Иван Тургенев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 12:
 
 
{{цитат|Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.|||Если стремление происходит из источника чистого, оно все-таки, и не удавшись вполне, не достигнув цели, может принести пользу великую.}}
{{цитат|Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за [[дълг]].|||У нас у всех есть один якорь, с которого, если сам не захочешь, никогда не сорвешься: чувство долга.}}
 
 
{{цитат|…Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.|||…Если ждать минуты, когда все, решительно все будет готово, – никогда не придется начинать.}}
{{цитат|[[Добро]] по разпореждане не е добро.|||Добро по указу — не добро.}}
 
 
{{цитат|[[Брак]]ът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.|||Брак, основанный на взаимной склонности и на рассудке, есть одно из величайших благ человеческой жизни.}}
{{цитат|Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на [[бог]]овете за човека е чувството за мярка.|||Древние греки недаром говорили, что последний и высший дар богов человеку — чувство меры.}}
 
 
{{цитат|…Вие все още не знаете дали имате [[талант]]? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?|||…Вы еще не знаете, есть ли у вас талант? Дайте ему время вызреть; а если его даже не окажется, разве человеку необходим именно поэтический талант, чтобы жить и действовать?}}
{{цитат|Думата "утре" е измислена за [[нерешителност|нерешителните]] хора и [[деца]]та.|||Слово «завтра» придумано для людей нерешительных и для детей.}}
 
 
{{цитат|Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за [[дълг]].|||У нас у всех есть один якорь, с которого, если сам не захочешь, никогда не сорвешься: чувство долга.}}
{{цитат|[[Жена]]та не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.|||Женщина не только способна понять самопожертвование: она сама умеет пожертвовать собой.}}
 
 
{{цитат|…Всяка [[любов]] – както щастливата, така и нещастната - е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.|||…Всякая любовь счастливая, равно как и несчастная, настоящее бедствие, когда ей отдаешься весь.}}
{{цитат|Има три вида [[егоист]]и: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от [[жени]]те принадлежи към третия вид.|||Есть три разряда эгоистов: эгоисты, которые сами живут и жить дают другим; эгоисты, которые сами живут и не дают жить другим; наконец, эгоисты, которые сами не живут и другим жить не дают. Женщины большей частью принадлежат к третьему разряду.}}
 
 
{{цитат|Всяка [[религия|молитва]] се свежда до следното: "Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири."|||Всякая молитва сводится на следующее: «Великий Боже, сделай, чтобы дважды два – не было четыре».}}
{{цитат|[[Музика]]та е [[разум]], въплътен в прекрасни звуци.|||Музыка — это разум, воплощенный в прекрасных звуках.}}
 
 
{{цитат|Да [[критика|порицава]] и да хока има право само този, който обича.|||Порицать, бранить имеет право только тот, кто любит.}}
{{цитат|Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.|||Наши недостатки растут на одной почве с нашими достоинствами, и трудно вырвать одни, пощадив другие.}}
 
 
{{цитат|Да, вярно е казал някой за [[самоубийство|самоубийците]]: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.|||Да, справедливо сказал кто-то про самоубийц: пока они не исполнят своего намерения – никто им не верит; а исполнят – никто о них не пожалеет.}}
{{цитат|Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената [[глупост]].|||Нет ничего тягостнее сознания только что сделанной глупости.}}
 
 
{{цитат|[[Добро]] по разпореждане не е добро.|||Добро по указу — не добро.}}
{{цитат|О, младост! Младост!… Може би цялата [[тайна]] на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да [[мисли]]ш, че ще направиш всичко.|||О молодость! Молодость!… Может быть, вся тайна твоей прелести состоит не в возможности все сделать, а в возможности думать, что все сделаешь.}}
 
 
{{цитат|Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на [[бог]]овете за човека е чувството за мярка.|||Древние греки недаром говорили, что последний и высший дар богов человеку — чувство меры.}}
{{цитат|[[Спор]]ѝ с човек, по-умен от теб: той ще те [[победи]], но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спорѝ с човек равен по [[ум]] на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ [[удоволствие]] от борбата. Спорѝ с човек с по-слаб ум: спори не от [[желание]] за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с [[глупак]]а! Няма да получиш нито [[слава]], нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш!|||Спорь с человеком умнее тебя: он тебя победит, но из самого твоего поражения ты можешь извлечь пользу для себя. Спорь с человеком ума равного: за кем бы ни оставалась победа, ты по крайней мере испытаешь удовольствие от борьбы. Спорь с человеком ума слабейшего: спорь не из желания победы, но ты можешь быть ему полезным. Спорь даже с глупцом! Ни славы ни выгоды ты не добудешь… Но отчего иногда не позабавиться!}}
 
