым любопытнейшим явлением для человека.}}
 
 
{{цитат|Човекът не е звяр, нито ангел; той трябва да обича не животински и не платонически, а човешки.|||Человек не зверь и не ангел; он должен любить не животно и не платонически, а человечески.}}
 
 
{{цитат|Човешката индивидуалност по своята природа не търпи отчуждение и самота, а жадува за съчувствие и доверие на себеподобните си.|||Индивидуальность человеческая, по своей природе, не терпит отчуждения и одиночества, жаждет сочувствия и доверенности себе подобных.}}
 
 
{{цитат|Човешкото знание се състои не от една само математика и технология. Напротив, това е едната страна на знанието, това е само по-низшето знание; висшето обхваща нравствения свят, включва в областта си всичко, с което е високо и свято битието на човека.|||Человеческое знание состоит не из одной математики и технологии. Напротив, это только одна сторона знания, это еще только низшее знание; высшее объемлет собой мир нравственный, заключает в области своего ведения все, чем высоко и свято бытие человеческое.}}
 
 
{{цитат|[[Чувство]]то е огънят, а [[мисъл]]та – маслото.|||Чувство – огонь, мысль – масло.}}
 
 
{{цитат|Чувството за хуманност бива оскърбено, когато хората не уважат у другите човешкото достойнство, и още повече се оскърбява и страда, когато човек сам в себе си не уважава собственото си достойнство.|||Чувство гуманности оскорбляется, когда люди не уважают в других человеческого достоинства, и еще более оскорбляется и страдает, когда человек сам в себе не уважает собственного достоинства.}}
 
 
{{цитат|Чувството само по себе си все още не представлява поезия; трябва чувството да бъде родено от идея и да изразява идея. Безсмислените чувства са даденост на животните, но те унижават човека.|||Чувство само по себе еще не составляет поэзии; надо чтобы чувство было рождено идеею и выражало идею. Бессмысленные чувства – удел животных; они унижают человека.}}
 
 
{{цитат|Школата на [[нещастие]]то е най-добрата школа.|||Школа несчастья есть самая лучшая школа.}}
{{Цитат|Всяка крайност е родна сестра на ограничеността|||}}
 
 
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Висарион_Белински“.