Томас Бернхард: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
| Общоуики = Category:Thomas Bernhard
}}
'''[[w:Томас Бернхард|Томас Бернхард]]''' ([[w:1931|1931]] — [[w:1989|1989]]) е австрийски белетрист, поет и драматург.
Line 15 ⟶ 16:
{{цитат|Хората отиват в музея само защото им е казано, че един културен човек прави това, а не от интерес, хората нямат никакъв интерес към изкуството, във всеки случай деветдесет и девет процента от човечеството няма абсолютно никакъв интерес към изкуството.|||}}
{{цитат|Ние разбираме една философска студия по-добре, не когато я изгълтаме цялата наведнъж, а когато извадим от нея един детайл, от който преминаваме към цялото, ако ни се удаде това. Най-голямо удоволствие изпитваме от фрагментите, както в живота изпитваме най-голямо удоволствие, когато го разглеждаме като фрагмент, и колко ужасно ни изглежда цялото и всъщност готовото съвършенство. Едва когато успеем да направим от едно цяло, от нещо готово, т.е. нещо завършено, фрагмент, и след това се опитаме да го прочетем, изпитваме много голямо, при определени обстоятелства дори върховно удоволствие. От известно време нашата епоха като цяло не може да бъде изтърпяна, само тогава, когато виждаме фрагмента, само тогава тя става поносима за нас. Цялото и съвършеното са непоносими за нас. Всъщност всички тези картини тук в Музея за история на изкуството за мен също са непоносими, ако съм честен, за мен те са ужасни. И за да ги понеса, аз търся във всяка отделна картина някаква така наречена отличаваща я грешка – подход, който досега винаги е водел до
{{цитат|Учителите унищожават у поверените им ученици всякакъв интерес към изкуството, това е факт. Учителите повреждат учениците, това е истината, това е вековен факт. (...) Учителите не знаят какво е изкуство, следователно не могат да кажат нищо на своите ученици по този въпрос, не могат да ги научат какво е изкуство и не ги довеждат до изкуството, а ги изтласкват от изкуството към техните противни, сантиментално хорови и инструментални приложни изкуства, които отблъскват техните ученици. Няма по-евтин вкус за изкуството от този на учителите. Учителите повреждат вкуса за изкуство на учениците още в началното училище, те прогонват изкуството от своите ученици още от самото начало, вместо да им разясняват изкуството и особено музиката и да ги превърнат за тях в радост от живота. Но не само по отношение на изкуството учителите възпрепятстват и унищожават, по отношение на всичко те възпрепятстват живота и съществуването, вместо да учат младите хора за живота, да им го разяснят, да направят за тях живота едно наистина неизчерпаемо богатство на собствената им природа, те унищожават живота в тях, правят всичко, за да го унищожат в тях. Повечето от нашите учители са жалки креатури, чиято житейска задача изглежда е да препречват на младите хора пътя към живота и в края на краищата окончателно да го превърнат в ужасно угнетяване. За учителската професия напират само сантиментални и перверзни дребнави умове от най-долната част на средното съсловие. Учителите са оръдие в ръцете на държавата и никъде другаде освен в тази австрийска държава днес не става дума за едно духовно и морално напълно осакатена държава, за една държава, която не учи на нищо друго освен на бруталност, разруха и обществено опасен хаос, в съответствие с това и учителите са духовно и морално осакатени и брутални, и разрушителни, и хаотични. Тази католическа държава няма никакъв усет за изкуството и следователно учителите на тази държава нямат или не трябва да имат никакъв усет за изкуството, това е потискащото. Тези учители учат на това, което тази католическа държава е и на което им е поръчала да учат: тесногръдие и бруталност, подлост и низост, пропадналост и хаос.|||}}
|