 
{{цитат|Думата "утре" е измислена за [[нерешителност|нерешителните]] хора и [[деца]]та.|||Слово «завтра» придумано для людей нерешительных и для детей.}}
{{цитат|[[Човек]] без самолюбие е нищожен. [[Егоизъм|Самолюбието]] е архимедов лост, чрез който може да бъде преместена Земята.|||Человек без самолюбия ничтожен. Самолюбие — архимедов рычаг, которым землю с места можно сдвинуть.}}
 
 
{{цитат|Жалък е този, който живее без [[идеал]]и!|||Жалок тот, кто живет без идеала!}}
{{цитат|[[Щастие]]то е като [[здраве]]то: когато не го забелязваш, значи го има.|||Счастье — как здоровье: когда его не замечаешь, значит, оно есть.}}
 
 
{{цитат|[[Жена]]та не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.|||Женщина не только способна понять самопожертвование: она сама умеет пожертвовать собой.}}
 
 
{{цитат|Има три вида [[егоист]]и: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от [[жени]]те принадлежи към третия вид.|||Есть три разряда эгоистов: эгоисты, которые сами живут и жить дают другим; эгоисты, которые сами живут и не дают жить другим; наконец, эгоисты, которые сами не живут и другим жить не дают. Женщины большей частью принадлежат к третьему разряду.}}
{{цитат|Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.|||Если стремление происходит из источника чистого, оно все-таки, и не удавшись вполне, не достигнув цели, может принести пользу великую.}}
 
 
{{цитат|Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш?|||Хочешь быть счастливым? Выучись сперва страдать.}}
{{цитат|…Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.|||…Если ждать минуты, когда все, решительно все будет готово, – никогда не придется начинать.}}
 
 
{{цитат|Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на [[История]]та. В нея повече няма да има какво да се чете.|||Когда переведутся донкихоты, пускай закроется книга Истории. В ней нечего будет читать.}}
{{цитат|[[Брак]]ът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.|||Брак, основанный на взаимной склонности и на рассудке, есть одно из величайших благ человеческой жизни.}}
 
 
{{цитат|Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.|||Кто пожил, да не сделался снисходительным к другим, тот сам не заслуживает снисхождения.}}
{{цитат|…Вие все още не знаете дали имате [[талант]]? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?|||…Вы еще не знаете, есть ли у вас талант? Дайте ему время вызреть; а если его даже не окажется, разве человеку необходим именно поэтический талант, чтобы жить и действовать?}}
 
 
{{цитат|Който се стреми към висока [[цел]], той не трябва да мисли за себе си.|||Кто стремится к высокой цели, уже не должен думать о себе.}}
{{цитат|…Всяка [[любов]] – както щастливата, така и нещастната - е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.|||…Всякая любовь счастливая, равно как и несчастная, настоящее бедствие, когда ей отдаешься весь.}}
 
 
{{цитат|Ловът… ни сближава с природата, приучава ни към търпение, а понякога и на хладнокръвие пред опасността.|||Охота… сближает нас с природой, приучает нас к терпению, а иногда и к хладнокровию перед опасностью.}}
{{цитат|Всяка [[религия|молитва]] се свежда до следното: "Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири."|||Всякая молитва сводится на следующее: «Великий Боже, сделай, чтобы дважды два – не было четыре».}}
 
 
{{цитат|[[Музика]]та е [[разум]], въплътен в прекрасни звуци.|||Музыка — это разум, воплощенный в прекрасных звуках.}}
{{цитат|Да порицава и да хока има право само този, който обича.|||Порицать, бранить имеет право только тот, кто любит.}}
 
 
{{цитат|На човек винаги му става някак съвестно и неловко, когато сам [[разговор|наговори]] много неща.|||Человеку всегда как-то совестно и неловко становится, когда он много наговорит сам.}}
{{цитат|Да, вярно е казал някой за [[самоубийство|самоубийците]]: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.|||Да, справедливо сказал кто-то про самоубийц: пока они не исполнят своего намерения – никто им не верит; а исполнят – никто о них не пожалеет.}}
 
 
{{цитат|Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.|||Наши недостатки растут на одной почве с нашими достоинствами, и трудно вырвать одни, пощадив другие.}}
{{цитат|Жалък е този, който живее без [[идеал]]и!|||Жалок тот, кто живет без идеала!}}
 
 
{{цитат|Не [[ревност|ревнува]] този, у когото няма поне капка надежда.|||Не ревнует тот, у кого нет хоть бы капли надежды.}}
{{цитат|Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш?|||Хочешь быть счастливым? Выучись сперва страдать.}}
 
 
{{цитат|…Не само в стиховете има [[поезия]] – тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе – отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.|||…Не в одних стихах поэзия: она разлита везде, она вокруг нас. Взгляните на эти деревья, на это небо – отовсюду веет красотой и жизнью, а где красота и жизнь, там и поэзия.}}
{{цитат|Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на [[История]]та. В нея повече няма да има какво да се чете.|||Когда переведутся донкихоты, пускай закроется книга Истории. В ней нечего будет читать.}}
 
 
{{цитат|Нищо така не освобождава човека, както [[знание]]то…|||Учение – только свет, по народной пословице, – оно также и свобода. Ничто так не освобождает человека, как знание…}}
{{цитат|Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.|||Кто пожил, да не сделался снисходительным к другим, тот сам не заслуживает снисхождения.}}
 
 
{{цитат|Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената [[глупост]].|||Нет ничего тягостнее сознания только что сделанной глупости.}}
{{цитат|Който се стреми към висока [[цел]], той не трябва да мисли за себе си.|||Кто стремится к высокой цели, уже не должен думать о себе.
 
