Иван Тургенев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 49:
 
{{цитат|[[Щастие]]то е като [[здраве]]то: когато не го забелязваш, значи го има.|||Счастье — как здоровье: когда его не замечаешь, значит, оно есть.}}
 
 
 
 
{{цитат|Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.|||Если стремление происходит из источника чистого, оно все-таки, и не удавшись вполне, не достигнув цели, может принести пользу великую.}}
 
 
{{цитат|…Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.|||…Если ждать минуты, когда все, решительно все будет готово, – никогда не придется начинать.}}
 
 
{{цитат|[[Брак]]ът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.|||Брак, основанный на взаимной склонности и на рассудке, есть одно из величайших благ человеческой жизни.}}
 
 
{{цитат|…Вие все още не знаете дали имате [[талант]]? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?|||…Вы еще не знаете, есть ли у вас талант? Дайте ему время вызреть; а если его даже не окажется, разве человеку необходим именно поэтический талант, чтобы жить и действовать?}}
 
 
{{цитат|…Всяка [[любов]] – както щастливата, така и нещастната - е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.|||…Всякая любовь счастливая, равно как и несчастная, настоящее бедствие, когда ей отдаешься весь.}}
 
 
{{цитат|Всяка [[религия|молитва]] се свежда до следното: "Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири."|||Всякая молитва сводится на следующее: «Великий Боже, сделай, чтобы дважды два – не было четыре».}}
 
 
{{цитат|Да порицава и да хока има право само този, който обича.|||Порицать, бранить имеет право только тот, кто любит.}}
 
 
{{цитат|Да, вярно е казал някой за [[самоубийство|самоубийците]]: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.|||Да, справедливо сказал кто-то про самоубийц: пока они не исполнят своего намерения – никто им не верит; а исполнят – никто о них не пожалеет.}}
 
 
{{цитат|Жалък е този, който живее без [[идеал]]и!|||Жалок тот, кто живет без идеала!}}
 
 
{{цитат|Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш?|||Хочешь быть счастливым? Выучись сперва страдать.}}
 
 
{{цитат|Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на [[История]]та. В нея повече няма да има какво да се чете.|||Когда переведутся донкихоты, пускай закроется книга Истории. В ней нечего будет читать.}}
 
 
{{цитат|Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.|||Кто пожил, да не сделался снисходительным к другим, тот сам не заслуживает снисхождения.}}
 
 
{{цитат|Който се стреми към висока [[цел]], той не трябва да мисли за себе си.|||Кто стремится к высокой цели, уже не должен думать о себе.
 
 
{{цитат|Ловът… ни сближава с природата, приучава ни към търпение, а понякога и на хладнокръвие пред опасността.|||Охота… сближает нас с природой, приучает нас к терпению, а иногда и к хладнокровию перед опасностью.}}
 
 
{{цитат|На човек винаги му става някак съвестно и неловко, когато сам [[разговор|наговори]] много неща.|||Человеку всегда как-то совестно и неловко становится, когда он много наговорит сам.}}
 
 
{{цитат|Не [[ревност|ревнува]] този, у когото няма поне капка надежда.|||Не ревнует тот, у кого нет хоть бы капли надежды.}}
 
 
{{цитат|…Не само в стиховете има [[поезия]] – тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе – отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.|||…Не в одних стихах поэзия: она разлита везде, она вокруг нас. Взгляните на эти деревья, на это небо – отовсюду веет красотой и жизнью, а где красота и жизнь, там и поэзия.}}
 
 
{{цитат|Нищо така не освобождава човека както [[знание]]то…|||Учение – только свет, по народной пословице, – оно также и свобода. Ничто так не освобождает человека, как знание…}}
 
 
{{цитат|Прекалената гордост е признак на нищожна [[душа]].|||Чрезмерная гордость – вывеска ничтожной души.}}
 
 
{{цитат|…[[Природа]]та… събужда у нас потребност от любов…|||…Природа… будит в нас потребность любви…}}
 
 
{{цитат|Само благодарение на нея, само на [[любов]]та се държи и се развива животът.|||Только ею, только любовью держится и движется жизнь.}}
 
 
{{цитат|Скептицизмът винаги се е отличавал с безплодност и безсилие.|||Скептицизм всегда отличался бесплодностью и бессилием.}}
 
 
{{цитат|Човек може всичко да разбере – и как трепери ефирът, и какво става на слънцето; но как друг човек може да подсмърча по-иначе от него, това не може да го разбере.|||Человек все в состоянии понять – и как трепещет эфир, и что на солнце происходит, а как другой человек может иначе сморкаться, чем он сам сморкается, это он понять не в состоянии.}}
 
 
{{цитат|[[Щастие]]то е като [[здраве]]то: когато не го забелязваш, значи го имаш.|||Счастье – как здоровье: когда его не замечаешь, значит, оно есть.}}
 
 
{{цитат|Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение.|||У счастья нет завтрашнего дня, у него нет и вчерашнего, оно не помнит прошедшего, не думает о будущем, у него есть настоящее, – и то не день, а мгновение.}}