 
{{цитат|О, младост! Младост!… Може би цялата [[тайна]] на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да [[мисли]]ш, че ще направиш всичко.|||О молодость! Молодость!… Может быть, вся тайна твоей прелести состоит не в возможности все сделать, а в возможности думать, что все сделаешь.}}
{{цитат|Ловът… ни сближава с природата, приучава ни към търпение, а понякога и на хладнокръвие пред опасността.|||Охота… сближает нас с природой, приучает нас к терпению, а иногда и к хладнокровию перед опасностью.}}
 
 
{{цитат|Прекалената гордост е признак на нищожна [[душа]].|||Чрезмерная гордость – вывеска ничтожной души.}}
{{цитат|На човек винаги му става някак съвестно и неловко, когато сам [[разговор|наговори]] много неща.|||Человеку всегда как-то совестно и неловко становится, когда он много наговорит сам.}}
 
 
{{цитат|…[[Природа]]та… събужда у нас потребност от любов…|||…Природа… будит в нас потребность любви…}}
{{цитат|Не [[ревност|ревнува]] този, у когото няма поне капка надежда.|||Не ревнует тот, у кого нет хоть бы капли надежды.}}
 
 
{{цитат|Само благодарение на нея, само на [[любов]]та се държи и се развива животът.|||Только ею, только любовью держится и движется жизнь.}}
{{цитат|…Не само в стиховете има [[поезия]] – тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе – отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.|||…Не в одних стихах поэзия: она разлита везде, она вокруг нас. Взгляните на эти деревья, на это небо – отовсюду веет красотой и жизнью, а где красота и жизнь, там и поэзия.}}
 
 
{{цитат|Скептицизмът винаги се е отличавал с безплодност и безсилие.|||Скептицизм всегда отличался бесплодностью и бессилием.}}
{{цитат|Нищо така не освобождава човека както [[знание]]то…|||Учение – только свет, по народной пословице, – оно также и свобода. Ничто так не освобождает человека, как знание…}}
 
 
{{цитат|[[Спор]]ѝ с човек, по-умен от теб: той ще те [[победи]], но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спорѝ с човек равен по [[ум]] на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ [[удоволствие]] от борбата. Спорѝ с човек с по-слаб ум: спори не от [[желание]] за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с [[глупак]]а! Няма да получиш нито [[слава]], нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш!|||Спорь с человеком умнее тебя: он тебя победит, но из самого твоего поражения ты можешь извлечь пользу для себя. Спорь с человеком ума равного: за кем бы ни оставалась победа, ты по крайней мере испытаешь удовольствие от борьбы. Спорь с человеком ума слабейшего: спорь не из желания победы, но ты можешь быть ему полезным. Спорь даже с глупцом! Ни славы ни выгоды ты не добудешь… Но отчего иногда не позабавиться!}}
{{цитат|Прекалената гордост е признак на нищожна [[душа]].|||Чрезмерная гордость – вывеска ничтожной души.}}
 
 
{{цитат|[[Човек]] без самолюбие е нищожен. [[Егоизъм|Самолюбието]] е архимедов лост, чрез който може да бъде преместена Земята.|||Человек без самолюбия ничтожен. Самолюбие — архимедов рычаг, которым землю с места можно сдвинуть.}}
{{цитат|…[[Природа]]та… събужда у нас потребност от любов…|||…Природа… будит в нас потребность любви…}}
 
 
{{цитат|Само благодарение на нея, само на [[любов]]та се държи и се развива животът.|||Только ею, только любовью держится и движется жизнь.}}
 
 
{{цитат|Скептицизмът винаги се е отличавал с безплодност и безсилие.|||Скептицизм всегда отличался бесплодностью и бессилием.}}
 
 
Line 122 ⟶ 117:
 
 
{{цитат|[[Щастие]]то е като [[здраве]]то: когато не го забелязваш, значи го имашима.|||Счастье как здоровье: когда его не замечаешь, значит, оно есть.}}
 
 
{{цитат|Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение.|||У счастья нет завтрашнего дня, у него нет и вчерашнего, оно не помнит прошедшего, не думает о будущем, у него есть настоящее, – и то не день, а мгновение.}}
 
 
; Източници
* «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006